:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,710,054
Активни 267
Страници 9,718
За един ден 1,302,066
Кулинария

Пъпешът - ароматната среда на лятото

През XVII век хората вярвали, че за да станат сладки плодовете, трябва да се полива с подсладена вода
В повечето западни езици думата за пъпеш (melon) е производна на латинското mel, което означава мед, а също и сладост. В българския език обаче етимологическите връзки отвеждат по-лесно към пъп, т.е. към центъра или средата на нещо. Изглежда това е така, защото добре узрелият и ароматен пъпеш е плодът, който бележи средата на лятото. През август неговата завладяваща свежест доставя неустоима наслада.

Пъпешът е много стар плод, поради което историците не са категорични за неговия произход. Според някои изследователи древната му родина е в Персия, други смятат, че култивирането му е започнало в земите на Армения и Афганистан. Сигурно е, че още древните обитатели на Месопотамия са го отглеждали и ценили. В "Епос за Гилгамеш" (III хил.пр.Хр.) между храните на митичния герой се споменават и пъпеши. Те присъстват и в едно древно асирийско описание на растения, както и в един барелеф от град Ур.

В Библията странстващите из пустинята евреи, водени от Мойсей, с тъга и копнеж си спомнят за сладките пъпеши, които са яли в страната на фараоните. В Гърция и Рим те също са били познати и обичани. Теофраст ги описва в своята книга "За растенията". Според Плиний Стари, който ги нарича pepones, те били отглеждани в лозята, били жълти със сферична форма и щом узреели, сами се откъсвали от дръжката. Колумела обаче ги кръщава melones и това е името, с което трайно са влезли в западноевропейската кухня. Красиво разрязан пъпеш се вижда в една фреска от град Херкулан (I в.). Доктор Клавдий Гален, личният лекар на Марк Аврелий, изследвал лекарствените качества на пъпешите, а най-прославеният гастроном на античния свят, Марк Гавий Апиций, ги включва в своите кулинарни рецепти.

След падането на Римската империя присъствието на пъпеша в Европа било ограничено. Едва след XIV век той започнал постепенно да възвръща някогашната си популярност, първо в земите на Южна Франция и Южна Италия, а по-късно и в други части на континента. Вероятно в голяма степен това е станало под източно влияние. Има данни, че Карл Велики (768-814 г.) бил страстен почитател на пъпешите и те много грижливо били отглеждани в неговите градини. Предполага се, че са пренесени от Испания, където маврите ги били посадили век по-рано.

Италианецът Марко Поло след своето пътуване през земите на Далечния изток с възхищение разказва за умението на жителите на град Шибарган (някъде в Афганистан) да сушат пъпеши на слънце. Ставали сладки като мед.

Модерната история на пъпеша започва след XV век, когато европейските градинари започнали да го култивират. По-рано плодовете били с големина на портокал и през следващите столетия постепенно достигнали до познатите днес размери. Явно към края на XV век в южните части на Европа пъпешът бил достатъчно популярен, защото през 1493 година, при второто си пътуване до Америка, Христофор Колумб занесъл семена в Хаити. Оттам плодовете явно много бързо се разпространили в Новия свят, защото трийсетина години по-късно френският мореплавател Жак Картие с изненада установил, че индианците около Монреал отглеждат пъпеши.

През XVII век един френски печатар и публицист, Шарл Етиен, опитал да разгадае тайната на пъпешовата сладост. Той съвсем сериозно твърдял, че тя се постига, когато градинарите поливат растенията с медена или подсладена вода.

В епохата на Просвещението пъпешът трайно завладял въображението на европейските художници и поети. Неговият златист овал често наднича сред останалите плодове в натюрмортите. Според един френски писател от онази епоха имало само три неща, които никога не могат да съпътстват посредствеността - поезията, виното и пъпешите.

