|
Според мен вие сте един умен човек, мислещ, отговорен, принципен и затова си позволявам да ви попитам следното: 1. Обяснете юридическото понятие "право" и как да си търсим правата при нашите условия? 2. Смятате ли, че е демократично и правово държавните заплати да нямат "таван", а пенсиите на трудовите хора да имат? 3. Какви са вашите мотиви против пожизнената пенсия за президентите? Аз също съм против!
С уважение: К. Миронов (по мейла)
Уважаеми г-н К.Миронов,
1.1. Преди повече от 2 века известният философ Имануел Кант е казал, че юристите още търсят своето понятие за правото. Тази констатация е вярна досега. Казано накратко, правото регулира човешкото поведение чрез правила, които съдържат права и задължения, валидно установени в процеса на обществената комуникация и защитени от държавата. Вашият въпрос обаче насочва вниманието повече към практиката, отколкото към теорията. В България са признати редица права, но много от тях - на лична неприкосновеност, на труд, на здравеопазване, на образование и пр., не са ефективно гарантирани и защитени. Исторически погледнато, правата рядко се даряват. Още през ХIХ век немският теоретик на правото Рудолф Йеринг написва своето съчинение "Борба за право". Затова гражданите трябва да полагат усилия за тяхното утвърждаване и развитие. В нашето законодателство са предвидени редица възможности за защита на правата по административен и съдебен ред. Ние се стремим да направим държавната администрация по-отзивчива и енергична в нейните действия за реализация на правата на гражданите, а съдебната власт - ефективна, отговорна и зависима само от закона.
1.2. Държавните заплати на практика имат таван, но той е подвижен. Заплатите на лицата, които изпълняват държавни длъжности, и на държавните служители са нормативно определени, като се започне от заплатата на президента и се слиза по-надолу през заплатите на членовете на Конституционния съд, на министрите, на депутатите, на магистратите и т. н. Проблемът е, че у нас се увеличава неравенството в доходите и че много хора са принудени да живеят под прага на бедността. Но най-високите доходи не са в сферата на държавното управление. Те принадлежат предимно на тези, които участваха най-активно в процеса на преразпределение на създаденото национално богатство и това обяснява нетърпимостта към социалната поляризация. През 2004 г. най-после предстои да отпадне т. нар. таван на пенсиите, което ще увеличи доходите на хората с относително високи пенсии, но няма да облекчи положението на останалите.
1.3. Главният ми мотив срещу Закона за правата на лицата, които са били президенти, е създаването на множество привилегии въз основа на обществено положение, независимо от реалните заслуги, които те имат към обществото. Това пожизнено възнаграждение те ще получават независимо от другите доходи, с които разполагат. Критичното ми отношение към този закон се подсилва от факта, че той се прие, когато страната се намира в дълбок и продължителен упадък, в противовес на предизборните обещания на управляващите за "бързо и несимволично" увеличение на доходите на гражданите.
Г-н Стоилов, спрягаха ви за кандидат-кмет на БСП в София. Всъщност май и на миналите избори за кметове през 1999 г. вашето име отново бе сред номинираните. Какво стана? Смятате ли, че БСП заложи на правилния подход, като застана зад човек, който не е член на партията? Аз не познавам г-н Стоян Александров, а съм симпатизант на вашата партия.
Ирина Станимирова, кв. "Младост 3" , София
Г-жо Станимирова,
Ситуацията от 1999 и 2003 г. е различна. През 1999 г. в Градския съвет на БСП предложенията бяха за г-н Румен Овчаров и за мен. Тогава подкрепих участието на БСП със собствен кандидат в лицето на г-н Овчаров, така че не се наложи провеждането на алтернативен избор.
Сега моята кандидатура за кмет беше издигната от редица райони и основни организации на БСП в София. За първи път през последните години за БСП и за левицата се открива реален шанс за спечелване на местните избори в столицата. Важно е да се намери най-избираемият кандидат - от средите на БСП или извън тях. В повечето случаи това предполага алтернативност, както постъпиха организациите на БСП в повечето общини. На въпроса дали БСП в София е направила верния избор за кандидат-кмет, трябва да отговоря не аз, а тези, които са предложили този кандидат, и ГС на БСП, който го утвърди. Предизборната кампания е за това да се популяризират кандидатите и техните ангажименти към гражданите. Пожелавам на Стоян Александров да спечели тази подкрепа, която аз бих получил от членовете и симпатизантите на БСП и да получи по-голяма подкрепа от тази, която бих постигнал сред софиянците, които не правят разлика между лява и дясна политика или не се интересуват от такава разлика.
Г-н Стоилов, вие сте млад, но явно само на възраст. Разбирам възрастните членове на вашата партия, които се съпротивляват срещу приемането ни в НАТО. Но вас не ви разбирам. Как е възможно да не може да приемете съвременните реалности? Нали не си мислите, че "братският" Съветски съюз ще ни помага? Обяснете ми какви, мислите, ще са негативите от едно такова членство?
