|
Румен Овчаров е зам.-шеф на БСП и на парламентарната група на Коалиция за България. Роден е през 1952 г. в Бургас. Има висше образование инженер-физик. Зам.-шеф на енергийната парламентарна комисия. Бивши енергиен министър в правителството на Жан Виденов.
- Г-н Овчаров, какво показва оценката на БСП за двете години управление на НДСВ и ДПС?
- Не правим оценката си за управлението, за да потвърдим всеобщите констатации, че това правителство излъга надеждите на хората, че няма никакъв нов морал в политиката и т. н. Тези неща са до болка известни на всички. Направихме оценката, за да оценим политиката, тенденцията, а не гафовете на този или онзи министър.
- И каква е тенденцията?
- За съжаление не е положителна. Която и да е област от социално-икономическия живот на страната да погледнем, ще видим разминаването между желаното и направеното.
-----------
Ние дори сме записали в анализа си положителните неща, че има желание, има програми даже, разработени стратегии, приети закони. Но всичко това е останало на място - там, където е било написано. Останало е само на думи и на хартия. Няма нищо реализирано. Според мен ключовият недостатък на това правителство е реализацията на добрите идеи. И оттук идва и голямото разочарование на хората.
-------------
Така е във всяка сфера. Например каква реализация имаме в областта на социалната политика? Никой не вярва на приказките на Лидия Шулева за
намалената безработица. Просто защото тази намалена безработица не е за сметка на повишената заетост на българите. Заетостта в България е най-ниска в цяла Европа.
- След като има добри идеи, защо те остават на думи?
- Обяснението е просто - правителството няма необходимия управленски капацитет. Правителството се влачи след събитията, върви по линията на най-лекото съпротивление, взема решения тогава, когато няма смисъл да ги взема. Даже последните промени в кабинета са направени по този начин, че ефектът от тях е нулев дори за имиджа на правителството. Даже всичката еуфория около промените се оказа безсмислена.
- И какви промени нямаше да бъдат безсмислени?
- Не мисля, че каквито и да било промени могат да свалят това правителство.
---------------
Единствената промяна, от която има нужда, е промяната на министър-председателя. Той в личен план доказа, че е неспособен да бъде премиер. Той няма познания за състоянието на страната, няма чувствителност за проблемите на хората, няма никаква управленска култура, която да му позволява да взема съответните решения.
----------------
Той даже не управлява, а реагира тогава, когато няма как да не реагираш, когато всички интереси са стигнали до конфликтна ситуация, противоречията не могат да бъдат консолидирани, когато проблемите и конфликтите са стигнали до ситуация, в която каквото и да направиш, все ще сгрешиш. Проблемът на това управляващо мнозинство е, че няма кауза, която да ги обвързва всички заедно. Единственото, което ги държи все още заедно, е личният интерес и разбирането, че разпадът на правителството и мнозинството е крах на политическата им кариера, пък и на икономическата на много от тях.
На практика вече можем да говорим не за мнозинство, а за правителство на малцинството. Защото с всички напъни и събирания за промените гласуваха по-малко от половината депутати - 119.
- Казахте, че проблемът е лично в премиера. Ако той бъде сменен от друг, ще се промени ли нещо?
- Ако него го няма, няма го и това правителство. Това означава ново мнозинство. А в този парламент подобни промени не са възможни.
- Кажете по-конкретно, какво е най-характерно за правителството през първите 2 години от мандата му?
- Бих го нарекъл управление на хаоса. Управление, в което няма ясна визия за това какво и как трябва да се направи.
Така че най-характерното е липсата на реални възможности да се прави управленска политика и да се реализира тази политика.
- В коя сфера хаосът е най-голям?
----------
- В коя ли не е! Образованието, съдебната система с всичките й противоборства, енергетиката, икономиката, дори външната политика. Да не би там всичко да е наред. Нали и там виждаме сблъсък на лобита. Но най-големият хаос е в икономиката. Абсурдите, до които стигнахме в приватизационните сделки, са върхове в боричканията и опитите за налагане на личните и корпоративните интереси. Спомнете си сделката за "Булгартабак". Вижте докъде стигнахме с БТК! В момента имаме два парафирани договора с двама различни кандидати. И чакаме съдът да ни разреши проблема. Е, това ли е провеждане на стратегическа приватизация? Това ли е търсене на стратегически партньори? Съдът ли ще решава тези проблеми? Ако това не е хаос, не знам кое е.
- Все пак не виждате ли нещо положително?
- Е, да - намалената политическа конфронтация, започнатата децентрализация в регионалната политика, която обаче остана само на думи, общо взето, спазваните приоритети във външната политика.
- Защо общо взето?
- Защото се спазват по не най-добрия начин и на моменти поставят на карта тези стратегически за България интереси.
- Ако правителството е студент и трябва да му пишете оценка, каква ще е тя?
- 2 и 1/2.
- Все пак не е ли възможно да има промяна в политиката следващите 2 години?
- Не. Ако правителството продължава по тази линия на най-малкото съпротивление, просто ще бъдем свидетели на една агония, която се надявам да не продължи толкова дълго.