Венеция все още е наричана La Serenissima ("Божествената") - най-спокойното и в миналото място, където населението се е сливало с посетителите, които в основната си част били интелектуалци, писатели и художници. Трудно е днес да си представите подобно щастливо съжителство, докато се мотаете из сложния лабиринт от алеи и канали и разговаряте с местните хора. Обезлюдяването и притокът на многобройни туристи от дълго време са причина за отчаяние сред венецианците. Това лято обаче напрежението е доста високо и изглежда, че не е далеч връхната точка на търпението на местните.

В началото на юли около 2000 венецианци протестираха срещу туристическата индустрия, която според тях има разрушително въздействие върху начина им на живот, унищожава околната среда и прогонва местните хора от домовете им: населението на Венеция е намаляло от 175 000 души в периода след края на Втората световна война до едва 55 000 души днес.

Карло Белтраме, който е един от организаторите на демонстрацията и работи в областта на хуманитарните науки в местния университет "Ка'Фоскари", тъгува за времето, когато да си вземеш моторна лодка не е било стресиращо занимание, а пътуването до неговия личен лекар, намиращ се в района на моста Риалто, не е било съпроводено от възможността да попадне в бавнодвижеща се тълпа от туристи. "По около

2000 души се изселват от града всяка година",



казва той. "Ако продължава така, след няколко години Венеция ще бъде населена само с туристи. Това ще бъде социално, антропологично и историческо бедствие".

Независимо от това дали се дразнят на селфистиковете, шумните колелца на куфарите или на хора, решили да похапнат на един от 391 моста, презрението на венецианците към 28-те млн. туристи, които пристигат в града всяка година, достига обезпокоителни нива.

В юлска сутрин в Канареджио - квартал, скрит от задръстения от хора район около площад "Сан Марко", все още може да видите автентичния венециански начин на живот. Картината наподобява на тази в други италиански градове - добре облечени хора разговарят оживено, докато пазаруват в месарницата, в хлебарницата или пък са се събрали в бара. Децата свободно играят на улицата.

Този район е останал в голямата си част непокътнат от туристите, но Лусиано Борто, който е роден тук, съвсем не се чувства спокоен. "Проблемът в момента са огромните потоци от туристи; хората, които идват само за няколко часа и не могат да видят нищо - това за нас е повече от кошмар". Подобно на повечето си съседи, Борто



презира огромните круизни кораби, които преминават



през канала Гидека по четири или пет пъти дневно, изпускайки дим, преди да избълват хиляди хора - в някои дни по 44 000 души - в историческия център на Венеция. Той също така се оплаква и от броя на местата за престой от вида B&B, което прави невъзможно жителите да си наемат дом с дългосрочен договор. С фестивала си, на който присъстват филмови знаменитости и с Биеналето за съвременно изкуство, Венеция има дълга история в развитието на туризма. Това е индустрия, която донася милиони в хазната всяка година и осигурява хиляди работни места.

"Венецианците днес не са толкова горди, както предците ни", казва Микеланджело Адамо (23 г.), който работи в ресторант, но се обучава да бъде скипер на лодка, така че да може да избяга на по-спокойни острови. "Те изобщо не се интересуват от изкуство или култура, управляват моторни лодки и ядат джънк фуд,



Венеция прилича повече на Маями бийч".



Друг жител на Канареджио - Галиано ди Марко, който е изпълнителен директор на Венецианския пътнически терминал, управляващ и предоставящ услуги на круизните лайнери и на пасажерите им. Роден в централния район Абруцо, той харесва живота във Венеция, въпреки че е обект на прицел от страна на членовете на организацията "Без големи кораби", която от години води битка срещу круизните лайнери. През юни се състоя незаконен референдум, на който повечето венецианци гласуваха в подкрепа на това корабите да бъдат изгонени от лагуната на града.

Венецианците бързат да обвинят пасажерите на круизните кораби за качеството на живота си, като заявяват, че те остават само по няколко часа, харчат малко пари и оставят боклуци навсякъде. Дори кметът на Ню Йорк Бил де Блазио призова колегата си във Венеция Луиджи Бругнаро да забрани корабите. Ди Марко обаче оспорва това, като цитира цифри, които показват друга картина: едва 1.5 милиона от 28-те милиона посетители на Венеция всяка година пристигат с круизен плавателен съд, а останалата част идват с автобус, кола, влак или самолет. Средната възраст на посетителите е около 65 г., всеки от тях харчи между 120 и 160 евро и



носят на града печалба от 250 милиона евро всяка година



Пътническият терминал също така осигурява работни места за около 5000 души



Напрежението между венецианците и туристическия бизнес създава несигурност на пътническия терминал и на круизната индустрия. С тази мисъл, след като пое управлението на терминала през декември, Ди Марко се опитва да постигне компромис между сектора и активистите. Той разработи план, според който корабите ще пътуват по-дълго, за да стигнат до лагуната през канала "Виторио Емануеле".

Предложението обаче трябва да получи одобрението на италианското правителство, но пък има подкрепата на круизните компании. "С 1,5 часа ще се удължи влизането и напускането на лагуната, но круизните компании приеха, тъй като искат да запазят Венеция в своите програми - тя е в топ три на дестинациите в цял свят", обяснява още той.

Ди Марко не е толкова отстъпчив към исканията, отправени за пътническия терминал - огромна, добре изградена зона, която също така осигурява услуги за хидрофоили, пристигащи от Хърватия и Словения, за да не излизат от разрешената зона Маргера, която е неугледна индустриална зона в страната. "Опитват се да направят гето за пасажерите от круизните кораби и аз ще се боря срещу това колкото е възможно", казва той. "Сега пътниците пристигат в дневната на Венеция, в Маргета ще е все едно, че ги посрещаме в тоалетната".

Хората, които наскоро протестираха, носеха плакати с надпис: "Не си тръгвам". Въпреки решимостта им да останат обаче те са



песимистично настроени за бъдещето



Венецианците се надяваха ЮНЕСКО да изпрати силен сигнал към властите, като отговори на заплахата с решение да постави града в списъка на застрашените паметници на световното наследство. Но вместо това организацията даде на Венеция още една година, за да предприеме мерки за защита на паметниците и опазване на крехката околна среда.

"Изглежда сме стигнали до точка, откъдето няма връщане назад, тъй като всичко и е извън контрол", казва Белтраме. Той би искал броят на туристите да бъде ограничен, а властите се фокусират върху подобряване на начина на живот и популяризиране на града като хъб за научни и морски учени и изследвания.

Лусиано Борто гледа с омраза към съседния полуавтономен район Тренто-Алто Адидже, който до края на Първата световна война е бил част от Австрия. Според него отговорът на венецианските страдания се крие в това регионът Венето, който е сред най-богатите в Италия, да получи по-голяма, ако не пълна независимост от Рим. Законово необвързващ референдум по въпроса ще се проведе през октомври. "Венеция ще бъде по-добре управлявана от венецианци, а не от римляни", казва той. "Ако беше проведен редовен референдум, Венето със сигурност ще гласува да се отдели.