Красимир Апостолов, Варна
Г-н Апостолов,
И вие, и аз разбираме съвременните геополитически реалности. Именно тези реалности налагат членството на България в НАТО. За разлика от десницата обаче левицата трябва да обоснове това членство не като "цивилизационен избор", а като условие за защита на националната сигурност. За СДС членството в НАТО е част от неговата идеология. БСП стигна трудно и постепенно до този избор, като отчиташе промяната в международните отношения след края на студената война. Не се притеснявам да кажа, че участието в НАТО сега и в непосредствена перспектива е единственият начин България да се защити, включително по отношение на някои от страните в НАТО. Участието в НАТО създава не само сигурност, но и поставя ограничения във външно- и вътрешнополитически план, изисква значителни финансови разходи. Не бива да пренебрегваме и появилото се напоследък напрежение между САЩ и някои от водещите европейски членки на НАТО. Далновидните български държавници от сега трябва да мислят как България да гарантира своята сигурност във формиращия се многополюсен свят.
Съгласието между парламентарните партии не отразява напълно разнообразието и съотношението на мненията в обществото "за" и "против" НАТО. Референдумът е най-демократичното средство гражданите да се произнасят по въпроси, които се отнасят до ограничаване и прехвърляне на държавен суверенитет. След като вече едва ли е възможно да се организира допитване до народа по този въпрос, дано поне за присъединяването на България към Европейския съюз това да се направи. Политиците в Унгария, Словения и Полша не се поколебаха да предоставят окончателното решение по тези въпроси на гражданите.
Не подценявам постигнатото от България във външната политика, но тя може да се определи не като сервилна, а като наистина успешна, ако води към подобряване на живота на хората и към повишаване на нейния международен престиж.
Г-н депутат, вярно ли е, че сте ученик на Александър Лилов? Чух, че той ви е духовен гуру, а вие сте любимото му младо попадение. Не е ли време тодорживковският антураж да се пенсионира от политиката?
Петровски, Сливен
Г-н Петровски,
Малко са напълно самоуките, включително в политиката. Никой от нас не идва на празно място и никога историята не започва отначало. Един балкански писател беше казал, че драмата на балканските народи е в незавършената мисия на поколенията. Така че не насилвайте историята.
Навремето Вили Брандт събира около себе си група от млади полици на Германската социалдемократическа партия. Днес част от тях управляват Германия, а други са признати авторитети на левицата не само в своята страна. Имал съм възможност, особено като по-млад, да се уча от политическите знания и от опита на Александър Лилов. Може би неговият проблем, а и проблем на БСП е, че доста от хората, на които той даде път в политиката, не се оказаха последователни и не издържаха на изпитанията, които времето им поднесе.
Г-н Лилов вече е на пенсионна възраст. Той не заема никаква държавна длъжност, а е директор на Центъра за стратегически изследвания на БСП. Понякога човек и на години може да има задълбочена оценка на настоящето и да гледа напред към бъдещето. Присъствието в политиката не е въпрос на трудов стаж, а на призвание и способности. Когато днешните или утрешните политици направят така, че България да достигне социално-икономическото ниво от края на 80-те години, и когато отново я изведат на пътя на развитието, хората ще признаят, че те са по-добри от предшествениците им от живковския период.
Г-н Стоилов, искам да знам само едно: какво точно ще направи вашата партия, за да опази конституцията? Само това не успяха да развалят за 13 години разбойниците, които ни управляват, а сега и на святата конституция посягат. Ще им позволите ли?
Виктор Костадинов, София
Г-н Костадинов,
БСП е партията, която има най-голяма заслуга за приемането на конституцията на България. За разлика от нестабилното законодателство тя устоя 12 години въпреки критиките към нея - в много случаи необосновани. БСП е призвана да защитава не само и не толкова конституцията, а конституционализма. Това включва и промени в основния закон, с които тя да отговаря на обществените потребности и на изискванията на ЕС. Такъв е случаят с предстоящите промени в главата за съдебната власт. Конституцията не е причина за състоянието на съдебната власт, но промяната на нейни текстове е крачка напред за преодоляване на това състояние.
Г-н Стоилов, мислите ли, че обществото и политиците ни са узряли за мажоритарен вот за парламент? Добра ли е наистина идеята на Емил Кошлуков да имаме Избирателен кодекс? Вие лично бихте ли се кандидатирали като мажоритарен кандидат на следващите избори, ако кодексът бъде приет от парламента?
И. Стаменов, Стара Загора
Г-н Стаменов,
Проектът за Избирателен кодекс е изработен от специалисти с различна политическа ориентация, които се занимават с избирателно законодателство. Този проект е внесен от народни представители по инициатива на г-н Емил Кошлуков. При гласуването в Народното събрание го подкрепих на първо четене и направих съществени предложения за промени в него. Обществото ни отдавна е узряло за въвеждане на по-голяма мажоритарност в изборите. Дори се опасявам, че мажоритарната система се превръща в поредния фетиш, който може и да разочарова. Но смятам, че прилагането на смесена избирателна система със значителна мажоритарност е необходимо за промени в политическата система, за увеличаване на обществената отговорност на депутатите и за възстановяване поне на част от загубеното доверие към политиците.
През 1990 г. бях един от двамата кандидати на БСП, които спечелиха мажоритарен избор в София. Сега почти върху всеки от политиците, които по-дълго са се задържали в политиката, падат част от негативите на прехода. Въпреки това би се възприело като лицемерие да се застъпвам публично за мажоритарност в избора, а да не се кандидатирам като такъв кандидат, ако участвам в избори.
(Продължава в следващия брой)
|