Пет истории на Бойко Боев и Десислава Дякова



Двамата създават проекта "Разходки из Лондон", който се развива от група за ходене до сайт и общност на българи в британската столица





Бойко Боев се установява в Лондон от края на 2007 г., където получава добра позиция за работа. Преди това е живял и работил в няколко други страни. Десислава Дякова работи в сферата на образованието у нас, заживява в Лондон през 2013 г. Запознават се в британската столица през есента на 2013 г. Идеята за разходките хрумва на Бойко, започват проекта си само двамата и първо намират двама съмишленици, днес вече са общност.

-----------------



Вдъхновението е пътят Камино



Бойко Боев: През пролетта на 2013 г. минах по пътя Камино в Испания - около 800 км път, който в миналото е предприеман от поклонници, а днес го изминават и хора, които искат да вървят и да останат сами със себе си. След като се върнах в Лондон, исках да продължа да вървя. Но в Лондон и в Англия няма подобно нещо, което кара хората да вървят, и реших, че е важно да имам някаква цел, както беше на Камино - да извървя целия този път и хем да откривам нови неща, хем да имам възможност да съм навън. Тогава разбрах, че не познавам Лондон достатъчно, макар да бях живял вече в града няколко години, и че ще бъде интересно да вървя и да опознавам чрез вървене Лондон. През лятото на 2013 г. имаше протести в България и българи се събирахме на митинги и пред посолството в Лондон, където се запознах за пръв път с повече българи. Преди това нямах много контакти с българи - в работата ми няма българи, живял съм в квартали, където не съм общувал много с българи и благодарение на тези контакти реших, че ще мога заедно с тях да се разхождам из Лондон. И те имаха сходни желания да опознаят града, в който живеят. Направихме една група в социалната платформа MeetUp и решихме да направим разходка в Лондон по маршрута на Кепитъл Ринг, който прави обиколка на града и е дълъг 120 км. Правихме го в продължение на цяла година през 2014 г., от януари - започнахме четирима души. Всеки месец вървяхме по 10 км. Имахме книга, за да можем да следим къде сме и какви места виждаме. През декември същата година на разходката вече имаше над 30 души. Всеки път се запознавахме с нови места на Лондон и с нови хора. Това ни подейства много окуражаващо. Оказа се, че ходенето навън е разтоварващо. В Лондон има много стрес, в мигрантския живот има много стрес и се оказа, че за всички ходенето заедно помага.



На гости в кварталите на емигрантите



През януари 2015 г. започнахме да правим сайта "Разходки из Лондон" - bulgariansinlondon.com. Хората казаха: защо не пишете истории за Лондон, които сте прочели, тези истории ще са полезни. На сайта всеки ден разказваме някаква история, свързана с историята и културата на Англия, Лондон, различните общности, полезни съвети за българите във Великобритания, за българи, които имат интересни проекти в Англия или опит, който е полезен. Сайтът направи още по-популярна групата - ние сме едно общество на българи, които живеят в Лондон и които търсят контакти с лондончани, с други общности в Лондон. Правим това заедно, защото всеки от нас общува с различни хора, но едно от полезните неща на общуването в група е, че може чрез групата да открива света и да участва в живота наоколо. В края на 2015 г., след като направихме този сайт, и разходките започнаха да стават по-чести и по-различни. Първо извървяхме 90 км разходка в цялата лондонска част на р. Темза, по т.нар. Thames Path, като всеки месец изминавахме по 10 км.

Тогава започнахме да правим разходки и в самия град. Разказвахме истории на места от града в сайта и хората искаха да ги видят. Някои от тези места им бяха познати, но след като бяха прочели историите, имаха желание да ги видят.

За мигрантите е важно някой да им иде на гости. Домакинът винаги иска да е гостоприемен, но емигрантите невинаги имат големи жилища. Затова хората от групата започнаха да канят приятелите си от разходките в кварталите, в които живеят, и да им ги показват - така се чувстват домакини.

През 2016 г. започнахме да създаваме и свои събития. Започнахме да празнуваме 24 май заедно, като отново търсехме контакти с Лондон. Поканихме български творци, които живеят в Лондон, и учители. В Лондон има български училища, пък и има помощни учители на българи, които работят в английски училища.



Хиндуистки храм с варовик от Враца



Нашата група започна да се среща и с други общности. Имахме среща с индийци в хиндуисткия храм Шри Сваминарайян Мандир - това е най-големият такъв храм извън Индия, намира се в лондонския квартал Несден. Този храм е направен с варовик от Враца. Тази българска връзка не беше известна на повечето от нас.

Нигерийската общност в Лондон също е голяма. Открихме и разказахме на сайта за един директор на африкански театър в Лондон, който е завършил режисура във ВИТИЗ в София. Алекс Ома-Пиус е африкански "българин" в Лондон, знае български език, покани ни на негова постановка, научихме за театъра, за нигерийците в Лондон. Негов приятел е създал "Фейсбук" група на африканци, бивши студенти в България.

Бяхме на гости и на будистки храм в Уимбълдън, срещахме се с група на тайландци в Лондон.

За Великден сме правили разходка из пет православни храма в Лондон - сръбски, гръцки, български, коптски и руски. Организирахме прожекция на филм, продуциран от българин, за ямайците от Лондон. Продуцентът се занимава с Ай Ти, той ни разказа кое го е привлякло към този проект за ямайците, покани на среща с групата участници във филма, които ни разказаха за историята на своята общност, как са започнали да пристигат в Лондон след Втората световна война. След срещата някои от нас опитаха за пръв път ямайска храна. Чрез тези контакти ние откриваме различни лица на Лондон.

Визията ни е българите в Лондон и във Великобритания да участват в живота на тази страна и това се надяваме, че допринасяме, като разказваме и създаваме възможности за контакти между българи и лондончани. Една от трудностите ни като чужденци тук е, че англичаните са толерантни, но пасивни. Те не канят чужденците да им показват града или кварталите си, както е характерно за българите например. Нашата група откри начин да се справи с това. Ние вече знаем, че не сме сами, и заедно откриваме света около нас и за разлика от други групи български групи в Лондон ние сме открити за контакти със света около нас. Търсим мостове между нас като българи и Лондон.



Българска поезия сред цъфналата лавандула в Кент



На нашия сайт имаме и рубрика за българска поезия, която се води от Петя Хайнрих, създател на списанието "Но Поезия". Българският език всъщност събира членовете на групата, а поетите работят с езика. Чрез тази рубрика се запознахме с поети и винаги им казваме - ако сте в Лондон, обадете ни се, искаме да ви покажем Лондон, да направим и ние нещо за вас. През юни тази година бяхме на разходка с поетесата Аксиния Михайлова, която бе в Лондон. Тя ни чете поезия в едно село в Кент - Шоръм, в което е живял поетът Блейк. В този момент беше цъфнала лавандулата.

Подобни неща сме правили за Ивайло Христов и за Дони и Коцето Калки, които бяха в Лондон на представление. Направихме с тях разходка по места, свързани с Чарли Чаплин. Искаме да показваме гостоприемство като общност на хора, които са ни дали нещо в България - това са хората на изкуството. И когато ние можем да направим нещо за тях, го правим. Искаме българите да знаят, че когато идват в Лондон, тук има общност от българи, които искат да им покажат Лондон.



Емблемите на групата



Да се създаде общност е нещо, което ние не сме учили в България. Не сме участвали в такива организации. Постепенно се учим как да се свързваме с хората, да намираме общи неща. Всеки член на нашата група има нещо характерно, свое богатство и искаме всеки да участва с това, което иска, и по начин, който ще го удовлетвори.

Във Великобритания има много общности, групи по интереси. Участието в група, общност, създава на човек усещане за принадлежности за полезност. Струва ми се, че и родителите ми, които са в България, имат желание да участват в някаква група с други хора и мисля, че ако те имат възможност, биха се включили.

Различни истории, впечатления, преживявания имаме в групата и те създават общността. Едно от тези свързващи неща е, че се появиха и бебета в групата. В началото на разходките майката и бащата са идвали сами и след това се е появило бебе, имаме и случаи на момче и момиче, които се запознаха на разходките и след време им се роди бебе. Когато се събираме с родителите и тези деца, всички сме с чувството, че тези бебета са на групата, защото сме преживявали и вълненията на влюбените, и бременността на майката и появата на бебето, и сме споделили радостта си. Тези бебета са емблема на нашата група, на нашите разходки.