Димитър Абаджиев е роден на 15 декември 1965 г. в Омуртаг. Депутат в 38-ото и 39-ото НС. Заместник-председател на Парламентарния съюз на ОДС. Зам.-председател е и на комисията по външна политика в НС, както и на комисията за борба с корупцията. Бивш член на НИС на СДС. Юрист. Женен.





- Г-н Абаджиев, как СДС оценява първите две години от работата на правителството на Сакскобургготски?

- Първите 2 години се превърнаха в символ на неизпълнението на собствените му обещания, които той лансира на прословутия 6 април 2001 г.

-------

Всъщност действията на правителството и самото правителство се превърнаха в една метафора на неизпълнението, метафора на подигравката с българския народ. Хаосът в правителството бе съпътстван с арогантното погазване на конституцията. Този кабинет не се съобразяваше нито с конституцията, нито с решенията на Народното събрание.

-----

Имаше няколко емблематични случая - договорът с "Краун ейджънтс", външният дълг, от който загубихме десетки милиони, случаят с АЕЦ, когато правителството съвсем арогантно прегази решение на НС и се съгласи на своя глава да закрие 3-и и 4-и реактор през 2006. Това бе чиста проба национално предателство. Четвърта емблема на това правителство стана катастрофата с приватизационните сделки - сделката с "Булгартабак", сделката с БТК. Конституцията и тук бе прегазена - очевидно и тук се преследваха тесногрупови интереси.



---------

Всичко това бе съпроводено с една наглост, с едно спокойствие - толкова силни, че даже обезкуражават хората, които ги критикуват. Никой не може да си представи, че някой може да бъде толкова нагъл.

-----

- Кои личности от кабинета се представиха най-зле?

- На първо място бих отбелязал Николай Василев - не защото той е най-безсилен, а защото неговият ресор се провали най-силно. Все пак икономиката и приватизация за една страна в преход са може би най-важният ресор. Очевидно г-н Абрашев, който превърна ресора си в една гротеска. Очевидно изключително слаб министър е Георги Петканов.

Не знам дали е имало период в новата история, дори и през 1993-1994 г., когато организираната престъпност се е чувствала толкова спокойна и държаща нещата в ръце. Очевидно трябва да се отбележи и министърът на правосъдието, доколкото не е имало случай закон за съдебната власт да катастрофира толкова силно в Конституционния съд. Имаше някои слаби министри, които не са вече в това правителство - като Атанасов, който създаде огромно напрежение в образованието, като министър Финков.

---------

Бих отбелязал и министъра на финансите, който покрай сделките с външния дълг, "Краун ейджънтс", Закона за хазарта реализира интереси, които не бих казал, че са национални. Най-важното е, че всички тези действия се правеха извън всякаква концепция.

----------

Като че ли всеки работеше за себе си, преследвайки някакви свои интереси. Няма обща стратегия, няма обща координация и това силно личи.

Тези 2 години могат да бъдат изречени в една дума: инерция. То се возеше на инерцията, която получи от предишното управление.

- И свършва ли тази инерция?

- След парламентарните избори през 2001 г. чувах оценки на сериозни хора, които твърдяха, че това правителство няма да се срине толкова бързо, защото инерцията може да продължи цели две години. Всъщност така се случи.

- Не виждате ли положителни моменти?

- Положителните моменти са свързани със запазване на финансовата стабилност, което обаче се дължи на инерцията и на рамките, наложени от валутния борд. Сега виждаме опит да се разклати и тази стабилност с избора на управител на БНБ, с възможността за боравене с валутния резерв.

Някои от действията във външната политика, поведението при кризата в Ирак също бяха положителни. Но тук имам предвид официалните решения, а не действията на министър-председателя, които се характеризираха с твърде голямо колебание. Положително може да се оцени и процесът на поддържане на темпото при затваряне на преговорните глави с Европейския съюз. Там обаче бе допуснат големият гаф, свързан с АЕЦ. Там пролича неспособността на правителството да преговаря по тази тема. Правителството не успя да обвърже тази тема с ясните гаранции за това, че преговорите ще приключат през 2004 г. и ще станем със сигурност членове на Европейския съюз през 2007 г. Ако тази отстъпка на правителството бе обвързана поне с това, ние много по-лесно щяхме да разберем действията на изпълнителната власт.

- Смятате ли, че инерцията свършва?

- Считам, че инерцията свършва. Когато инерцията свършва, на един колоездач му се налага да върти педалите. След инерцията винаги идва нанагорнище. Много силно съм скептичен в уменията на този колоездач - Симеон Сакскобургготски, и на неговото правителство. Мисля, че те няма да успеят да се изкачат по нанагорнището.