:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 428,217,250
Активни 85
Страници 6,203
За един ден 1,302,066
Фамилия

Три деца лудуват в дома на полския посланик

3-месечната Юлия е любимката в семейството на бившия дисидент, преподавател и журналист Ярослав Линденберг
Снимки: Александър Михайлов
Снимки: Александър Михайлов



3-годишният Якуб пръв отваря вратата, когато чува звънеца, огрява ни с яркосин поглед, но вижда, че сме непознати и моментално изчезва. Запъхтяна камериерка прави безуспешен опит да го задържи и ни кани да влезем в резиденцията на таткото на Якуб - посланика на Република Полша у нас Ярослав Линденберг.

Резиденцията е представителна двуетажна сграда в жилищния комплекс за полски дипломати в кв. "Белите брези". Влизаме откъм "черния" вход. Централният се отваря само при официалните вечери, които са неизменна част от дипломатическия протокол.

------------------------

Изкачваме стълби от розов мрамор и насреща ни идва посланикът - усмихнат и елегантен в лекия си бежов костюм. Миг по-късно се здрависваме и със съпругата му - очарователната и ефирна Александра Линденберг. Синьо-зеленият й летен костюм подчертава цвета на очите й, а момичешката й фигура с нищо не издава, че е майка на три деца.

От тях най-нетърпелив да види гостите е Якуб, който отново изскача отнякъде и пръв ни повежда към гостната, обзаведена с кожени мебели и



резбована масичка в провансалски стил.



Разбираме, че специално са изписани от Полша - от завод, специализирал се в производството им. Старинни гравюри и маслени пейзажи и натюрморти по стените допълват стилната обстановка. Обилна зеленина в саксии по ъглите внася свежест и уют.

Якуб се гушва на канапето до мама и с любопитство оглежда фотоапарата на репортера. След малко идва и 9-годишният Михал, който досега е играл на компютъра. Той също оглежда техниката на колегата и делово се осведомява дали това не е полароид.

Най-накрая донасят и най-малката - 3-месечната Юлия, издокарана в миниатюрна червена рокличка и червени терлички. Александра я взима в прегръдките си, Якуб също сключва ръчички около бебето. "Много я обича!" - усмихва се майката. И добавя, че откакто се е появила Юлия, Якуб сякаш изведнъж пораснал. Станал по-самостоятелен, по-отговорен. И двамата с баткото се захласват по сестричката, говорят й, забавляват я, напират да помагат в гледането й. "Все пак, засега



за тях тя си е нещо като жива кукла",



пак се усмихва Александра.

Малката Юлия сериозно примигва срещу фотосветкавицата, но дори и не прави опит да заплаче. "Много е спокойна," гордо я хвали таткото.

За децата просторната къща е истинска благодат. Имат къде на воля да тичат, да се крият. Не пропускат да лудуват и на детската площадка в двора на дипломатическия комплекс заедно с приятелчетата си от другите блокове.

През почивните дни семейството редовно е сред природата. Най-често ходят на Витоша - зимата са на ски, лятото на туризъм. Последният уикенд и малката Юлия за първи път се качила на Витоша. "Много й хареса!", уверява майката.

Засега още не са качвали бебето на любимото за останалите четирима членове на семейството превозно средство - велосипеда. Миналото лято всички редовно си правели велоразходки из Южния парк.

Пътували са и много из България. Очаровани са от Рилския манастир, Копривщица, Търново, Пловдив. Като всички поляци много обичат и нашето море.

"Първото ми излизане в чужбина беше, когато



още 5-годишен дойдох през 1961 г.



с родителите си на почивка на българското Черноморие," признава г-н Линденберг. Съпругата му също е идвала няколко пъти по морските ни курорти като дете.

"Едно време в България летуваха по около 800 000 поляци всяка година. Сега идват към 15-16 хиляди," казва посланикът. Обяснява го просто: "Онези, които нямат пари, не пътуват никъде. Онези, които имат пари, отиват в Испания, Гърция, Тунис. Вече няма визи, няма ограничения."

