"Плурализмът е най-добрата алтернатива
на комунизма и индивидуализма."
Шломо Авинери,
Ерусалимски университет
В зенита на политическата си кариера Уинстън Чърчил е успявал да достигне до обобщения, които години наред са цитирани не само от неговите симпатизанти, но и от най-сериозните му опоненти. Едно от тези обобщения със сигурност винаги ще остане ненадминато и емблематично и като съдържание, и като метафора, и като послание към света. Попитали Чърчил демокрацията ли е най-добрата форма за управление на обществото. Великият британски политик отговорил така, цитирам по памет: "Едно от най-ужасните неща е именно демокрацията, но човешката цивилизация просто не е измислила нищо по-добро."
Ако бяха попитали Чърчил за плурализма, той със сигурност би отговорил по подобен начин. Защото и демокрацията, и плурализмът засега нямат по-добра алтернатива в световното обществено пространство. За да бъдат обаче определени едно общество или една държава като демократични или плуралистични, те трябва да изпълнят определени изисквания, да спазват ясни норми на поведение, да възприемат критериите, утвърдени в трудния път на развитие на човечеството.
Преди 1989 г. и преди падането на Берлинската стена светът като че ли си бе изработил ясен модел. Добрите стари демокрации са на запад. Лошите тоталитарни, комунистически системи са на изток.
50 години живеещите на изток бяха убеждавани, а в много случаи принуждавани да вярват, че от комунизма по-добра система няма. А и няма шанс да бъде измислена. Хората, дори и тези, които не вярваха на приказките на партийните секретари, до такава степен бяха свикнали с липсата на демокрация и плурализъм, че събитията преди 14 години им дойдоха като гръм от ясно небе.
И страданието започна
Българската политическа практика от последните години доказа категорично, че възприемането на стандартите на демокрацията и на плурализма е един труден, мъчителен и продължителен процес. Той продължава и в момента. Явно ще продължи още дълго.
Това, което трябва да се подчертае дебело, е, че сегашното управляващо мнозинство и правителството на Симеон Сакскобургготски 2 години работи изцяло в подкрепа на демократичните и плуралистичните стойности. Целта бе създаване на атмосфера на търпимост, спокойствие, изслушване на различните мнения, трезва оценка на положителното - независимо дали е с източник от мнозинството или опозицията. "Като се управлява, ако човек не е абсолютен и тотален диктатор, той е с всички, съчетават се най-различни елементи. То е като един оркестър. Това е да се управлява. Не е да се бие в гърдите - аз съм! Или само НДСВ, или само коалиционните партньори."
Това каза премиерът в едно от последните си интервюта. А истината е, че той изисква от всички, ангажирани в екипа му,
да търсят положителния елемент във всяка идея
и никога да не се отхвърля дадена теза единствено заради нейния източник.
Смея да твърдя, че този модел на политическо поведение вече дава своите резултати. Може би те не са в мащабите, които очакваме. Но те са много важни за обществото ни.
Интересното в случая е, че лявото политическо пространство въпреки белезите от тоталитарното минало е по-възприемчиво от тези, които се определят като десни партии. По време на парламентарните дебати за внесения вот на недоверие към министър-председателя, когато се обсъждаха персоналните и структурните промени в правителството, и тази седмица, когато се анализираха двете години от мандата на кабинета, стана ясно, че депутатите от дясната опозиция са много
по-арогантни, неаргументирани, неотстъпчиви,
негативни, несправедливи, неадекватни. Напротив, отляво подходиха към дебатите по един доста по-отговорен, смислен и доколкото им позволяват силите, обективен начин.
И накрая, въпреки че ще наруша някои канони, ще припомня какво казах на колежката Цветанка Ризова през май тази година:
Един автомобил винаги тръгва на първа скорост. От първа се превключва на втора, след това на трета, четвърта и на пета скорост вече си със 160 км/ч. Но докато стигнеш до 160 км в час, минаваш през 10, 30, 80 км/ч... Българският автомобил не може да превключи изведнъж на пета скорост и да развие 160 км заради наследството, което имаха и предишното, и това правителство. Просто трябва търпение. Сменянето на скоростите изисква време.
А има и нещо, което е много по-важно от скоростта. И това е посоката. И Европа, и Америка признаха, че българският автомобил се движи в правилната посока.
Така че, господа опозиционери, помагайте на шофьора, а не му пречете.
