|
Призивите се засилиха след приетите отвъд океана мерки за икономическо стимулиране, които трябва да неутрализират последиците от терористичните атентати от 11 септември.
Заговори се дори за нова търговска война между ЕС и САЩ
Някои от секторите в европейската икономика, засегнати в не по-малка степен от американските - въздушните превози, застраховането и туризмът, - на практика ще се окажат в неравностойни позиции спрямо американските си конкуренти. Много наблюдатели подчертават, че ниските лихви (свалени 9 пъти от Управлението на Федералния резерв само през тази година), данъчните облекчения за компаниите и физическите лица и увеличените държавни разходи ще помогнат на икономиката на САЩ да се възстанови много по-бързо в сравнение с европейската.
Най-силно влияние върху атмосферата на несигурност в Европа имаше публикуваният наскоро индекс Ифо, измерващ бизнесклимата в Германия. Подготвян от Института за икономически изследвания в Мюнхен, той отразява очакванията на германските предприемачи за следващите шест месеца. Индексът е смятан за показателен за тенденциите във водещата европейска икономика (Германия дава една трета от производството в еврозоната) и е обект на голямо внимание от страна на финансовите пазари. Той отбелязва силен спад през септември и най-ниската си стойност от 18 години насам.
В същото време шестте водещи германски института, които изследват пазарните тенденции,
рязко свалиха прогнозата си за растеж в еврозоната
през 2001 г. и предупредиха за възможна техническа рецесия (два последователни месеца на спад на БВП) през втората половина на годината. Според проучванията заради влошената конюнктура 12-те страни от еврозоната ще постигнат за тази година ръст на БВП от едва 1,5% за разлика от досега предвижданите 2,1%. В края на годината германските експертите очакват броят на безработните да достигне 8,7 милиона души в сравнение с прогнозираните през пролетта 8,4 милиона. Инфлацията ще се увеличи на 2,7% вместо досегашните прогнозираните 2,1%.
Влошаване на перспективите видя и авторитетната Организация за икономическо сътрудничество и развитие. Тя алармира, че водещите европейски икономики преживяват най-лошите си времена от две десетилетия насам.
Стагнацията на германската икономика през второто тримесечие принуди финансовия министър Ханс Айхел да прояви
позакъснял реализъм
и да коригира собствената си годишна прогноза за растеж от 2% на 0.75%. А шефът на Бундесбанк Ернст Велтеке дори свърза постигането на ревизираното число с късмета.
Последните седмици преминаха и под знака на съобщенията за съкращения на десетки хиляди служители, обявени от най-големите индустриални и финансови групировки в страната. Сред тях бяха "Сименс", "Опел" - германският производител на "Дженерал мотърс", Комерцбанк.
"Железният Ханс", както германците наричат Айхел заради страстта му към икономиите, обаче остана непоклатим пред призивите да се разработи стимулиращ пакет от мерки и потвърди, че твърдо ще се придържа към целта за балансиран бюджет до края на 2006 г.
Франция, напротив, се опитва да подпомогне растежа на икономиката си. Финансовият министър Лоран Фабиюс оповести мерки за подкрепа на хората с най-ниски доходи и за насърчаване на инвестиционната политика на компаниите. Мерките трябва
да стимулират потреблението чрез данъчно кредитиране
Анализаторите обаче му предричат ограничен ефект. Френското правителство свали и цените на лицензите за третото поколение мобилни оператори. Всичко това означава по-ниски бюджетни приходи. Така че не е ясно как ще компенсират данъчните облекчения и ще се финансира 35-часовата работна седмица в обществения сектор. Франция също отчете по-нисък от очаквания растеж в индустриалния си сектор и по правителствени разчети годишният растеж няма да надвиши 2-2,1%.
Рекорден спад, най-нисък за цялата си история, отбеляза и индексът на доверието в третата по значимост икономика от еврозоната - италианската. Някои анализатори предричат нарастване на бюджетния й дефицит през следващата година с 50%.
Забавянето на европейската икономика започна всъщност преди повече от година
Атентатите от 11 септември само задълбочиха тенденцията, намираща отражение в данните за експорта и в загубеното доверие на потребителите. Това бе световна тенденция, която анализаторите обясняват на първо място с повишените цени на петрола през 1999-2000 г., както и със спукването на мехура на напомпаните цени на акциите на високотехнологичните компании. Шоковата вълна се разпространи бързо заради глобализацията на финансовите пазари и интернационализирането на предприятията.