Разговорът върви леко и приятно на чист български - и двамата съпрузи владеят отлично езика ни. Признават, че не са имали никакви трудности да го научат - нали е славянски. Г-жа Линденберг определено има с какво да сравнява -



тя говори и хинди.



Завършила е специалността "Ориенталска филология" във Варшавския университет. Не е имала обаче възможност да практикува - веднага след дипломирането й семейството заминало в Латвия, където г-н Линденберг е бил назначен на първия си посланически пост. Там останали 5 години. След това прекарали 2 г. във Варшава и от 2,5 г. са в България.

С дипломация Ярослав Линденберг се захваща през 1990 г. Преди разпадането на соцлагера е бил университетски преподавател по философия и активист на антикомунистическата опозиция. Заради това бил интерниран след обявяването на военно положение в Полша през 1981 г. Занимавал се и с журналистика.



Издавал нелегалното сатирично списание "Ярузел".



Наименованието му било кръстоска от фамилията на въвелия военното положение ген. Войчех Ярузелски и официозното сатирично издание на режима "Карузел" ("Въртележка").

На нещо като дисидентска сбирка през 1984 г. г-н Линденберг се запознал и с бъдещата си съпруга. Тогава той оглавявал студентската секция към Клуба на католическата интелигенция. Там се дискутирали всички вълнуващи полското общество въпроси. Заедно със своя приятелка една вечер в клуба дошла и 18-годишната тогава Александра. После дошла пак. И пак.. "Още на втората среща вече знаех, че ще се оженим", уверява г-н Линденберг и поглежда влюбено жена си. Тя се смее: "Е, аз не знаех!"

Оженили се през 1987 г. Питам дали и Александра е била активна дисидентка. "Такава нагласа в онези години имаше цялото полско общество. Помислете си - само няколко седмици след основаването на "Солидарност" нейни членове бяха вече 10 милиона поляци. А населението ни тогава от пеленачетата до старците беше около 35 милиона," казва г-н Линденберг.

Той продължил да се занимава с журналистика и след идването на демокрацията - работил е в телевизията, във в. "Газета виборча". Издал е заедно с приятели и сатирична книга за историята на "Солидарност", за която нарочно избрал заглавието



"Човекът от плът и кръв"



- като добронамерена пародия на филма на Анджей Вайда за Лех Валенса "Човекът от желязо". Вайда обаче се обидил. "Той няма чувство за хумор, когато става дума за филмите му", казва г-н Линденберг.

През 1990 г. бившият дисидент сменя попрището - започва работа в полското външно министерство. Като дипломат и държавен служител е много горд с факта, че при нито една правителствена смяна в годините на демокрацията не е бил променян стратегическият курс на страната в икономиката и във външната политика. Приемствеността според него гарантира и напредъка на Полша в преговорите й за членство в ЕС, и приемането й в НАТО, и стабилния икономически растеж от около 4-5% годишно, и 50-те милиарда долара чужди инвестиции за последното десетилетие.

Г-н Линденберг признава, че в днешното полско общество има голям скептицизъм и че според 75% от гражданите нещата вървят в лоша посока. Той смята, че причината е в трудностите, предизвикани от стартиралите едновременно реформи в здравеопазването, администрацията, образованието и социалното осигуряване.

"Това са все сфери, в които проблемите се усещат много болезнено от хората. Но погледната отвън, Полша впечатлява със стабилните си макроикономически показатели. Не случайно от 5 години насам сме свидетели на уникален процес - емигриралите някога поляци масово се връщат в страната си. Досега са си пристигнали близо половин милион души. Те идват с парите си, с връзките си, с бизнеса си. Виждат, че държавата е стабилна и че има гаранции за просперитет", смята полският посланик.
 
Якуб най-обича да гушка живата кукла Юлия.
 
От салона за гости, обзаведен с мебели в провансалски стил, може да се излезе на веранда, която отвежда към зеления вътрешен двор.
 
Г-н посланикът ни представя г-н компютърния ас.
 
Приемната до главния вход е просторна и светла.
1748
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД