:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,818,529
Активни 66
Страници 5,692
За един ден 1,302,066

Преувеличените слухове за края на либерализма

Дори и либералният консенсус да е свършил, либерализмът не е. Или поне продължава да има нещо, което се нарича "либерализъм" и още не е свършило
 
Снимка: Портата на ада, Огюст Роден

В края на миналата седмица беше представен поредният брой на академичното списание за политика и култура Conservative Quarterly. Водещата тема на конференцията беше "Краят на либералния консенсус?" с особен акцент върху въпросителната. За съжаление обаче много хора не прочетоха или не разчетоха тази въпросителна и решиха, че група консерватори се е събрала да погребе преждевременно либералите. Нещо повече. Мнозина решиха, че се обявява краят на либерализма въобще, без да правят задължителната разлика между либерализъм и либерален консенсус, а тя е грандиозна. Тя е като разликата между народ и Народно събрание - с разпускането на Народното събрание по никакъв начин не се разпуска и народът.
И правейки тази грешка, честните граждани се надигат в защита на либералните ценности, които всъщност никой не застрашава.
Според мен за всичко е виновна традиционната българска биполярност. Открай време нашето личностно самоопределяне минава през драматични сблъсъци като българи/ромеи, хайдути/заптиета, стражари/апаши, партизани/жандармеристи, хора от народа/врагове на народа, комунисти/демократи, леви/десни. И когато всяко от тези неща на свой ред изгуби актуалността и остротата си, дойде ред на лютата вражда либерали/консерватори. Мой познат, уважаван телевизионен журналист, остроумно отбеляза: ние сме непоправими богомили, заклети дуалисти, за нас винаги трябва да има враг и този враг да е от вселенска величина. Като се замисля, напълно е прав. И не е толкова страшно, че сме богомили, а че се гордеем с богомилството си наред с розовото масло, киселото мляко и баба Ванга. За нас еретическият дуализъм е ценна национална черта. Заради него ние винаги делим света на "Левски" и на ЦСКА.
Ето защо само за няколко години, в рамките на едно поколение, отъждествихме "либерал" с "комунист-хомосексуалист", а "консерватор" със "суеверен, полуграмотен и първобитен фашист". Напук на всяка политкоректност!
А всъщност кой от нас не е либерал? Кой не иска свобода и равенство, кой не иска справедливост, кой не иска технически прогрес?
А всъщност кой от нас не е консерватор? Кой не почита традициите, кой е безразличен към родината и семейството си, кой не се интересува от незримия духовен живот?
Къде тогава е проблемът?

Защо се обявява краят на либерализма, пардон: на либералния консенсус?

Този въпрос е забулен с напрегнати текстове от хабилитирани специалисти. И понякога напрежението и специализацията толкова се засилват, че ние, простите граждани, оставаме с безпомощно увиснали ченета.
Но нека все пак се опитаме да си отговорим на някакъв наш си, простичък като бебешко гукане език, та дано ни стане ясно и спрем да се измъчваме.
Що е либерализъм? Това е вид политическо мислене, светоглед, възникнал върху идеите на Просвещението. За по-цинично се приема, че то започва през 1715-а, когато умира Луи XIV. И наистина, най-характерно за Просвещението е, че то е антицърковно (дори антирелигиозно) и антифеодално, проект на буржоазията, достатъчно забогатяла и вече достатъчно образована, за да наложи на другите три касти - аристокрацията, духовенството и селяните - своите представи за обществено устройство и световен ред. Просвещението захвърля представата, че властта се легитимира от Бог и издига като неин суверен народа, с което поставя началото на съвременната демокрация (твърде различна от античната). Въвежда се фигурата на гражданина и системата от "естествени права", чийто списък непрекъснато се обогатява - това са природни, а не унаследими права, които има всеки човек. Издига в култ разума като единствено достатъчен инструмент за опознаване на света, вследствие от което се появяват доста от популярните днес науки. И, разбира се, развява знамето на Свободата и Равенството. За съжаление, още тук се залага една трудност, която в следващите два века ще даде горчиви плодове - оказва се, че няма пълно единодушие по въпросите "Що е свобода?" и "Що е равенство?" и това спъва волната и горда човешка мисъл.
Що е либерален консенсус? Мнозина смятат за манифест на либералния консенсус книгата на Франсис Фукуяма "Краят на историята и последният човек" (1992). Тя излиза сравнително скоро след падането на Берлинската стена и лансира идеята, че в общи линии светът вече е завършен и няма нужда от по-нататъшно развитие. Империята на злото е победена и тържеството на либералната демокрация е глобално и окончателно. Възторгът от тази мисъл се подхранва и от доктрината на прогресизма, според която бъдещето е винаги по-добро от настоящето, човекът върви все напред и нагоре и светът става все по-прекрасен и по-прекрасен. За мен има известно противоречие между прогресизма и схващането за края на историята, но кой ти гледа такива дреболии!
И така, приключил веднъж завинаги с историята, на човека не му остава друго, освен цивилизовано да се възпроизвежда като сит потребител. Властта не е обект на съперничество и битки, а на цивилизован договор между технократски елити. Дясноцентристите и лявоцентристите се уговарят да управляват по установени правила, които включват между другото и недопускането на крайнодесните и крайнолевите политически субекти до властта, както отбелязва в статията си проф. Екатерина Михайлова.
Когато парламентарната либерална демокрация се установи по цял свят - цел, която преследват не само правителствата, но и неправителствени организации с милиардни бюджети като NDI, например, - когато целият свят декларира, че ще споделя и ще отстоява едни и същи базови ценности, когато всички се съгласят, че оттук насетне ще е все така и вече нищо не ни спира да излетим в космоса, за да занесем демокрацията и там, когато е налице всичко това или поне твърдото намерение то да се случи, тогава говорим за либерален консенсус. Повтарям, че това не е либерализъм, а нещо, изградено върху основите на либерализма.