Явно през XVII век качествата на европейските пъпеши все още са били твърде различни. По този повод някакъв английски писател бил казал, че пъпешът е като приятелството - трябва да опиташ сто, за да откриеш един добър. Възможно е тази оценка да е провокирана от специфичния английски климат. Според оценката на френския кулинарен гуру от края на XVIII и началото на XIX век Антелм Брийа Саварен хубавите пъпеши са по-скоро правило, а лошите - изключение.

Една източна поговорка твърди, че който пълни стомаха си с пъпеши, го пълни със светлина и блаженство. В разгара на лятото тази мъдрост изглежда по особен начин достоверна.



Пълнен пъпеш с праскови и сметанов крем

Продукти: 1 ароматен пъпеш около 1 кг, 2 с.л. коняк или ром, половин кг праскови, 4 яйца, 125 мл бяло вино, 5 лъжици захар, 125 мл сладка сметана.

Пъпешът се обелва, отрязва му се капачето и през отвора се изчиства семето, след което се облива отвътре с коняка. Разбитите яйца, захарта и виното се бъркат на водна баня, докато сместа се сгъсти. Съдът се изважда от водата и щом кремът изстине, се прибавя разбитата сметана. Прибавят се обелените и нарязани на ситно праскови и пъпешът се пълни със сместа. Оставя се в камерата на хладилника за 2 часа. Преди поднасяне може да се залее с останалия крем.



Плодова салата с пъпеш и сладолед

Продукти: половин пъпеш, 1 банан, 2 кайсии, 3 праскови, 1 чаша горски ягоди, 3-4 лъжици сладко от касис, 250 г готов сладолед.

Почистените, обелени и нарязани на кубчета кайсии, праскови, банан и пъпеш се нареждат в дълбока купа, прибавят се измитите ягоди, заливат се със сладкото от касис и всичко се оставя в хладилника за 2 часа. Преди сервиране плодовете се разпределят в чаши и отгоре се поставя топка сладолед.



Желиран пъпеш с горски плодове

Продукти: две малки ароматни пъпешчета, 2 ч.ч. нарязани плодове (кайсии, праскови, ябълки, круши), 250 г къпини или боровинки, 4 с.л. захар, желатин, 60 мл десертно бяло вино, 2 праскови.

Добре измитите пъпешчета се разрязват на половинки, почистват се от семето, като съвсем леко се издълбават с лъжица, и се оставят в хладилника. Къпините се кипват в чаша вода, прецежда се сокът и заедно със захарта отново се слага на огъня. Прибавя се размекнатият в малко студена вода желатин и се бърка, докато се разтопи. С топлата течност се заливат нарязаните плодове и се добавя виното. Пъпешчетата се пълнят със сместа и се оставят в хладилник, докато се желират. Гарнират се с кръгчета от праскови и по една къпина в празнината от костилката.



Пъпешов сладолед

Продукти: 1 кг пъпеш, 150 г захар, сок от половин лимон.

Обеленият, почистен от семките и нарязан на парчета пъпеш се пасира с миксер. Захарта се загрява в 150 мл вода, докато се получи захарен сироп. Охлажда се леко и се смесва със сока от пъпеша. Добавя се лимоновият сок и сместа се разбърква. След това се оставя в камерата на хладилника да се замрази, като от време на време се разбърква.



Страницата подготви: Ясен Бориславов





Текст към илюстрациите:



1. Бартоломе Естебан Мурийо. "Деца ядат пъпеши", XVII в.
1
3483
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
08 Август 2004 18:44
Мексиканска плодова салата (не е майтап!):
1. Резени от пъпеш.
2. Резени от обелено манго.
3. Портокалови парченца.
4. Резени от Хикама (е, у нас я няма, но не е задължителна).
5. Гуаяаба на резени (също не е задължителна).
6. Ябълкови резени.
Поръсва се с изцеден ЗЕЛЕН (горски) лимон, едра сол и лют червен пипер на прах.
Може в допълнение да се пие пресен сок от ЛИМА (подобен на лимона, но сладък и с друг аромат плод).
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД