|
За разлика от войната в Персийския залив през 1991 г., когато Ирак беше удрян колективно от съюзнически сили или поне се създаваше такова впечатление, за да не бъдат американците сами, сега никой от съюзниците в НАТО не бърза да потегли за Афганистан. Изключението, което правят англичаните, може и да не се брои, защото то се дължи повече на роднинска преданост към американците. Какво се случи между тези две войни, че така охладня съюзническият ентусиазъм? Случи се кризата на Балканите, която показа колко неефикасни са съвременните структури за колективна отбрана. Затънали в Босна, Косово и Македония, евроатлантическите сили вече са много предпазливи да не нагазят в нова кал, която при това е още по-далеч от дома им и от която може и да няма връщане.
От войната в Югославия американците си извадиха поука, че най-добре е да си вършат работата сами, за да не се налага да се консултират с цяла армада евромърморковци, когато избират една или друга цел за удари. Те си спомнят какви политически неприятности имаха, когато трябваше да убеждават френския президент Жак Ширак колко е важно да бомбардират белградската телевизия заедно с персонала й вътре.
Разпределение на ролите
В НАТО вече се очертава съгласие по основния въпрос как да се води войната в Афганистан: американците не желаят европейците да им се бъркат, а и европейците не желаят да се намесват. САЩ и от време на време англичаните ще хвърлят бомби и ще се стремят да афганизират войната на самия терен, като разчистват пътя за настъпление срещу талибаните на техните естествени афганистански противници. Ако Алиансът въобще вкара войски по суша, основната човешка маса ще бъде съставена от турци, за които се смята, че най-безболезнено биха се вписали в афганистанската среда - не само заради мюсюлманската си религия, но и заради циничния факт, че животът на турския войник не се цени толкова много като живота на американския или британския. Освен това турците имат богат опит от продължителната си война срещу кюрдските партизани из каменист планински пейзаж, който много наподобява афганистанската пустош.
В задния двор
А какво ще правят през това време европейците? На тях ще им се наложи да поемат Балканите, за които приближените на Джордж Буш казваха още в предизборната си кампания, че ще се отърват, щом дойдат на власт. След като американският слон напусне балканския магазин за порцелан, европейците ще имат задачата да сглобят пъзела на потрошеното, за да се създаде поне видимост за някакъв ред. Ще се върнат към любимата си тема за европейска отбрана, функционираща извън НАТО, за която обаче Лондонският институт за стратегически проучвания предрече този месец, че няма да влезе във форма поне до края на десетилетието.
Но има и вероятност Европа да се постарае да претупа проблемите на Балканите, за да се избави по-бързо от тях. Сигналите са вече достатъчно показателни. Сегашният и бившият шеф на НАТО Джордж Робъртсън и Хавиер Солана (в качеството си на европратеник) почти всяка седмица отскачат нервно до Скопие, за да извиват ръцете на македонските ръководители да приключат по-бързо с уреждането на спора с албанците. Натиск върху самите албанци не се забелязва. Те бяха приласкани под крилото на евроемисарите с надеждата, че така ще бъдат усмирени. Думата "тероризъм" бе изличена от европейския речник, когато се говори за Балканите. Европа си затвори очите и за създадените от Бен Ладен тренировъчни лагери в Босна, Косово, Северна Албания, а вероятно и в Македония. Приложен бе принципът: Онова, което не се вижда, го няма.
На срещата в Люксембург на външните министри на 15-те, състояла се на 29 октомври, не бе казана нито една дума за Балканите. Така проблемът с ислямския тероризъм в задния двор на Европа престана да съществува.
Приоритет на Близкия изток
Министрите оставиха на втори план и Афганистан - там да се оправят американците - и насочиха вниманието си към Близкия изток. Според тях уреждането на палестинския проблем ще изключи верижната реакция на ислямската солидарност по света и в самата Европа, чиято основна имигрантска маса е от мюсюлмански страни. "Ако не помогнем за деблокаж на мирния процес (в Близкия изток), ще постави под въпрос солидарността на коалицията (против тероризма)", заяви френският външен министър Юбер Ведрин. А върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Хавиер Солана направи следното уточнение: "Американците фокусират вниманието си върху три проблема - антракса, Афганистан и Близкия изток. А при нас е обратното - Близкият изток, Афганистан, антраксът."
Но ритуалните молебени за мир в Близкия изток съвсем не означават, че Европа ще се втурне да разтървава палестинци и израелци. На срещата в Люксембург италианският външен министър Ренато Руджеро отбеляза унило, че "няма дори и сянка от очертаващо се решение" на конфликта.