Като критика на тази наивна философия, в края на ХХ век се появява едно друго четиво,

което бързо става изключително популярно - книгата на Самюъл Хънтингтън "Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред" (1996). В нея се твърди, че напротив - човечеството върви не към пълна и окончателна интеграция, а към капсулиране в няколко големи цивилизации, които се интересуват една от друга само дотолкова, доколкото враждуват и си съперничат. При това цивилизациите са твърде различни и като ценности. Ето една картина, която никак не прилича на представата за глобална либерална демокрация с многопартийна парламентарна система, основана на общи ценности. И доколкото наричаме тази представа "либерален консенсус", и доколкото следващият четвърт век показа, че прав е по-скоро Хънтингтън, а не Фукуяма, то се появяват все повече хора, които говорят за "край на либералния консенсус". Защото, когато не всички вярват в една мечта, когато дори повече от половината не вярват в нея, то за какъв консенсус може да става дума! Либерализмът е друго, той си е жив и здрав.
Ако днес критикуваме либерализма за нещо, то е само за това, че е изневерил на себе си. Той е може би единствената политическа доктрина, която се е извъртяла на пълни 180 градуса, за да се превърне от дясна в лява. Неслучайно самите либерали са тези, които викат "Няма ляво, няма дясно!", защото иначе ще им се налага непрекъснато да обясняват идейните си метаморфози. Има много показатели за това що е ляво и що е дясно, но за целите на раздумки като нашата най-подходящ е следният: дясното е индивидуалистично, лявото е колективистично; дясното се интересува от личността, лявото - от общността. Докато се обявяваше за свободен пазар и свободна конкуренция, либерализмът беше десен (и наистина либерален), а когато започна да тежнее към бюрократични регулации, правила, директиви и конвенции, когато спря да говори за индивидуални права и започна да говори за групови, когато започна да привилегирова уж дискриминирани групи, когато наложи цензура в името на коректността - тогава се видя, че вече е ляв.

Ето това е драмата на либерализма:

