|
Дискусиите по време на приключилия онзи ден съвместен парламентарен комитет България-ЕС, безмилостно доказаха, че тазгодишният доклад за напредъка на България към лелеяното членство потискащо много ще прилича на миналогодишния. Пак ще ни се скарат за мизерията и изолацията, в която се намират ромите; за недовършената съдебна реформа; за корупцията и тромавата администрация; за сексуалната дискриминация. Със сигурност
няма да ни признаят и за функционираща пазарна икономика.
Ако пък напишат, че имаме "наченки", какъвто израз преди време използва царският депутат Даниел Вълчев, в София направо ще дадат банкет.
По евродоклада ще познаете резултатите от посещението на Симеон Сакскобургготски в Брюксел, смело обяви преди дни шефът на премиерския кабинет Стоян Ганев. Главната преговаряща с ЕС Меглена Кунева беше малко по-въздържана в ентусиазма си, но и тя категорично заяви, че визитата ще се отрази положително върху заключенията в документа. Според Кунева позитивният ефект от ходенето до Брюксел ще проличи в общата политическа оценка, която еврокомисията ще ни даде.
Няма нищо по-естествено от това един шеф на кабинет и една главна преговаряща да хвалят заслугите на премиера си. Но е просто наивно да се смята, че едно ходене до Брюксел, пък било то и на баш европееца Симеон, може да повлияе чувствително на мнението на Европейската комисия. Първо, годишният доклад не е вестник, та да се пише от днес за утре - проектът, който едва ли ще претърпи нещо повече от редакционни корекции, е готов поне отпреди месец-два. Второ, докладът би трябвало да се основава предимно на фактите, които еврочиновниците са натрупали за развитието на България, а не толкова на впечатленията на техните шефове за Симеон или някой друг.
Отделен е въпросът,
ако в Брюксел са имали съмнения
за това накъде ще поеме България след идването на "новото време" и са имали нужда лично Сакскобургготски да ги убеждава, че промяна в линията няма да има. Ако това е истината за "позитивния" ефект от Симеоновото посещение, толкова по-зле за нас. Защото дори да са били успокоени, че новите властници в София имат добри намерения, европредставителите тепърва ще гледат под лупа какви ги върши правителството. В Брюксел просто мерят с друг аршин и ако за редовите българи първите 100 дни на кабинета бяха предостатъчни, за да си направят изводите, на еврочиновниците за същата цел ще са им нужни поне още 100.
Поне дотогава София ще се ползва от "кредит на доверие". Лошото е, че реалистично погледнато просто
нямаме ресурса да решим бързо проблемите,
които Европа ни сочи с пръст. За това няма да стигнат не само 800-те дни на Симеон, но и целият мандат на кабинета.
Да вземем корупцията, например. Че тя се е превърнала в неизменна част от живота в България и както сочи горчивият опит, стратегиите и концепциите не я ловят, колкото и гениално да са измислени. И в това няма нищо чудно. Докато заплатите на чиновниците, полицаите и властимащите от различен калибър са такива, че просто им се налага да си искат нещичко под масата, за да си гарантират "нормален" живот, положението ще си е все такова.
Или да помислим за реформата в съдебната власт. Как ще стане само с добри намерения? И за нея си трябват пари, при това много. За ромите просто няма какво да говорим - то половината от населението тъне в пълна мизерия, та те ли? А що се касае до сексуалната дискриминация, която в ЕС взимат толкова присърце, какъвто и закон да изгласуваме, ползата ще е близка до нулата. Защото тука иде реч за дълбоко загнездени нагласи и предразсъдъци. А българинът току-така мирогледа си не променя.