ВИЗИТКА Д-р Андри Барблан е завършил история в университета в Лозана, Швейцария. Има докторска степен по международни отношения. Преподавал е история на европейските идеи в университета в Женева. През 1976 г. става главен секретар на Асоциацията на Европейските университети, в която в момента членуват над 600 висши училища. Член на управителния съвет на Европейския център за стратегически мениджмънт на университетите, Брюксел. Един от идеолозите на Обсерваторията за фундаментални университетски ценности и права, която бе създадена в края на септември в Болоня.



ТАНЯ ПЕТРОВА

- Г-н Барблан, Болонската декларация, приета преди 2 г. от 31 министри на образованието, прокламира създаването на Европейска зона на висшето образование. Как точно ще се случи тя?

- Основната идея е до 2010 г. интелектуална Европа да прилича на Европа на стоките и парите, където е възможно да се придвижваш от едно място на друго без каквито и да било бариери. Студентите трябва да могат да учат в Швеция, Португалия или Франция така, сякаш те са една и съща страна. Това не означава, че университетът в Болоня ще трябва да е същият като например този в Станфорд, но движението между тях трябва да става свободно. Естествено ще има бариери - като владеене на съответния език, но те няма да са административни.

- А как ще го преживеят това държавните администрации?

- Да, вярно е, че ако хората започнат да се движат по този свободен начин, държавите ще загубят значителна част от контрола, който в момента упражняват. Това би трябвало да е нормално в рамките на обединена Европа, но да промениш манталитета на много хора е трудно. Всеки бюрократ на паспортния контрол например ще си каже "Къде отива властта ми, ако повече не мога да казвам на този или онзи ти си добър, ти си лош".

Но има и други проблеми. Например езиковата бариера. Времето ще покаже дали английският език ще се превърне в общ критерий. Важни са и парите. Да се движиш е по-скъпо, отколкото да си стоиш вкъщи. Тези въпроси все още стоят открити. Възниква и въпросът за признаването на образованието. Тоест за еквивалентността. Еквивалентност означава еднаква стойност. В Болонската декларация заляга този много важен елемент за доверие в качеството на образованието.

- Доколко акредитация и оценяването на университетите може да доведе до това доверие в качеството, за което говорите? Какви са гаранциите, че една или друга агенция е свършила работата си достатъчно добре?

- Създаването на една централна агенция би прозвучало много като сталинизъм. Дори и тази агенция да е добра, изкушението да организираш и да налагаш е твърде голямо. Идеята е да има много диференцирани агенции, които да работят върху един или друг елемент - конкретните учебни програми, начина на организация и т. н. Ще бъде по-скоро като джунгла от различни институции, които приемат или не приемат това, което даден субект в системата върши. Тази мрежа ще работи подобно на клаузата "най-облагодетелствана нация" в икономика. При нея привилегията, която България дава например на Португалия, автоматично се предава на всички останали нации в системата. Така двустранните преговори стават многостранни и трябва да бъдеш много внимателен какво и на кого даваш, защото моментално го даваш и на останалите. Шансът Европейската зона на висше образование да се случи е голям. Стъпка по стъпка тя ще изгради своите мрежи. Те няма да обхващат университетите, а различните направления от науката, в която един или друг университет са най-силни. Така ще разделим работата между различните институции. Това пък ще намали значително и цената на обучението. В момента таксите в редица програми са твърде високи поради малкия брой на студентите, записани в тях.

- Ще успее ли според вас България да намери мястото си в този процес?

- В социалистически страни образователната система бе елитна, университетите покриваха около 8-10% от населението. Това осигуряваше едно изключително високо ниво на преподаване, защото висшите училища разполагаха с голям брой преподаватели срещу малко студенти. Така системата бе много ефикасна по отношение на качеството на студентите, излизащи от университетите, но не бе ефикасна по отношение на броя на хората, които имат шанса да попаднат там. След 1989 г. системата експлодира, нуждата от образование бе твърде голяма и само за 10 години този процент достигна 50. Всичко това доведе със себе си редица проблеми - като понижаване на качеството, но не мисля, че те са неразрешими.

Действително вашата страна е в изключително трудна ситуация, защото е много бедна. Но аз не съм песимистично настроен. Невинаги е лесно, да, има изтичане на мозъци, проблеми с качеството и т. н. Но има и много интересни решения и инициативи. Въпросът е дали капацитетът за иновация ще преодолее разочарованието.