:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,824,821
Активни 109
Страници 11,984
За един ден 1,302,066
НОСТАЛГИЯ

Жул Леви е композиторът от кръстословиците

Неговата опера "Неда" го е направила прочут и сред онези, които никога през живота си не са слушали подобна музика
- Ало, търся композитора Жул Леви?

- Да, кажете.

- Ами тука в кръстословицата има някаква опера, която сте писали, с четири букви. Да ми помогнете, ако може.

-----

Звучи като виц, но не е. Поне през ден се случва композиторът Жул Леви да отговаря на до болка познатия вече въпрос. Неговата "Неда" го е направила прочут и сред онези, които през живота си не са слушали никога подобна музика. Причината е тривиална - кръстословица без Леви и "Неда" би била като манджа без сол.

С Жул Леви се срещаме на чаша сок и нещо сладко. Той така дълго ме увещава да пробвам от любимата му шоколадова торта, че накрая сърце не ми дава да откажа.

Композиторът с малко тъга съобщава, че



наскоро преброил 7 години,



откак си отишла от този свят съпругата му Сабина Тянкова - една от най-очарователните актриси от Музикалния театър. Сега живее сам с дъщеря си Симона, която не се занимава с музика, а следва българска филология. "Тя и Сабина беше филоложка, преди да стане актриса", пояснява той пристрастието на щерката. Компания им прави едно куче. "Никак не ме слуша", признава Леви съвсем честно.

Догодина композиторът ще отпразнува 75-ия си рожден ден. Зажаднял е за добра приказка, но не се чувства самотен. "Липсват ми обаче подвижността, зрението, спокойствието. За работа не плача. Ходя до Димитровград най-редовно. Там съм



композитор и аранжор на духовия оркестър,



правя им репертоара. Горд съм, че на тези години работя така усилено. На 19 юни станах на 74. Дай, Боже, да съм жив, догодина ще празнувам юбилей."

Родът на Жул Леви е белязан от две неща - творчеството и "Аушвиц". Бащата на композитора бил архитект, чичо му - художник, братовчед му - писател. А дядо му по бащина линия е бил главният самоковски равин, откъдето е и родът. "Но от тях никой не остана, само аз - споделя тъжно той. - Всички роднини - баща ми имаше четири братя и две сестри - изгоряха. Само нашето семейство се спаси благодарение на българското поданство."

Фамилията, родом от Самоков, се установила в Солун още преди да се роди Жул Леви. Един ден през 1939 г. обаче пристигнали органите на реда, връчили им заповед и заявили, че като български поданици трябва



да напуснат страната до 24 часа



Така семейството се завърнало отново в България и се спасило от газовите камери на "Аушвиц".

От малък Жул Леви обожавал музиката. "Вкъщи всички бяхме големи меломани. Сестра ми беше пианистка и певица. Тя беше 7 години по-голяма от мен, но наскоро почина. Учителка идваше у дома да й преподава. А аз се скривах зад вратата и тайно слушах как свирят на пиано", припомня си той. Баща му пък постоянно му купувал различни инструменти. "Помня една малка тенекиена цигулка, която съм получил за втория си рожден ден. Тенекиена, защото съм обичал всичко да разглобявам, за да видя какво има вътре. Той ми купувал дървени в началото, но накрая вдигнал ръце и взел тази, тенекиената."

В училище малкият Леви имал задължително часове по пеене. И на един урок той неволно взел терца над останалите.



Учителката го привикала най-отпред



и го накарала да пее в дует с едно момиче. Той пак взел терца. "Така ми звучеше по-красиво", обяснява. А учителката само се навела към него и го целунала по челото. После му поръчала на следващия ден да доведе баща си. "Какво си говориха тогава с татко, не знам. Но помня, че след това той ме записа на пиано при госпожата. Това никога няма да забравя", разказва композиторът.

