Затворът у нас е разграден двор. Реалността, в която живеем, позволява на осъдени за убийства, грабежи и отвличания рецидивисти безпрепятствено да се въоръжат с пистолет и нож, докато са в килия, да минат като на парад през всички охранителни постове, да пострелят за разнообразие, да се качат в кола, която ги чака, и да офейкат, без някой да гъкне. Е, освен чистачката на затвора, която ги е гонила до последно.

На тоя най-интересен детайл от историята социалните мрежи вече реагираха майтапчийски. Наистина щеше да е смешно, ако не беше трагично. Последната преграда пред побегналите рецидивисти не са едри надзиратели, облечени в бронежилетки и въоръжени с по два пистолета, а жена с парцал в ръцете, която им крещи да спрат да стрелят по хората. През това време надзирателите стоят - за 600 лв. заплата - толкова.



Фантазията е реалност



Гафът е чудовищен, но това никога не е достатъчно за родните управляващи фактори да си посипят главите с пепел, камо ли да си подадат оставките. Часове след бягството те вече имаха готова тактика, преплитаща по абсурден начин литература, история и обикновена наглост. Зам.-министърът на правосъдието Николай Проданов например отбеляза, че българските затвори имат стогодишна история, в която все са се случвали бягства. Избягали, голям праз! Ще ги хванем, рахат бъдете!

А на следващата сутрин на помощ дойде тежката артилерия на ГЕРБ в юридическата и всяка друга област - Данаил Кирилов - със следния лаф: "Случаи на бягство от затвора винаги е имало, като се започне от времето на граф Монте Кристо и се стигне до строго охранявания "Алкатраз". Кирилов, а и хората около него очевидно живеят в литературния свят, но той е ужасно стеснен - спрели са с четенето някъде около "Граф Монте Кристо" и "Винету". От класацията не бива да изпада и Цветан Цветанов с умозрението: "Аз мисля, че историческият преглед, който направи колегата Кирилов, показва, че през годините е имало такива случаи не само у нас". В световната литература определено има.



Лудостта е нормална



Главен герой в цялата тарапана си остава правосъдният министър Цецка Цачева, която от нямане на друг полезен ход призна очевидното за всички: "Безспорно в случая става дума за човешки грешки". Безспорно в случая става дума за брутална корупция сред служителите, които ръководи Цачева. А тя самата не можела да повярва, че това е истина. Може, може. Защото пистолет не стига до затворника на собствен ход, а някой трябва да му го занесе. Или както пак социалните мрежи реагираха на този детайл от историята: "Блага сума, железни врати отваря".

Става дума обаче и за нещо по-страшно - липса на елементарен инстинкт за самосъхранение. Защото този пистолет може да се обърне към служител на затвора, както се и случи в крайна сметка. От години всички знаем, че в затворите има купища уж забранени неща - телефони, наркотици, алкохол и т.н. Но наистина има граници, след които корупцията не бива да се търпи. Въоръжаването на затворници с пистолети е една от тях.



Положителният герой



Името му е Валентин Радев, вътрешен министър. Наистина, особеното умение, с което борави с думите, а и чувството му за хумор трябва да бъдат оценени по достойнство. Питаха го в парламента дали случайно бегълците не са преминали вече границата. А той отговори: "Те от затвора избягаха...". Така, де, колко им струва една граница да прескочат.

На различно мнение беше подчиненият на Радев шеф на Гранична полиция Светлан Кичиков, който съвсем самоуверено заяви, че пиле не може да прехвръкне граничните постове. Само преди десет дни стана ясно, че същият ръководител не знае, че подчинените му гранични полицаи пропускат пътници без проверки през летище София, понеже през това време пушат и ядат. Дали Пелов и Колев не са избягали със самолет като обикновени пътници?! Едва ли някой би ги спрял.

Колкото и да е забавен министърът, не може да се излезе с лафове от тая ситуация. А нещата стават още по-зле след признанието, че МВР от години е имало оперативна информация, че Пелов се готви да бяга. Даже я били предали на правосъдното министерство, пример за добра комуникация. Те пък спрели мъжа от работа и с това приключили с мерките. Но както се изрази самият Радев, "за жалост се случи това, че той избяга". Преведено на прост език - българската държава е толкова некадърна, че първо не може да разкрие престъпление, второ, когато все пак го направи, е чудо, ако успее да осъди извършителя, след това не може да го издири, за да го вкарат в затвора, а ако с триста мъки все пак успее да го направи, го пуска да избяга, въпреки че е знаела, че се готви за това.



Къде са министерските оставки



И въпреки всичко нито Радев, нито Цачева намират някаква вина у себе си. Пречат им много други работи - законите, организацията на работа, малкото надзиратели, липсата на адекватна техника и т.н. Все пак Цачева свенливо отбеляза: "Тогава, когато министър-председателят ми поиска оставката и се прецени, че отговорността се носи персонално, тогава ще я подам". Безкрайно удобно, отговорността е лична само когато премиерът прецени, че има нарушение.

Най-печеливш от историята с бягството е прокуратурата. Тя използва случая да съобщи, че в Лисабон е задържан Хосе Мартинез, избягал от затвора заедно с Николай Николов-Шатката през 2014 г. Мартинез може и да бъде предаден на българските власти. А за Николов имало информация, че може би е във Великобритания. Т.е. 4 години след бягството все още ги търсят и не са много сигурни. А ако ги хванат и ги вкарат в затвора, бягството е въпрос на време.