На изискано, но без снобски фишеци парти във Военния клуб редакцията на "Сега", приятели и гости отбелязаха седемгодишнината от създаването на ежедневника. Стартирал на 21 октомври 1998 г., "Сега" бързо се превърна във форум на интелигентната многогласица, в ракета-носител на компетентни мнения и рупор на будната гражданска позиция.
Това му донесе и приятели, и почитатели, и ехидстващи анонимно врагчета, уловени в гузни деяния и мисли по едно или друго време от известния с яката си захапка ежедневник.
Установен от социологическо проучване факт е, че читателският кръг на вестника демонстрира завидна привързаност. И има учудваща склонност към нарастване, особено в Интернет-форума.
"Шапка за умна глава" -
така изглежда шапката от вестник върху българската глава според вярен на действителността колаж.
Кой е вестникът, послужил за кройката, сами се досещате. Друга идея на пожелал анонимност сподвижник беше в карето да пише: "Не ме купувай, ако те затруднявам с мисли" - с цел спестяване на пари и избягване на интелектуални несгоди у случайния потребител.
"За 7 години един вестник се разделя с илюзиите си, но не и с мечтите си", каза главният редактор Теодора Пеева, наследила на този пост Димитрана Александрова, и обеща повече ангажираност на "Сега" с истински важните за обществото проблеми.
Единствено фотографите на вестника бяха затруднени не с разговори - гледаха да не пропуснат в обширната зала познати лица. И неизбежно пропускаха, защото тъкмо
да снимаш Сергей Станишев, и ето - Александър Божков
застанал отпреде ти. Речеш да направиш едно фото на поета Калин Донков, и ето - Любомир Левчев викне "наздраве" към апарата. Речеш да щракнеш вицето Николай Василев, и го затули непривичната без мустак физиономия на Димитър Цонев. Завъртиш се към шефа на БТА Максим Минчев, а пред него вече ръкомаха Андрей Райчев, току-що изоставил Миряна Башева, философа Димитър Денков и културолога Митко Новков. Край тях кротко хортуват Станимир Илчев, Милко Ковачев, Христина Христова, банкерите Левон Хампарцумян, Петя Славова и други представители на финансовия елит.
Затова танците спасиха положението - който не сколаса да се изкаже с думи, го направи с пластика. Така колективът на "Сега" доказа, че владее дансинга не по-зле от коридорите на Четвъртата власт.