Но се наложило спешно да напуснат Солун. "Пристигнахме в София с по един куфар. Най-сетне се върнах в родината на семейството ми." И животът му потекъл досущ като във филма на Роман Полански "Пианистът". "Колко бой съм изял по улиците. Носехме значки на левия ревер, задължително зашити с жълт конец.



Ако беше друг цвят - арестуваха ни



Но само това да беше."

За да има какво да ядат, майка им се принудила да нареже единствения им чаршаф и да ушие от него забрадки, които да продава. "Добре, че беше един добър фурнаджия. Като ме виждаше на какво приличам, ми даваше едно малко топло хлебче и ме гонеше бързо от фурната да не видят. Тогава имаше закон за хляба - да не се продава в деня на произвеждане, защото като е топъл, ще се изяде веднага. Та този човек ме спасяваше от глад."

В онези години Жул Леви видял за първи път сълзи в очите на майка си. Когато се прибрал един ден от работа, която трябвало да върши като момче, за да има хляб у дома, видял сестра си на стълбите. Тя му съобщила, че майка им не се чувства добре. Веднага хукнал да търси доктор. После разбрал, че



всичките им роднини са изгорени в "Аушвиц"



Сълзи в очите на баща си забелязал по-късно. Като ученик имал сериозни проблеми с очите и се наложило да го оперират. Лекарите обаче сбъркали диагнозата и съобщили нещо още по-страшно на родителите му. Когато се прибрал у дома, забелязал всички посърнали, а от очите на баща му се отронили две сълзи. "Той никога не плачеше", казва композиторът. За щастие спасили очите.

Композиторът обаче предпочита да не си спомня тежките мигове, а само хубавите. "В Първа мъжка гимназия, където учех, имаше един вълшебен учител по музика - Борис Кочев. Всички деца знаят неговата песничка "От днес имам вече нови панталонки". Той ми даде в ръцете виолата."

Жул Леви имал огромното желание да свири в духовия оркестър на училището,



но Борис Кочев му предложил виола



Обещал му, че ще се научи да свири много бързо. А и казал, че пари не иска. Явно е забелязал талант у малкото момче. "Извика баща ми на разговор. След което татко ми каза: "Да го слушаш този човек! Той е голям човек."

Като ученик написал първото си сериозно произведение. Кръстил го "Мисли върху една българска бродерия". "Тогава всичко ми беше лесно", разсмива се той.

На 20 години Леви бил вече композитор на Военния ансамбъл и едновременно с това отбивал военната служба. В същото време го приели и в Музикалната академия, специалност виола в класа на проф. Сугарев. Но завършил в новосъздадения композиторско-диригентски клас. По-късно



сам станал преподавател по музикални форми



в академията. Бил два пъти на специализация в Париж като преподавател. През 1958 г. проф. Гриша Островски го поканил да напише музиката към поставения от него спектакъл в Сатиричния театър по романа на Илф и Петров "Дванайсетте стола". И Жул Леви останал цели пет години край сцената. "Това ми беше втората академия - театралната", казва с гордост той.

Със Сабина Тянкова се запознал случайно. "По онова време имах вземане-даване с една дама. Но не Сабина", признава той. Сцената на Музикалния театър събрала композитора с актрисата. И те не се разделили до нейната смърт преди 7 години. "Когато я видях за първи път, тя играеше Палечка. Една прекрасна роля. Сабина беше актриса от много голяма величина. И не защото ми беше жена. Точно затова ми стана жена", споделя Жул Леви.

Той не крие, че през годините



именно тя е била неговата муза



Резултатът: 2 опери, 1 симфония с текст и двама солисти, 6 мюзикъла (между които и първият български мюзикъл - "Момичето, което обичах" по либрето на Николай Парушев), 4 оперетки за деца, 2 вокални цикъла, песни и т. н.

"Но това са само официалните. На останалите - забавните - вече съм им изгубил бройката", казва той. Несъмнено обаче най-прочута си остава неговата "Неда". И не само заради кръстословиците. За съжаление не е поставяна от доста години на сцена. А би било хубаво да я има в афиша на поне един оперен театър.
6802
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД