|
Израелците трябва да са доволни. През всичките години, докато беше единствен и всепризнат палестински лидер, Арафат бе сочен от главния си враг - Израел, като пречка за близкоизточния мирен процес.
Израелците не са наивници и нямат илюзии, че с кончината на Арафат ще настъпи мир и ще спрат самоубийствените атентати. Напротив, тероризмът сега може да се засили заради съперничеството на екстремистките организации за лидерство в палестинските среди. Надеждата е, че атентатите постепенно ще заглъхнат, ако палестинците съумеят да си изберат подходящо ново ръководство.
Възможно е и някои палестинци да са доволни от края на Арафат, макар че и най-заклетите му противници не могат да отрекат стореното от него за каузата. Ако не беше той, палестинският въпрос днес просто нямаше да съществува, да не говорим за перспективата да се появи и палестинска държава редом с Израел.
Заслугите на Арафат са безспорни
и трудно могат да бъдат отречени. Въпросът е какво ще стане след Арафат. Дали ще се разминат палестинците с гражданската война, която мнозина вещаят да избухне в борбата за наследството?
Макар и да не се съмняваха, че Абу Амар ще бъде върнат на Западния бряг от Париж само за да бъде погребан, никой от приближените му не се осмеляваше да поеме управлението на п
Палестинската автономия в негово отсъствие. Политическите му противници обаче отдавна кроят планове в тази посока.
Формално при смърт на Арафат председателят на парламента Раухи Фатух поема управлението на Палестинската автономия за два месеца. През това време трябва да бъдат произведени президентски избори.
Премиерът Ахмед Корая пък поема ежедневните дела на Палестинската власт. Изпълнителният комитет на ООП му прехвърли правомощията на Арафат по сигурността и по финансите.
Начело на този комитет е бившият премиер
Махмуд Абас, един от най-вероятните наследници
на Арафат. Поне така се иска да бъде на мнозина, които желаят да дочакат решение на близкоизточния мирен процес. Той е вторият човек след Арафат в йерархията на ООП и ще продължи да изпълнява тези функции до произвеждането на вътрешни избори. Абас пое и ръководството на централния комитет на "Ал Фатах". Той е архитектът на подписаните през 1993 г. споразумения за Палестинската автономия. Добре приет е по света и най-вече във Вашингтон - един от важните играчи на близкоизточната политическа сцена. Израел също гледа с добро око на него, доколкото е способен да гледа добре на който и да е палестинец. По-важното обаче е, че Махмуд Абас е доказал, че може да бъде гъвкав и е склонен на компромиси в името на голямата цел. Той е сред фигурите, които се приемат добре и от самите палестинци.
Много неща ще зависят от това доколко са сериозни
намеренията на "Хамас" да се добере до властта
Групировката, която в миналото дори планираше покушение срещу Арафат, има подкрепа главно в Ивицата Газа, но не и в цялата автономия. "Хамас" отхвърля не само подкрепяната от САЩ "пътна карта", но и правото на съществуване на Израел. Шансовете му да дойде на власт чрез избори не са големи. Който и да състави палестинско правителство обаче, ще предизвиква мнителност в Израел. Премиерът Ариел Шарон не вярва, че у палестинците въобще има желание за диалог. Според израелското разузнаване у тях сега е разпалена жаждата за власт и борбата за нея може би е по-изгодна за Тел Авив. Ако палестинците насочат оръжията си едни срещу други, а не срещу общия им враг, това би му позволило да затвори изцяло границата с автономията, да довърши Стената и да осъществи плана си за изтегляне от Ивицата Газа.
Разбира се, Израел е готов и за други сценарии. Освен ако Арафат не поднесе поредната изненада, този път с чудотворно изцеление.
|
