Китай въведе от 2 април нови митнически ставки за 128 стоки, внасяни от САЩ - мярка, която е в отговор на решението на американския президент Доналд Тръмп отпреди повече от две седмици да наложи мита на вносните стоки от много държави, да блокира придобиването на американски компании от китайски фирми и да обяви, че обсъжда възможности за нови ограничения върху бъдещи инвестиции от азиатската държава. Икономистите предупреждават, че светът е на прага на тотална търговска война, която включва репресивни мерки "око за око, зъб за зъб", ожесточена риторика и призиви към Световната търговска организация (СТО), която може да се окаже недостатъчно подготвена, за да реагира. Ако търговските провокации на Тръмп излязат от контрол, десетки търговски споразумения, договаряни в продължение на десетилетия, могат да бъдат прекратени. Изгледите за по-бавен икономически растеж предизвикаха нестабилност на световните пазари.



1. Какво представлява търговска война?

В речника пише, че търговската война е "икономически конфликт, при който държавите налагат взаимни ограничения на вноса си, за да навредят на търговията помежду си". Митата, въведени от Тръмп, както действията и заплахите на потърпевшите от тях държави отговарят на това определение. В годините подобни протекционистични хватки са предприемали многобройни държави в различни сектори. Ескалацията на напрежението сега предизвика опасения, че Тръмп възпламенява пълна търговска война - набелязал е да предприеме репресивни мерки срещу Китай, който е обвиняван в кражба на интелектуална собственост. Доналд Тръмп се опитва да оправдае действията си с националната сигурност, но това може да отвори Кутията на Пандора и други държави да тръгнат по неговите стъпки.



2. Какво се е случвало при избухването на търговски войни в миналото?

Един от най-известните примери е Законът "Смут-Хоули", приет от Конгреса през 1930 г. и често обвиняван за задълбочаването на Голямата депресия. Разпоредбата води до скок на американските мита средно с 20%, като целта първоначално е да бъдат защитени американските фермери, но обхватът му се разширява и в други сектори, след като те успешно лобират да получат защита. Тъй като търсенето драстично намалява, държавите се борят да поддържат златните си резерви, обезценяват валутите си или налагат все повече търговски бариери. Глобалната търговия тогава рухна.



3. Кой печели от търговските войни?

Никой, ако погледнем в историята. Когато президентът Джордж У. Буш вдигна митата за стоманата през 2002 г., брутният вътрешен продукт на САЩ намаля с 30.4 млн. долара според данни на американската Международна комисия по търговия. В САЩ са изгубени около 200 000 работни места, като около 13 000 от тях са в стоманодобивния сектор, сочат оценките. Доклад на защитаващия свободната търговия Институт за международна икономика "Петерсън" изчислява, че митата на Буш са стрували около 400 000 долара за всяко спасено работно място в тази индустрия. СТО също се произнесе, че митата, наложени от Буш, са незаконни.



4. Какво прави Доналд Тръмп?

Американският президент налага мита за над 60 млрд. долара на внесени от Китай стоки като репресивна мярка срещу това, което той определя като кражба на интелектуална собственост, продължила десетилетия. Той въведе мита от 25% и от 10% съответно на вносни стомана и алуминий, което накара Китай да обяви, че ще отвърне на удара и също ще въведе свои мита. Тръмп временно изключи от списъка американски съюзници, сред които и ЕС, от митата върху метал. Той очаква да му се отблагодарят, като направят отстъпки за САЩ.



5. Защо Тръмп организира тази битка?

На 2 март в пост в "Туитър" Тръмп обяви, че търговските войни са "добри и е лесно да бъдат спечелени". Той продължава да бъде фокусиран върху намаляването на търговския дефицит на САЩ, което показва, че страната внася стоки за стотици милиарди долари, повече от тези, които изнася. Оттеглянето от търговски споразумения като Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА) или Транстихоокеанското партньорство (ТТП) също се харесва на избирателите в т.нар. регион Rust Belt (район в САЩ - Средния Запад и североизточни щати - който се характеризира с упадък на индустрията и намаляване на населението - бел.ред.). Разговорите за търговска война притесняват много бизнес лидери в САЩ, които в голяма степен подкрепят съществуващите търговски сделки, както и фондовите пазари, които се опасяват от ниски печалби и бавен икономически ръст, ако САЩ се превърнат в протекционистка държава и други страни тръгнат в тази посока.



6. Кой предприема същите мерки?

Китай обяви, че новите мита ще засегнат стоки за 3 млрд. долара, сред които са американското вино, плодове и др. По-голямото притеснение за САЩ е, че Китай, който е най-големият им кредитор, ще спре да купува американски ценни книжа като отмъщение. Китайският посланик във Вашингтон не изключва тази възможност. Други държави все още не са предприели ответни мерки на американските мита за стомана и алуминий, които влязоха в сила на 23 март т.г. Основната причина за това е, че Тръмп обяви, че за много от тях временно няма да се отнася тази мярка. ЕС продължава да е недоволен и предупреди, че ще отговори със свои мита от 25% върху американските стоки, които са на стойност 3.5 млрд. долара, главно американски марки, които се произвеждат в щати, гласували за Доналд Тръмп. В списъка са мотоциклети, джинси и бърбън. Тръмп пък предупреди, че ще въведе 25% наказателно мито върху европейския внос на коли, ако ЕС си изпълни заканата.



7. Кога ще се намеси СТО?

САЩ предприеха първа стъпка на 23 март, като внесоха "молба за консултации" с Китай в СТО. Пекин също сигнализира СТО за това как ще отговори на стоманените мита - като въведе свои тарифи. Ответните действия, които се предприемат бързо, могат да тестват до известна степен тромавите съвещателни процедури в организацията. Арбитърът в споровете в международната търговия е създаден през 1995 г. на базата на споразумения, договорени от държавите в опит да намалят търговските бариери. Ако оплакване за търговски бариери, подадено от държава срещу друга, се приеме за основателно, то СТО препоръчва приемливи ответни мерки. В случая със стоманата, Тръмп задейства рядко използвана точка в американски закон от 1962 г., която му позволява да ограничи вноса, ако той подкопава националната сигурност. Според правилата на СТО страните могат да предприемат търговски действия, за да защитят "основните си интереси в сферата на сигурността". Други държави могат да оспорят законно ли е САЩ да се позовават на тази точка. Но и те могат да постъпят като САЩ и да се позоват на националната сигурност, да блокират вноса.



8. Ще дадат ли митата очакваните от САЩ резултати?

Да. Вземете за пример митото върху стоманата. Много повече хора работят в индустрии като автомобилното производство, които купуват стомана, за да произвежда стоки, отколкото в производство на стомана. Някои потребители може да се наложи да плащат доста по-висока цена. Търговското напрежение може да повиши инфлацията повече, отколкото би искал Федералният резерв, който пък може да реши да увеличи лихвените проценти по-агресивно, отколкото беше планирано. От друга страна, ако митата доведат до загуба на работни места и икономиката се забави, то Федералният резерв може да намали нивата, с които повишава лихвите.



9. Митата ли са единственото оръжие в търговските войни?

Не, има и много други. Забавянето на китайските инвестиции в САЩ, което Тръмп вече прави, е един от примерите. Друга възможност е да се манипулира нечия валута. С течение на годините държавите използват различни методи, за да държат по-далеч чуждестранните стоки и да защитят местните фирми - това е практика, известна като меркантилизъм. Тръмп обвинява Китай, че използва държавни субсидии, за да подкрепя националното производство. Някои практики се прилагат открито, като определянето на квоти, а други са скрити като необичайни спецификации за продукт, продължителните проверки на стоките на входните пристанища и сложни изисквания за издаване на разрешителни.