|
- Социалната държава е един от начините за постигане на силна международна конкурентоспособност. В много страни правителствата не полагат грижи за образованието на всички деца. А ние наблягаме изключително много на образованието. Освен това много ни помагат социалните връзки. Суровият климат ни е научил да си помагаме. Имаме и силен обществен консенсус относно необходимостта да се инвестира в индивидуалните способности и потребности на всеки и затова харчим повече за образование, здравеопазване и други социални дейности.
- Смятате ли, че този модел е подходящ и за страни като България, които скоро ще станат членки на ЕС?
- Мисля, че в определен период от историята си вие също сте подкрепяли идеята за социална държава. Комбинацията от ефективна пазарна икономика и общество на всеобщото благоденствие е един много добър компромис за развитие. Защо да има само черно и бяло? Ние бяхме много бедни в недалечното минало, много по-бедни от вас, но с общи усилия постигнахме това, което имаме в момента. Разбира се, то не ни успокоява. Знаем, че ако не продължим да работим усилено, можем да загубим и това, което имаме.
- Какво от финландския опит към ЕС трябва да знаят и българите по пътя към своето членство? - ЕС не е санаториум, където можете да си починете от трудностите, които сте имали преди това. Това е пазарна среда и общо място за живот според споделени ценности. За малки страни като България и Финландия (имаме 5-милионно население) ЕС дава много по-добри възможности за правене на бизнес. Това ще направи много по-лесни и стопанските връзки между двете страни. И доколкото сме малки, така ще имаме много по-голяма възможност да участваме в глобализацията. Освен това, бидейки член на ЕС, вие вече ще можете да говорите пред останалите народи в съюза и пред света като европейци. Както италианците, французите или финландците не се изявяват само като италианци, французи и финландци, а и като европейци. Никой не се опитва да унищожи вашите културни особености - напротив, те са добре дошли в съюза. Но ние се надяваме вие също така да приемете общите ценности и демократичните и пазарни практики на останалите народи в ЕС.
- Въпреки че икономическите въпроси по правило не са прерогатив на държавните глави, предполагам, че с президента Георги Първанов по време на визитата му в Хелзинки ще сте на едно мнение - че двустранните икономически отношения са под желаното и от двете страни равнище. В кои сфери според вас има най-широко поле за бизнессътрудничество?
- Вярно, че като държавен глава моите отговорности са главно в сферата на външната политика и политиката по сигурността. Но аз работя в много тясно сътрудничество с нашия премиер и той е съгласен с мен, че имаме нужда от национален план за глобализацията. Предполагам, че вашият път към глобализацията ще е по-различен, но ние можем да си сътрудничим освен двустранно в тази посока също и в рамките на международните организации. Иначе съм убедена, че бизнесът у нас и у вас е изключително заинтересован от задълбочаване на връзките.
- Какво трябва да направи България, за да привлече финландските компании да инвестират у нас? - Доброто управление е предпоставка за бизнесактивността. Бизнесът не се плаши от засилена конкуренция, стига да има ясни правила и да няма голяма корупция.
- Финландия е челник в световните класации и по липса на корупция. Как го постигате? - Ние не сме светци, но това е традиционно за нас поведение. Разбира се, особеностите на националния характер не са достатъчна гаранция срещу корупцията. Преди всичко е необходима прозрачност и добре работещи институции. Ако хората знаят как трябва да работи администрацията и ако тя наистина работи добре, тогава няма шансове за корупция. Ако имате лесен и свободен, дори безплатен достъп до всевъзможна документация, необходима за бизнеса ви, ако разрешителните и лицензионните режими са малко и се получават бързо, изобщо няма да има мотив за корупция.
