|
За разлика от повечето други политически лидери Симеон омаловажава силните си страни. Вместо да бие тъпана за значението на държавата си и на правителството си, той демонстрира преувеличена скромност. "Аз съм тук, за да слушам", каза той на журналистите. И вместо да направи основополагащи политически декларации, той се ограничи до израза на доброжелателност и добри намерения.
Аз не представих, каза той, програмата на новото правителство пред председателя на Европейската комисия Романо Проди. "Председателят Проди е зает човек. Не бих дошъл при един такъв зает човек с такъв грамаден план за малка България. В контекста на преговорите за глобални въпроси с една страна толкова малка, колкото нашата, би било нескромно от наша страна да му представим нашата програма", настоя той.
По подобен начин той минимизира, вместо да преувеличи геополитическото значение на България в разговорите си с генералния секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън. "Трябва да сме прагматици и да гледаме на действителността такава, каквато е", каза той, като махна с ръка на намеците, че българското членство в НАТО е важно за съюза.
България заема "интересно място" в един ъгъл на Европа", каза той, веднага добавяйки, че Гърция и Турция, вече членки на НАТО, са в същия ъгъл, така че България би била "ценна добавка". "Не би било уместно да говоря за екстремното значение на нашето членство", настоя той.
Когато засегна темата за подготовката на България за членство в ЕС, той избра причудливия образ на България като старателна ученичка пред учителите си (и създаде впечатление, че не е подготвил добре собственото си домашно, защото демонстрира известна небрежност за броя, названията и степента на трудност на главите в преговорите с ЕС). После добави, че тази негова сдържаност за детайлите на неговата програма е продиктувана от желанието "да не изглежда несериозен", предявявайки непостижими искания или твърди изявления, които не могат да бъдат изпълнени.
Спокойната елегантност на Симеон е в ярък контраст с френетичното самоизтъкване на много други премиери и министри при брюкселските им поклонения.
Но тя също повдига някои въпроси. Ако Симеон е толкова безхитростен, колкото явно се стреми да изглежда, колко дълго ще оцелее в националната и международната политика?
България трябва да премине през някои доста сурови реформи, преди да постигне неясната визия на Симеон за добруването на народа. А те могат да бъдат изпълнени само ако е налице ясна програма с прецизни цели и правителството действа енергично, с поетапни мерки - в чести сблъсъци със силна опозиция.
Да си симпатичен мъж е чудесно, но бизнесът си е бизнес. А политиците в крайна сметка ги съдят по способността им да изпълняват обещанията си.
Ако не е толкова наивен, колкото му е угодно да се представя, дали дълго ще успее да се придържа към този си странен избор, преди да лъсне разминаването между образа и действителността?
Новият български премиер би могъл първоначално да си спечели неколцина приятели чрез тази апатична плахост. Но времето не е на негова страна. Ако "добруването на народа" не бъде осигурено у дома, той ще се изправи пред сериозно разочарован електорат. И ако България не съумее да покаже някои сериозни успехи, за да засили доверието към себе си от страна на ЕС, на НАТО, на международните финансови институции, Симеон ще види, че личният му шарм и лични познанства с някои европейски лидери не стигат, за да спечели в страната си мястото, което много негови сънародници вярват, че той заслужава.
Тръгвайки си от срещата с журналистите, той обеща да се завърне в Брюксел след две години с доказателства за успеха си. Всъщност ще трябва да действа много по-бързо.
|
|