Като резултат въпреки показаните добри съпротивителни сили ЕС не успя да избегне свиването. Слабостта на еврото и внезапното повишаване на цените на хранителните продукти на европейските пазари нанесоха допълнителен удар върху реалните доходи и потреблението на домакинствата в Евросъюза. Усещането за плаващи пясъци под краката на бизнеса се засили още повече.
Непосредственият ефект, който атентатите имаха върху европейската икономика, се обяснява не само с все по-тясната взаимна зависимост между САЩ и Европа, но най-вече с
шока, изпитан от инвеститорите и потребителите
в Европа, обясняват анализатори от "Мерил Линч". Очакванията са, че американските потребители и предприятия ще намалят разходите си и по този начин ще засегнат чувствително износа на големите европейски страни като Германия и Италия. В същото време подобен рефлекс ще проявят едновременно с тях европейските предприятия и потребители.
Негативните сигнали принудиха и самата Европейска комисия да ревизира прогнозите си. Тя също свали на 1.5% прогнозата за растежа за 2001 г. Председателят й Романо Проди обаче категорично отрече заплахата от рецесия. Той настоя за спазването на критериите за бюджетна стабилност, заложени в Маастрихтския договор.
"Нашите икономически фундаменти са стабилни - каза Проди в речта си пред Европарламента на 24 октомври. - За разлика от американската икономика европейската не е натоварена с търговски дисбаланс.
Съюзът е защитен от възможни шокови вълни на девалвации,
включително и обменни, чрез съществуването на солидната и надеждна единна валута." Проди предупреди, че ако в Германия, Франция и Италия, които заедно формират 75% от производството в еврозоната, бъдат приложени стимулиращи мерки, това ще доведе да нарушаването на бюджетните им баланси. Той не пропусна да отбележи, че начертаната в Лисабон стратегия за структурни реформи се сблъсква с бюрократични пречки, които трябва да бъдат премахнати. "Апелирам към Европарламента да спре да се колебае и да ускори одобряването на всички взети там решения, които ще направят европейската икономика по-ефективна", настоя той.
По същия начин и президентът на Европейската централна банка
Вим Дуйзенберг не отстъпи от евроортодоксалните си позиции,
прояви твърдост и отказа да свали лихвения процент с нови 0,25%, позовавайки се на "ограниченото пространство за маневриране".
Няколко дни по-рано, на 19 октомври, на срещата на върха в Гент страните от еврозоната си обещаха да не променят Пакта за развитие и стабилност, който предвижда санкции за бюджетен дефицит, надхвърлящ 3% в условията на икономически растеж. Но според наблюдатели резултатите или по-точно липсата на съществени резултати от тази среща, както и от Съвета на министрите в Люксембург на 17 октомври показват, че в ЕС
центробежните сили все още имат превес
над интеграционните усилия. Единственият реален напредък бе гласуваната от съвета директива, която въвежда по-строги мерки срещу прането на пари с цел да ограничи възможностите на терористичните организации да се финансират. Директивата обаче трябва да мине и през Европейския парламент, който отказа да приеме първоначалния й вариант. След дълги преговори между представители на Еврокомисията, Европарламента и страните-членки бе съставен компромисен вариант, в който отпаднаха някои важни клаузи като задължението на адвокатите да съобщават за клиенти, които изпират пари.
Другият източник на финансиране на тероризма, обозначаван с новия термин "злоупотреба с пазара" - борсови спекулации с престъпна цел, включително тероризъм, - остана извън законодателните мерки на ЕС.
Следващата година ще бъде още по-трудна за баланса на интересите в икономиката на Евросъюза, коментират наблюдатели и експерти. Натискът ще бъде особено голям, тъй като и за германското, и за френското правителство годината ще бъде изборна. Това прави преследването на растеж и борбата срещу безработицата повече от критични за управляващите. Изчаквателната и твърде неясна, дори понякога преднамерена позиция на Великобритания по отношение на встъпването й в еврозоната също обърква специалистите. Условията за оживление през 2002 г. зависят от това дали политическата ситуация няма да се влоши още повече, казват те. Затова прогнозите им за следващата година не надхвърлят изразените очаквания за тази.
|
|