лутането между индивидуализъм и колективизъм (а никое от тях двете в крайна сметка не води до добро) и неизчистените представи за двете си собствени главни ценности - свободата и равенството.
Свободата не е своеволие. Тя не е средство "да бъдеш себе си" и "да преследваш мечтите си". Това е слободия. Такъв вид "свобода" не уважава другите, а изтъква само себе си. Такъв вид "свобода" минава през трупове, за да задоволи егоистичните си стремежи. Истинската свобода е отговорност, дълг сам и персонално да избереш доброто. И то не онова "добро", за което сте се уговорили с комшията, че е добро. Без свобода не може да има никаква награда.
Равенството не е еднаквост. Хората са равни единствено пред закона, бил той човешки, естествен или богооткровен. Истинското равенство е преди всичко справедливост. Да спънеш талантливия човек, за да дадеш възможност на посредствения да го догони - това е несправедливост, следователно не е никакво равенство. Къде тогава е солидарността? Солидарността е любов между равни, но различни хора.
Ето такъв един примерен поглед върху свободата и равенството все още се губи на либерализма и затова той е нещастен, затова оплаква края на своя консенсус.
И така, както пее Васко Кръпката в неувяхващото си парче "Комунизмът си отива": спете спокойно, деца! Дори и либералният консенсус да е свършил, либерализмът не е. Или поне продължава да има нещо, което се нарича "либерализъм" и още не е свършило. И никой не е тръгнал да го погребва - обикновено политическите доктрини се погребват сами. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
38
3868
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
38
 Видими 
06 Април 2018 11:01
Иване?!?
Такъв текст по-скоро бих очаквал от някой криптоатеист.
Фукуяма, Хънтингтън, ала-бала
06 Април 2018 11:29
Ако перифразираме Чехов...
ще отворя скоба, защото известният израз "я всю жизнь по капле выдавливал из себя раба" е също перифраза. Точните думи на великия писател са в писмото му до издателя Суворин от 7 януари 1889 г., Рождество Христово,
"как молодой человек... выдавливает из себя по каплям раба и как он, проснувшись в одно прекрасное утро, чувствует, что в его жилах течет уже не рабская кровь, а настоящая человеческая"
...то можем да кажем, че човешката история през последните двадесет века, е

изцеждане по капка на противопоставянето между хората и несвободата.

Днешните дни преди 1 985 години са началото и на либерализма


06 Април 2018 13:22
Интригуващо заглавие.
Не смея да почна да чета, за да не се разочаровам, както много често става с писанията Сулови (Сулеви ? Сулини ? Лингвистите ? )
06 Април 2018 13:49
Преувеличени са слуховете за съществуването му. Време е да направиш разлика между либерализъм и либерастия.
06 Април 2018 14:04
За Айн Ранд има ли? Че няма да понеса изчитането на Сулщината. Невротичка съм, ако щете - Невротичок , само Сула ми липсва.

06 Април 2018 15:06
За Айн Ранд има ли?

Няма.

Не съм привърженик нито на либералите, нито на консерваторите, определям се като средностатистически читател, и си го прочетох докрай.
Има някои истини.
Едни загатнати, други казани до половината..., но разкладът на силите ни е представен.

06 Април 2018 16:16
провинциалист
06 Април 2018 15:06
разкладът на силите ни е представен.

Ще, ще, ама не е.
Правилно посочва разликата между либерализма и либералния консенсус, ама при последния ни в клин, ни в ръкав се отплесва в пожелателно-геополитическите фантасмагории на Фукуяма и Хънтингтън. Чаках даже пан Збишко да помене, ама се сетих, че за него дълго нема да чуем след посещението на китайския военен министър в Москва.

Когато говорим за либерален консенсус, имаме предвид преди всичко една от концепциите за обществата и държавите, а не сънищата на тоя или оня за нов световен ред.
А когато говорим за либерално-държавната теория, започваме от основоположника й John Bordley Rawls. После можем да покажем ерудиция и споменем некой по-ранен, например Едуард Бернщайн: "Демокрацията по принцип унищожава класовото господство, независимо че не е в състояние да унищожи класите."
А като стигнем до практиката, задължително говорим за съвременната либерална държава на всеобщото благоденствие - последният и най-висш засега стадий на обществено развитие.

Без това темата е се едно да обясняваме химията с флогистона
06 Април 2018 17:01
06 Април 2018 17:33
провинциалист
06 Април 2018 17:01

Не казвам, че няма какво да се научи от четивото.
Напоследък рецензирах неколко тези, които хем не пуснах до защита, щото не са по темите, хем научих маса неща, за които не бех и предполагал, че могат да се споменават във връзка с предметите
07 Април 2018 13:38
По тая тема най-свестното изказване което съм чувал е на нашия местен самороден гений:

А бе, бай Иречек, я ми кажи твоя милост леберал ли си, консерватор ли си? Май-май, че си консерва, както виждам. И аз, ако питаш, не мога да ги разбера нито едните, нито другите, ама хайде, да не им остане хатъра... Знайш, алъш-вериш е то, не е шега... Па да ти кажа ли правичката... (Тука дали няма някой да ни подслушва?) Да ти кажа ли правичката?... И едните, и другите са маскари!... Ти мене слушай, па се не бой! Маскари са до един!... Ама какво да сториш?


Та кат се споменава подслушване, тия дни се завихри някъв милиционерски скандал с някаква леля от Сливен, май. Ни бях я чувал, ама те била от големото добрутро. Либерал от световна величина, професорка.
Нема лошо, обаче разбрах че лелята си падала по Мао, оня китаеца с хунвейбините.
Щурава работа! Аз съвсем се ошашавих направо. Нямам друго обяснение, освен за някъв келепирец да са набарали.
Човещинка е.
07 Април 2018 14:04
Щурава работа! Аз съвсем се ошашавих направо. Нямам друго обяснение, освен за някъв келепирец да са набарали.
Човещинка е.


Келепирецът е виден!
Ошушкаха България и не само.
08 Април 2018 10:54
"Либерален консенсус" е оксиморон! Консенсус са постигали и постигат само арабите. Например,в отношението им към жените...
08 Април 2018 11:15
Всъщност не е лоша статията Само да вметна, че съществува и понятие "либерален консерватизъм" и съдържанието на това понятие може да избави всички от излишни терзания

Сула, иначе е хубаво да изследваш средновековния републиканизъм в Италия и връзките му с римската традиция. Много бързо ще установиш как Ватикана налага понятието за консерватизъм във вида, който си представяш, като реакция срещу анти-папската коалиция. Въобще идеята за свобода е доста по-стара от Просвещението; Просвещението е засилило една тенденция с много по-стари корени. Стремежът към Свобода не може да бъде стъпкан дори от Инквизициите
08 Април 2018 11:23
Само да вметна, че съществува и понятие "либерален консерватизъм" и съдържанието на това понятие може да избави всички от излишни терзания


Което има също толкова общо със справедливостта. Справедливост с идеологии не се постига. Постига се чрез липса на такива. Когато всички наистина са равни, поне пред закона. Иначе може да си търсиш удобни словосъчетания до второто пришествие. Тогава пък ще е късно.
08 Април 2018 11:32
Ислямска Република Иран е правова държава налагаща безкомпромисно закона. Следва ли че след като шариата ги е изравнил то са свободни?
Хем на власт са либералните консерватори.
08 Април 2018 14:59
За мен това е най-смисления текст, написан от Сула, който съм чела.
08 Април 2018 17:44
Кире
08 Април 2018 11:15

Най-лесно ще се избавиш от излишни терзания, ако се сетиш, че няма смисъл да търсиш идеологии във външната политика; там този артикул липсва по определение.
Ватиканът е република като Венеция, не че има значение; и монархия да е като Саудитска Арабия, пак щеше да бъде в съюз с некоя република като САЩ, щом го изисква интересът.
Пак ще кажа, че либералният консенсус се отнася преди всичко за обществата и най-малко за международните отношения.
И нямаше да караш колегата D4D5 да ти отвръща със "Справедливост с идеологии не се постига. Постига се чрез липса на такива."
08 Април 2018 18:48
За мен това е най-смисления текст, написан от Сула, който съм чела.


Слепи ли сте?! Всичко,което е написал Сула в тази статия е една изключително умна...УТОПИЯ! Ключовата дума е "умна". Но това не я прави по-малко утопична. Десните били за индивидуализмът,а левите - за колективизмът! Няма такова нещо! Когато един левичар се бори за и успее да наложи колективното начало в обществото,това трае само до момента,когато същият левичар му наложи СВОЯТА,ИНДИВИДУАЛНА воля. Същият номер правят и десните,но с обратната стратегия... Има само борба за власт между отделни могъщи лидери и техните постоянно променящи се кадрово групировки.

Критерият за свобода е какво и колко ти струва да бъдеш свободен,тоест да бъдеш ОТГОРЕ. Човек,който не е отгоре,(във всеки смисъл на думата),е невъзможно да бъде свободен. Свободата не е въпрос на следване на морални принципи и обществени или частни договори. Свободата е да НЕ чувстваш новите окови. Тоест,става дума за усещане,за чувство. Следователно,Свободата не може да бъде гарантирана нито от Моралът,нито от Законите. Съжалявам,но това е положението.
08 Април 2018 18:51
Напоследък рецензирах неколко тези, които хем не пуснах до защита, щото не са по темите

Sine_metu, да не би да сте от Института за изследване и развитие на лидерството в информационна среда?
08 Април 2018 19:12
Всичко,което е написал Сула в тази статия е една изключително умна...УТОПИЯ!


