Финландия е мълчалива, студена и меланхолична - точно като в прекрасния филм на режисьора Аки Каурисмаки "Мъжът без минало", взел голямата награда на фестивала в Кан през 2002 г.

Финландците не говорят много - суровият климат явно ги е приучил често да остават насаме със себе си. Малко обаче им трябва, за да се отпуснат и да прескочат границите на вежливостта и доброто възпитание и да ви дарят с човешка топлота. А и могат да общуват на няколко езика. Освен фински всеки в земята на лосовете - туристическия символ на Финландия, говори и шведски. Езикът на някогашните владелци на страната е задължителен в училище - нищо, че шведското малцинство е едва 6% от цялото 5-милионно население на страната. Голяма част от него обаче съставлява националния елит. А почти всеки фин говори и английски. Вярно, доста съскащ - трудно произнасят "ш" и "ч".

Финландците имат комплекс пред чужденците от студения си климат. Температурите зимата стигат до минус 30 градуса, лятото максимумът е 27, и то за 2-3 дни. Цивилизацията обаче явно е изнежила столичани. Защото и при плюс 5-6 нахлузват шапки и ръкавици - рядкост за южняците в София например.

Другият национален комплекс, отчасти пак свързан със суровия климат, е алкохолизмът. Държавата е наложила сериозни налози върху алкохола и хиляди фини станаха редовни алкохолни екскурзианти до близки страни - като отсрещна Естония, и по-далечни - като България. Елитът дотолкова е прегърнал като национална задача борбата с алкохолизма, че не пропуска да го изрази и на символно ниво. Бивша алкохолна фабрика недалеч от широкия център на столицата сега е превърната в съд. Опасенията за социалната болест обаче вече не изглеждат толкова основателни. Миналата година от свързани с алкохола болести са починали 1300 финландци. Колко ли по-голямо е това число в България?

С общи усилия националният проблем май е на път да бъде преодолян. А и под европейско влияние, изглежда, вкусовете се менят и виното и бирата вече изместват концентрата. От тази година налозите върху алкохола са значително намалени и бутилка "Финландия" в Хелзинки струва почти колкото в София.

У днешните финландци не се забелязват сериозни комплекси на тема национално величие, толкова присъщи за балканците. Макар и да са били ту под шведско, ту под руско владичество и да са се сдобили с независимост едва през 1917 г., финландците тачат и пазят културното и историческото наследство, оставено им от чужденците. Президентският дворец е бивша къща на богат руски търговец, външното министерство - бивше руско адмиралтейство... Отсъствието на мания за величие се допълва и с отвореност и симпатия и към други "невелики" народи. Финландия, сама станала член на ЕС преди 10-ина години, е силен поддръжник на разширяването. И не само подкрепя страни като България, но е склонна да приеме в съюза Турция и дори - в по-далечно бъдеще - Украйна и Беларус.



БИЗНЕС

Финландците учат и работят много. Имат и национална програма "Финландия - страна на знанието". Челници са във високите технологии и в качеството на храните. Перлата в националната икономика - "Нокиа", която мнозина чужденци смятат за японски концерн, се възприема едва ли не като обществено благо. Финландия е челник в света по конкурентоспособност на икономиката, на второ място е - след САЩ и Тайван, по технологично развитие. Освен доброто образование, добрата връзка между университетите и бизнеса, и инвестициите във високите технологии, условие за това е и кооперативността на финландците. Правителството, бизнесът и неправителствените организации взаимно си помагат, казва вицепрезидентът по услугите за клиентите на ФИНПРО - външнотърговската камара Еско Аалтио. И това не се изражда в олигархизъм като в Русия или в корупция като на Балканите (впрочем Финландия е челник и по ниско ниво на корупцията).

Разширяването на търговския, туристическия и културния обмен между двете страни ще бъде един от акцентите на започващото днес в Хелзинки официално посещение на президента Първанов. Според експертите от ФИНПРО потенциалните сфери на сътрудничество са енергетиката (има проекти за отоплението в София и Перник), околната среда (особено загубите на вода), инфраструктурата (пътища, жп линии и пристанища), селскостопанската продукция, туризмът.



ГРИЖА

15% от населението на Финландия са над 65 г., през 2020 г. този дял ще нарасне до 23 на сто. Застаряващата страна обаче се радва на широка мрежа от социални услуги. Възрастните могат да отидат в държавни старчески домове, където им се взема 85% от пенсията, с която се покриват всички разходи. Могат да кандидатстват и за частни и да търсят финансиране. Такъв е например домът "Хели" в покрайнините на Хелзинки, започнал работа на доброволчески начала. Сега услугите там са професионализирани, доброволци се грижат само за извеждането на възрастните на пазар и разходка.

Домът има напълно нова модерна сграда с 36 еднолични апартамента. Наемът е 11 евро на кв. м. Плащат се още 54 евро месечно за фонд "Сигурност", 6 евро за обяд (по желание наемателите могат и сами да си готвят) и средно около 220 евро месечно за различни услуги. Общата сметка е около 700 евро на месец.

Конкуренцията е много голяма - 50 души се борят за едно място, казва директорката на дома Пирйо Лампсиярви. Приемът обаче не е според платежоспособността, а според нуждите. Приемат се първо тези, които най не могат да се грижат за себе си. Освен това те не всичко плащат от джоба си. Могат да кандидатстват за финансиране от пенсионния фонд, общината, фондации.