Преди години италианецът Лино Алдани написа разказа си "Онирофилм". Ставаше дума за това как маса хора се отказват от традиционния секс, защото са луднали по прекрасен заместител - онирофилма. Зареждаш касетата, слагаш слушалките, и попадаш в нещо средно между сън и кино, където си герой в любов по твой избор - кеф ти с принц (принцеса) от приказките, кеф ти с любим киноперсонаж, кеф ти с харема на Соломон. Кеф ти със стадо павиани.
За това си мисля, докато гледам reality-tv-то, тоест нашето наваксване на световни хитови шоута.
Длъжен съм да предупредя: този текст не е гневен опус срещу воайорските страсти, палени от спектакли като "Биг брадър". Риалити-шоуто за едни, разбира се, е просто трепетно очакване да зърнат някого "на калъп", да позяпат сеира на ближния, но причините за появата на такъв тип зрелища са дълбоки. В основата си те те не са нищо друго, освен комерсиален мутант на нормалната човешка страст за повече познание. Подобна страст е накарала както ренесансовия живописец да подири обем във формите на двуизмерната дотогава Богородица, така и Лев Толстой да отрече първо операта, после театъра и по-голямата част от изкуството с мотива, че е измислено, нереално, лъжливо. Страстта към истината е една, а резултати много - и противоречиви.
По няколко причини rеality-зрелището ще става все по-масово. Огромната част от нас сме програмирани или заразени с особен вирус. Искаме ПОЗНАНИЕ БЕЗ ТРУД, УДОВОЛСТВИЕ БЕЗ АНГАЖИМЕНТ, ПРИКЛЮЧЕНИЕ БЕЗ РИСК. Ще си купуваме тези неща с все по-квалифицирана и все по-обсебваща работа. Работата ще ни моделира с могъща десница, и ние, голямата част от човечеството, ще й съответстваме неизбежно, защото алтернативните пътища ще миришат неприятно - на маргиналност и нищета. Не е нужно да си Алвин Тофлър, за да се окажеш автентично доказателство за точно такъв футуроложки модел. Другият вариант, в който варварите за пореден път превземат отвътре цивилизацията ни, също е възможен, но това едва ли ще разруши модела. Самият модел рано или късно ще превземе варварите (онзи вирус по-горе не го ловят антибиотици).
Като повоайорствам в бъдещето, виждам това. Работим като пчели, кошерът тихо жужи, впечатлението за жизненост присъства на някакво масово, роякоподобно ниво. Животът се индивидуализира, хипотетично разбира се, след работа. Когато всеки влиза в килийката си и се включва в големия, необятен живот като един от милиардите му supervisori. Живее разнообразно, всеобхватно и интензивно. Понеже планетата бездруго е парцелирана и пренаселена, и да искаш, няма да да имаш действителността на Магелан, Амундсен или Ливингстън. Няма да искаш, защото ще можеш да имаш действителността им без мухите, студа и жегата. Няма да искаш да играеш мач, както рядко го искаш и сега. За тебе ще играят неколцина, а чрез тях и ти, един от 10-те милиарда по креслата си.
Или може би ще те тегли ловът, риболовът? Малка хищна екзотика от древността? Може. 2 милиарда и триста милиона хънтърчета отстрелват мечка, залегнали у дома си, и 2 милиарда и триста милиона наадреналинени сърчица трепват от поддръпването на един-единствен спусък; върху спусъка за цял свят се труди виртуалната звезда Хънтър.
Шест милиарда и половина ловят пъстърва във вира на екрана си; къде иначе толкова вода и толкова риба в етикетираното бъдеще?
Много милиарди сърчица (или жлези, все едно) са устрелени от Амур - с една единствена технологична стрела. Е, за многомилиардното удоволствие и комфорт няколко биоединици преди това прибягват до пряк физически допир, обменят рискова дерма и секрети, търпят изненадващи миризми и биополета...Работа, плаща им се.
Все повече ще са потребителите на обикновен, делничен живот. Кротичък живот с ретро-параметри; бит, драми, понякога трагедии, понякога умилително простодушие. Ще го живеят-играят двама, или трима, или дванайсет. Милиарди ще го живеят-гледат чрез тях. (Да го правиш в действителност ще е досада). Най-любознателните ще участват в тайнството на раждането и смъртта почти на клетъчно ниво, чрез наблюдение.
В един миг този напреднал процес - да виждаш все повече, да знаеш все повече и да участваш все по-малко, може да ти внуши, че си нещо като мравка с име Биг Брадър. Или Бог.
Може това да е и целта на вируса, но оттук този етап изглежда налудничав и самотен.
Та изключвам телевизора и хващам въдицата.
А да гледаш ежедневието на филми си траеш.
Че филмът е художествена измислица, а брадера не е.
Не, брато, теб те е страх от директното гледане на реалността, предпочиташ през цайса на изкуВството..така секи момент можеш да си кажеш, че това не е истина, а просто изкуВство.
Ма тук нема мърдане - те това сме ние, венците на природата със се джуфките. Гадничко, а?