Що се отнася до Афганистан, европолитиците се отдават на заклинания от сорта: "Да се надяваме, че коалицията няма да бъде отслабена от грешките при бомбардировките", както заяви испанският външен министър Жозеп Пике. На срещата в Люксембург Евросъюзът за първи път си позволи да изкаже открито тревога от американските действия в Афганистан.
"Съпътстващите щети" и страданията на гражданското население предизвикват глуха вълна на недоволство не само в мюсюлманските среди в Европа, но и сред мощните правозащитни организации, което може да изригне при очертаващото се проточване на войната.
"Нищо не се получава", въздъхна Юбер Ведрин по повод напразните усилия да се скърпи дееспособна коалиция за управление на Афганистан след талибаните. Лично той се срещна с краля в изгнание Захир Шах и с други афгански вождове и се убеди колко трудно е да се намери съгласие даже между онези, които са сплотени поне от омраза срещу общия враг - талибаните. Завладяването на Кабул вече изглежда много по-лесна задача от поставянето там на мъртвородено правителство.
Общо юридическо пространство
Като виждат колко са им скромни възможностите да управляват международните проблеми, страните от Евросъюза насочват вниманието си към собствения си дом, за да не допуснат поне в него безпорядък. На срещата си на високо равнище в Гент, Белгия, на 19 октомври 15-те си дадоха срок до 7 декември да изработят обща дефиниция на тероризма и да учредят европейска заповед за арест. Темата е много деликатна, защото националните юридически институции са ревниви и не искат да отстъпват прерогативите си другиму дори в интерес на европейската солидарност. А правозащитните организации още отсега алармират, че хармонизацията на полицейско-правните мерки ще се извърши за сметка на по-либералните системи.
Европейската заповед за арест ще позволи на съдиите да изискат в срок до 90 дни предаването на заподозрени, където и да се намират в Европа. Така ще се избегнат сегашните тромави процедури за екстрадиция. Освен това ще бъде отменен принципът на двойното обвинение. Той изискваше да се доказва, че престъплението, за което някой е издирван, е наказуемо и в страната на неговото задържане. За сметка на това се въвежда принципът на доверие у другите.
Юридическата хармонизация в Европа е трудна задача, защото законодателствата на 15-те имат много нюанси, които трудно ще се съгласуват - например в Португалия не съществува доживотен затвор и тя може да откаже да предаде престъпници, заплашени да лежат до живот в друга страна. По същата причина европейците отказват екстрадиция в САЩ на хора, заплашени от смъртна присъда. В Холандия пък евтаназията и употребата на канабис не се преследват от съда, докато са наказуеми в други държави. Ирландия смята абортите за престъпление. Но докато по такива специфични въпроси постигането на съгласие ще отнеме време, 15-те са решени на първо време да свършат поне две неща - да намерят общо определение за тероризма и на трафика на хора.
Второто засяга и България, защото през последните години тя се оказа забъркана в много афери за прехвърляне на чужденци към Западна Европа, а освен това е активен участник в трафик на жени, чрез който хиляди българки се озовават на тротоарите на Запада.
Спасяване поединично
Евросъюзът е склонен да се възхищава на общите си дела, но собствената кожа е най-близо и затова повечето държави-членки бързат сами да затегнат реда си.
В сряда френското Национално събрание одобри мерки с валидност до края на 2003 г., които позволяват например полицаи да тършуват колите и да обискират хора на публични места. В Германия и Великобритания, където са се укривали някои от терористите, извършили атентатите в САЩ на 11 септември, се обсъждат няколко проектозакона за контрол над имиграцията.
На 19 септември германското правителство позволи съдебно преследване на бежанци, дошли от групи, смятани за терористични в чужбина, макар и да не са извършили нищо нередно в самата Германия. Ще бъдат отменени някои "религиозни привилегии", ще бъдат създадени електронни досиета за всякакви съмнителни хора. Обсъжда се също да бъдат добавени отпечатъци от пръсти (дори снимка на ириса на окото) в документите за самоличност и в молбите за виза. Снимките и отпечатъците ще се съхраняват в централен компютър, достъпен за всички полицейски служби в страната.
На 29 октомври британското правителство реши да въведе от 2002 г. карти за самоличност на кандидатите за убежище, в които освен снимки ще има и пръстови отпечатъци.
Испания, която се готви от 1 януари да поеме председателството на Евросъюза, е най-запалена по идеята за общото юридическо пространство, защото се надява да получи възможност да преследва баските терористи не територията на всички страни в общността.
Холандия обяви, че ще разшири възможностите за подслушване на телефони, за контрол над чужденците и за разкриване на банковата тайна.
В Австрия националистите на Йорг Хайдер буквално се възродиха за нов живот, защото след атентатите атмосферата стана по-благоприятна да настояват за надзор над чужденците. Неговата Партия на свободата сега се представя за "партия на сигурността на Австрия".
|
|
|