Това,което е написал Сула е, че идеите на Просвещението не са мъртви. Те са толкова утопия колкото и християнството, което е формирало светогледа на огромно количество хора за нечовешки дълъг период от време и създало света, който сега наричаме цивилизован.

Не казвам, че съм съгласна с разсъжденията на Сула за ляво и дясно, индивидуализъм и колективизъм. В случая това за мен не е важно.

Критерият за свобода е какво и колко ти струва да бъдеш свободен,тоест да бъдеш ОТГОРЕ.

Това очевидно е вашият критерий. Много тъжно.
08 Април 2018 19:21
Най-лесно ще се избавиш от излишни терзания, ако се сетиш, че няма смисъл да търсиш идеологии във външната политика; там този артикул липсва по определение.








Братле, нищичко не разбираш от тая материя. Що се абиш? Както и да е, който трябва ще разбере. Поздрав!
08 Април 2018 19:45
Критерият за свобода е какво и колко ти струва да бъдеш свободен,тоест да бъдеш ОТГОРЕ.

Това очевидно е вашият критерий. Много тъжно.


Еми да вземе примера даден от самият Сула,че когато политкоректно се толерира некадърен ученик,за сметка на кадърен,това било свободия,а не свобода. Сула обаче,като типичен утопист не дава рецепта как да направим СВОБОДЕН кадърният ученик?! Тоест,как да ограничим завистта на некадърният ученик,която му дава огромни сили да мачка кадърният?! И възможно ли е въобще да стане това при всички случаи?!
Така,ако кадърният ученик не успее да бъде ОТГОРЕ,няма да бъде свободен.
08 Април 2018 19:57
християнството, което е формирало светогледа на огромно количество хора за нечовешки дълъг период от време и създало света, който сега наричаме цивилизован.


Вредите нанесени от християнството са много повече отколкото добрите неща!
Християнството няма две хиляди годишна история! Това е лъжа на християнската/ите Църква/и. През последните две хиляди години Европа сумарно е живяла по християнски не повече от два-три века. Например,през 15-16-ти век във Византия християнството на практика е било мъртво. Тогава е имало толкова вярващи християни,колкото днес през 2018год. в България.
08 Април 2018 20:16
Вредите нанесени от християнството са много повече отколкото добрите неща!

Въпреки използвачите на идеологии, които стигат до извращения, като днес, човеколюбивите идеи попиват в общественото съзнание и оформят колективната ни философия, променят светогледа и живота ни.

Например,през 15-16-ти век във Византия християнството на практика е било мъртво.

От средата на 15 век няма Византия.
08 Април 2018 20:22
човеколюбивите идеи попиват в общественото съзнание и оформят колективната ни философия, променят светогледа и живота ни.


Не,не и три пъти не! Идеите,(на християнството например),променят само ВИРТУАЛНИЯТ свят на човека,(разбирай духовният). Реалният свят обаче,си остава същият. Или почти същият.
08 Април 2018 20:24
От средата на 15 век няма Византия.


Правилно,често се обърквам при математическите изчисления на вековете.
08 Април 2018 20:29
Не,не и три пъти не!


И какво, да тръгваме, като швейцарските крави, към пропастта ли.
08 Април 2018 20:29
От средата на 15 век няма Византия.

За първи път термина Византия е употребен от Йероним Волф-1557г
Шарл Дюканж го фърля в ефир през 1648г........по принцип Византия е измишльотина
става въпрос за Източната Римска Империя

08 Април 2018 20:38
Не,не и три пъти не! Идеите,(на християнството например),променят само ВИРТУАЛНИЯТ свят на човека,(разбирай духовният). Реалният свят обаче,си остава същият. Или почти същият.


Това е нонсенс. Духовният свят определя материалния, а не обратното.

Изобщо да се търси идеята за свобода - или самата свобода- в общество, което изначално се основава на сравнения и съревнования, си е ...под вола теле.
08 Април 2018 20:57
И какво, да тръгваме, като швейцарските крави, към пропастта ли.


Напротив! Човек трябва да се тренира как да ПРАВИ нещата. Духовността е само спътник на човешкият живот. Стоичков е такъв,какъвто е защото може да ПРАВИ футбол,а не защото духовно е "модерен ляв".
08 Април 2018 21:42
deaf
08 Април 2018 19:45
Еми да вземе примера даден от самият Сула,че когато политкоректно се толерира некадърен ученик,за сметка на кадърен,това било свободия,а не свобода.

