В Страсбург има 60 дела срещу България и само един човек, който да представлява държавата пред евросъда. Този проблем лъсна преди дни на семинар за службата на правителствения агент. Единственият ни представител се казва Галина Самарас, тя е служител на Министерството на правосъдието и се води "правителствен съагент". Доскоро имахме още един съагент - Виолина Джиджева, която се явяваше по делата "Асенов", "Николова", "Върбанов" и други. От няколко месеца обаче Джиджева вече не е на правителствена служба и се отдаде на съдийството. Първият ни представител в евросъда - Светла Маргаритова, пък отдавна напусна правосъдното министерство. Маргаритова бе държавен адвокат само по едно дело - "Луканов срещу България". Това бе и първото българско дело в международния съд и първата ни присъда за накърнени права там.

Всъщност по действащите понастоящем нормативи България



би трябвало да има четирима адвокати за евросъда -



един агент на служба в Министерския съвет, двама съагенти в правосъдното министерство и съагент в Министерството на външните работи. Това предвижда постановление на кабинета от май 1997 г. Където се уточнява също, че "процесуалното представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека се осъществява от правителствен агент". Той е човекът, който подготвя и защитава позицията на държавата по делата, в които България участва като ищец или ответник. Като преди това трябва да събере данни по всеки конкретен казус, което на практика най-вече се изразява в обиколки на съдилищата и прокуратурите в страната. Понеже нас ни съдят основно за недъзи на наказателния процес. Представителството предполага и други ангажименти - например връзка с данъчните и социалните служби, когато се налага да се удостовери платежоспособността на някой български ищец, помолил евроинституциите да го финансират, за да подготви защитата си в Страсбург. Агентът изготвя също предложения за изпълнението на задължителните решения на евросъда, нему е поверено и правото да признава искове и да сключва спогодби с насрещната страна, но само след като кабинетът изрично го упълномощи за това.

Държавният адвокат има и още една важна мисия - да предлага на правосъдния министър



онези промени, чрез които законите ни да покрият евростандартите



За да не ни съдят в Страсбург.

Ролята на съагентите е да помагат на агента, в някои случаи те могат и да го заместват в Страсбург, ако агентът ги упълномощи.

И понеже мисията на четиримата адвокати на държавата е много отговорна, към тях са предявени и ред изисквания - да са юристи с "високи професионални качества, с богат опит в практиката и широки познания в областта на международното право". Откакто си имаме Закон за администрацията и за държавния служител, правителственият агент е приравнен на "съветник", а съагентите са с ранговете на експерти. Което

допълнително вдига изискванията за стаж, а оттам и за възраст на тези ни представители. Според Галина Самарас това е излишно - европейското право се изучава отскоро в българските университети и мисиите могат да се поверят и на по-млади хора, проявили афинитет към правилата на Страсбург. Но това както и да е.

Тревожното е, че по традиция българската държава и нейните правителства не са спазили дори това, което сами са си написали. И досега не се е случвало някой премиер да назначи правителствен агент в кабинета си. Разчитали сме основно на съагентите в правосъдното министерство. Допреди година и половина такъв е имало и във Външно, но той е движил само едно дело. Сега в МВнР вече нямат такъв служител.

А след премахването на еврокомисията по правата на човека, която отсяваше жалбите, делата са нараснали, а оттам се е увеличила и работата по тях, разясни съагент Самарас. Затова трябва и нова уредба на службата на държавните адвокати - тя да е единна - на подчинение на кабинета или на правосъдното министерство, да се преосмислят някои изисквания към представителите, да се осигурят по-примамливи условия откъм заплащане и начин на работа. Правосъдният министър Антон Станков обяви, че се работи в тази насока.