Случва се да кажем на човек, който не разбира за какво става въпрос: "Ти да не си паднал от небето?!" Но има и такива, които биха отговорили: "Да! И оцелях!" Авиокатастрофите винаги са ужасявали хората с многобройните жертви. А ако самолетът се взриви и разпадне във въздуха, обикновено няма оцелели - повечето загиват още във въздуха, а падналите на земята или във водата - от тежките наранявания. За някои хора обаче съдбата има други планове.







В "Гинес" от 10 000 метра

На 26 януари 1972 г. самолет DC-9 на югославската авиокомпания JAT излита от Стокхолм за Белград с 28 души на борда. Малко преди да навлезе във въздушното пространство на Чехословакия, експлозия разкъсва корпуса на две части. Изглежда, че всички в него са загинали. С едно изключение обаче - Весна Вулович. Наскоро навършилата 22 години сръбска стюардеса се оказва на борда на полет 367 по погрешка вместо съименничката си Весна Николич. Тя дори не е обучена за международни полети и е стажант. Когато заложеният в товарния отсек пакет с взрив избухва, тя е по средата на пътеката, тикайки пред себе си количката с напитки. Взривната вълна я запраща заедно с количката в задната част на самолета и вероятно това я спасява да не бъде засмукана от въздуха при разхерметизацията на самолета. Свестява се в борова гора близо до чешкото село Сръбски Каменице. Върху нея лежат труповете на нейни колеги, наоколо има пръснати тела. Самата тя има фрактура на черепа, три гръбначни прешлена, няколко ребра, крак и ръка също са счупени. Но е жива - след свободно падане без парашут от 10 000 м! Открита е от Бруно Хенке - немец, който по ирония на съдбата е служил като санитар във Вермахта. Той е толкова впечатлен от невероятното й оцеляване, че родилата се след 2 месеца негова внучка е кръстена Весна.

След 27 дни в кома и продължително лечение Вулович отново се завръща в JAT. Но частичната парализа на краката вече не й позволява да лети - остава на земята зад гише. Популярността й в бивша Югославия е огромна - тя е национален герой, чест гост е и на телевизионни предавания. През 1985 г. лично Пол Макартни й връчва приза на Книгата на рекордите "Гинес" за оцеляване след падане от най-голяма височина. След разпадането на Югославия Весна е сред изявените противници на режима на Слободан Милошевич. Това й коства загубата на работата, но не я спира от активно участие в протестите, довели в крайна сметка до падането на диктатора. Умира на 23 декември 2016 г. в дома си в Белград.



Оцеляване само с вода

Анет Херфкенс, 31-годишна финансистка от Холандия, пристига през есента на 1992 г. във Виетнам, за да се срещне с годеника си Вилем ван дер Пас. Двамата са заедно цели 13 години - още от студентските години в Лайден, но работата им на банкери ги разделя постоянно в различни държави. Сега обаче двамата са решени окончателно да се съберат и оженят. Вилем е подготвил изненада за Анет - петдневна почивка в известния с плажовете си град Ня Чанг на Южнокитайско море. Тя едновременно е очарована, но и ужасена от виетнамските самолети по вътрешните линии. За жалост пътуването с кола през гъстата джунгла е практически невъзможно за кратката им почивка. Така на 14 ноември тя с неохота се качва на полет VN 474. Тесноватият Як-40 трябва да ги отведе от Хошимин до Ня Чанг само за 1 час. Полетът е почти към края си, когато ги застига изключително силен циклон. Самолетът рязко слиза надолу, след няколко пропадания вътре настъпва пълен мрак и той се удря в планинския хребет край Ня Чанг. Анет няма спомен какво точно се е случило при удара, но заради пристъпа си на клаустрофобия е била единствената без пристегнат колан и вероятно това я е спасява - плъзва се е под седалките и те я предпазват от удара в земята.

Свестява се след няколко часа. Първото, което съзира, е годеникът й. Той седи в креслото си с лека усмивка на устата. Но мъртъв - от удара всичките му ребра са счупени. Въпреки чудовищните болки Анет се измъква навън от разбития корпус. Наоколо е гъста джунгла. Роклята й е на парцали, през които вижда как стърчи кост от крака й - по-късно лекарите ще установят счупване на двете бедра, наранени бели дробове, извадена челюст и начало на гангрена на пръстите на краката й. До нея лежи все още жив, макар и с тежки рани, виетнамец, който я успокоява и успява дори да извади панталон от куфарчето си, който тя да обуе. В разбития корпус се чуват стенания на още оцелели пътници. Часове по-късно виетнамецът губи окончателно силите си и умира. Не се чуват никакви звуци и от самолета. Анет разбира, че е останала напълно сама в джунглата. След години в спомените си описва сюрреализма на изключително красивия зелен свят около нея и мрачната гледка на мъртвите тела на спътниците й. Тя знае колко враждебна може да е джунглата и взема решение да остане до корпуса на самолета една седмица, след което да се опита с пълзене, независимо от опасностите, да потърси храна. Така и не посмява да влезе в самолета и да потърси нещо за ядене - през цялото време разчита само на дъждовната вода. Когато на осмия ден вижда пред нея да изскача облечен в жълто човек, тя първоначално го взима за халюцинация - както сама си спомня по-късно с хумор: "Реших, че може би е свети Петър". Спасителят - местен полицай, от своя страна, също е шокиран и я взема за някакво привидение. След него идват и хора от издирващия екип.

Анет се връща на работа само 4 месеца след спасението си. Преживяванията си от катастрофата описва в книгата "Турбуленция - истинска история на оцеляване". През 2014 г. се завръща и във Виетнам, където се среща отново със своите спасители. Гост е на редица тв и радиопредавания. Като майка на син, диагностициран с аутизъм, тя дефинира накратко своето кредо: "Ако си мислите, че като оцелеете от авиокатастрофа, имате свободен пропуск за останалия живот, помислете пак!"



Тийнейджърката и джунглата

Дните преди Коледа на 1971 г. са изпълнени с радост за 17-годишната перуанка от германски произход Юлиане Кьопке. На 22 декември е нейният бал, а два дни по-късно заедно с майка си заминава за Пукалпа, Перу, където ще изкарат празниците заедно с баща й. На 24 декември точно в 12 часа четиримоторният Lockheed L-188A Electra се отлепя от пистата на летището в Лима. След час трябва да пристигнат в Пукалпа. Но четиридесет минути по-късно самолетът навлиза в зона със силна турбуленция и гръмотевична буря. Започва да се тресе силно и рязко да пропада. Юлиане с ужас вижда как светкавица удря дясното крило и запалва горивото в резервоарите. Машината полита рязко надолу. В настъпилия мрак майка й успява само да й стисне ръката и да извика: "Това е краят! Всичко свърши!", преди корпусът да започне да се разпада във въздуха на 3000 м над земята. Юлиане изхвърча от самолета, пристегната към креслото си. Последното, което вижда, преди да изгуби съзнание, е въртящата се и бързо приближаваща амазонска джунгла.

Когато след няколко часа се свестява, тя осъзнава, че е абсолютно сама сред зелената пустош. Ключицата й е счупена, има множество натъртвания по ребрата, дълбоки рани на крака и дясната ръка. От налягането капилярите на очите й са се спукали и по лицето се стичат кървави сълзи. На всичко отгоре е изгубила очилата си и вижда само на няколко метра пред себе си. Облечена е само с лятна рокличка без ръкави и е останала с една обувка - повече от лошо начало за оцеляване в Амазония. Но и Юлиане не е случайно момиче - нейните родители са учени биолози и тя е била заедно с тях на лагери в джунглата. Има представа какво трябва да прави, макар че не разполага нито с екипировка, нито с мачете, нито със здрави обувки за ходене по изпълнената с отровни насекоми и влечуги повърхност. Не може дори да си запали огън чрез триене на дърво, както я е учил баща й - сега е дъждовният сезон и всичко наоколо е прогизнало. Помни обаче съвета му: "Търси течаща вода - тя ще те отведе до река, а реката - до хора".

Без да губи време, започва да търси вода наблизо. Стъпва винаги първо с обутия крак и напредва бавно сред дърветата. Открива малък поток и поема по течението му. През деня жегата и влагата са непоносими, вали по няколко пъти, но през нощта температурите рязко спадат. Няма никаква храна - случайно намира сред останките на самолета кутийка с бонбони за смучене. Утолява жаждата си само с мътна вода от потока. На четвъртия ден вижда кръжащи в небето лешояди и на пътя й се изпречва тройна седалка със загинали пътници, привързани към нея. Момичето изпада в шок - за първи път в живота си вижда мъртви тела, но все пак ги приближава, надявайки се да открие наоколо майка си.

Юлиане продължава пътя си по потока, който накрая я извежда до голяма река. Въпреки опасността от скатове, каймани или пирани тя се решава да плува по течението, докато достигне до хора. На открито слънцето й причинява тежки изгаряния по кожата. Раната на ръката й се възпалява сериозно и тя открива едносантиметрови ларви по нея. На десетия ден се носи по течението вече е в полусъзнание, когато съзира рибарска колиба. Успява да се добере до нея и вътре открива туба с бензин, с който залива раната си - така успява да изкара повече от 30 ларви. Там я откриват местни рибари, които са толкова шокирани от срещата, че я вземат за местно речно божество. Тя им обяснява какво се е случило и те, след като й дават малко храна, я откарват до най-близкото селище. Ден по-късно вече е в прегръдките на баща си. 17-годишната тийнейджърка е единствената оцеляла от полет LANSA 508. По-късно разследването установява, че поне още 14 човека са били живи на земята, включително и майката на Юлиане, но не са могли да оцелеят, докато ги открият спасителите.

Оказва се, че не е достатъчно късметът да проработи, за да оцелее човек от авиокатастрофа. Дори и да се уповава на свети Сава като Весна, на банкерския си опит да прави смели планове като Анет или на лагерния стаж като Юлиане. Необходими са и кураж, непримиримост и невероятна воля за живот.





Текстове под снимки:

01. Весна Вулович в болницата след катастрофата...

02. ...и на протестите срещу Слободан Милошевич през 2000 г.

03. Останките от взривения от хърватски националисти DC-9

04. Пол Макартни връчва на Весна наградата на "Гинес"

05. Анет и годеникът й

06. Анет през 1992 г. при транспортирането й към болницата

07. ...и през 2006 г. с дъщеря си и Као Ван Хан - човека, който я е открил в джунглата.

08. Юлиане Кьопке на бала си (вляво) и седмица по-късно (вдясно - по-късна възстановка)

09. Юлиане до останките от разбития самолет - кадър от документалния филм на Вернер Херцог, посветен на нея, от 2000 г.