Специално в това изречение, Сула хвърля камъче към второто частично заключение от "Втория принцип на справедливостта" на Ролс.
Най-сладкото е, че 40 години положението е било критикувано от противоположни позиции - наричали са го насилие, призив към експроприация и т.н.
Самият Ролс в "Политическият либерализъм" - вторият му капитален труд, издаден през 1993 г., 22 години след "Теория на справедливостта" - прави лекичко отстъпление от безкомпромисните формулировки на принципа и вече говори за "припокриващи се ценности".
Сула е първият, навярно в цял свят, който го нарича свободия

Сериозни публикации има Даниел Смилов, например "Изгубеното в превода на либерализма I"
http://kultura.bg/web/%D0%B8%D0%B7%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B0-i/
08 Април 2018 23:23
Рядко чета нещо от край до край, но този път ми се случи.
Благодаря на автора за интересното и на достъпен език четиво.
09 Април 2018 05:05
Хората са равни единствено пред закона, бил той човешки, естествен или богооткровен

Това не е вярно! Хората никога не са равни и то пред никакъв закон, най-вече естествен. Обществото им "изравнява талантиге" като им налага общ закон с цел префотратяване развихрянето на скритите заложби (садизъм, лскомия, егоизъм или проста алчност или завист).
Истинското равенство е преди всичко справедливост. Да спънеш талантливия човек, за да дадеш възможност на посредствения да го догони - това е несправедливост, следователно не е никакво равенство. Къде тогава е солидарността? Солидарността е любов между равни, но различни хора.

Нерде равенство=справедливост=солидарност=любов! Тъй де, когато не може да се обясни "еквивалентната размяна", идва времето на "политкоректността" - индулгенции, вяра, любов, солидарност.
Тая работа с либерализма все повече ми прилича на оная с комунизма. Колкото се "задоволиха нарастващите потребности на нуждаещия се", толкова се реализира световната глупост "свободен пазар" и/или "свободна конкуренция". И продължават либертастите да дуднат, че "свободният пазар" е свободен само когато е ограничен в доларова търговия; когато е подчинен на квотите, на картелни споразумения или направо на тоталитарни санкции ... щото по-добро нямало измислено. И това "Добро" техните ограничени мозъци го възприетат като "демокрация" - една "пазарна демокрация" и една уж по-развита "либерална демокрация". А исторически погледнато, най-големите "цивилизационни постижения" са постигнати чрез "диктатура" (строга йерархия). И днес обществата залагат на нея, когато става дума за сигурност (армия, съд) или знанке (образованке и наука).
09 Април 2018 09:51
Всичката философия се крие във факта, че човешката поврътливост няма граници.
09 Април 2018 10:20
Всичката философия се крие във факта, че човешката поврътливост няма граници.

Има граници. Щото не са змии за да се гънат с отрова в устата, а човеци с ръце, за които да се хванат и крака за да тропнат.
09 Април 2018 10:21
Сулови (Сулеви ? Сулини ? Лингвистите ? )


Сульови!
09 Април 2018 10:53
поврътливост

Това е за Икебаната.
09 Април 2018 13:57
А исторически погледнато, най-големите "цивилизационни постижения" са постигнати чрез "диктатура" (строга йерархия). И днес обществата залагат на нея, когато става дума за сигурност (армия, съд) или знанке (образованке и наука).

И най-големите беди са докарани от диктатурите също.
И какво следва?
Че майсторлъкът на цялата работа е да набараш баланса между свободата и йерархията. Залитнеш ли в едната посока - получаваш диктатура където всички се водят по акъла на един, а той винаги (на 100%) е сигурно че ще греши и тогава всичките отиват в батака.
Залитнеш ли в другата - следва разпад и откачалките почват да тормозят мнозинството.
Демокрацията помага да се държат нещата горе-доле балансирани. Идеално положения няма.
Затова тоя който е най-близо до баланса с помощта на демокрацията е силен и може да налага правилата на играта - дали ще е за търговия, дали ще са санкции или там квото е. Другия, дето се стреми към диктатурата ближе рани, дуе се и кудкудяка за пред поданиците си да си удържи диктатурата, може и някоя беля да направи ама колкото повече мърда, толкова повече му стягат примката и нищо не може да направи.
Просто силата е там където е балансираната свобода.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД