:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,370,137
Активни 62
Страници 5,557
За един ден 1,302,066

Съседите на Югославия се опитаха да решават бъдещето й

В Будапеща премиерите на 7 държави потърсиха ясни стратегии за Сърбия и Косово. ЕС и НАТО обаче още не са готови с тях
СНИМКА:БТА
Будапеща-София



Хисарският процес вече е факт. 2 месеца след първата неформална среща на премиерите на съседките на Югославия, проведена в Хисар по инициатива на Иван Костов през януари, този петък и събота се състоя второто й издание в Будапеща, а там пък стана ясно, че третото ще е в Скопие.

В петък и събота на остров Маргит в унгарската столица в пленарни дискусии и двустранни срещи участваха премиерът на Албания - Илир Мета, на България - Иван Костов, съпредседателят на федерацията на Босна и Херцеговина- Еюп Ганич, премиерът на Хърватска- Ивица Рачан, премиерът на Македония- Любчо Георгиевски, министър-председателят на Румъния- Мугур Исареску, домакинът Виктор Орбан, генералният секретар на НАТО- Джордж Робертсън, върховният представител по сигурността и общата външна политиката на ЕС- Хавиер Солана, специалният координатор на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа- Бодо Хомбах и председателят на Дунавската комисия- Хелмут Щрасер.



Преформулирането на Сърбия на 6 части



Голямата новина от първия ден на срещата на правителствените шефове на 7-те съседки на Югославия бе съобщена от премиера на България пред българските журналисти. Иван Костов сподели с тях, без да му бъде задаван такъв въпрос, че е било "отбелязано едно предложение на Лигата на социалдемократите във Войводина за решаване на проблемите за демократизацията на Сърбия чрез преформулирането на самата Сърбия като федерация от 6 части". Това са Войводина, Косово, Санджак, Шумадия, Югоизточна Сърбия и Белградска зона.

На другия ден Костов не бе доволен от интерпретациите в българските медии и при завръщането си в София иронично благодари на пътувалите с него журналисти за коректността в отразяването на събитието и за високия им професионализъм. Световните агенции не съобщиха дали е била обсъждана федерализацията на Сърбия, а унгарските вестници, въпреки че бяха отделили централно място по първите си страници за дописки и снимки от срещата, се ограничиха почти само с протоколна информация в изреждане на участниците.

Костов сподели в Будапеща, че някои премиери подкрепили идеята за "преформулирането на 6", която всъщност не е нова, но не уточни кои точно. Според него това е една



"стратегическа идея, която може да се окаже полезна"



И пак наблегна, че тя само била отбелязана, без да е била коментирана. Лансираната теза обаче ще продължи да бъде обсъждана със сръбски опозиционери на 23-24 март в унгарския град Сегед в рамките на работната маса по демокрацията и човешките права към Пакта за стабилност, съобщи държавният секретар по външните работи на Унгария Жолт Немет.

Болката на нашия премиер в Будапеща бе липсата на стратегия за Югославия (каквато според Хавиер Солана имало). Затова, без да подкрепя идеята, той бил един от тези, които я отбелязали, защото тя имала стратегически принос. Премиерът освен това призна, че федерирането на Сърбия, без да се променят границите й, би било добре за българското малцинство в Западните покрайнини. Защото ако заживеят в автономна област Югоизточна Сърбия, те ще са по-добре защитени. Така било с унгарското малцинство във Войводина, и дори с албанското в Косово по Титово време преди отнемането на автономията й.



Унгарският премиер Виктор Орбан удари рамо на Костов



като каза на заключителната прескноференция, че следи отблизо какво става в размирните южносръбски общини Прешево, Буяновац и Медвежа и че Будапеща е загрижена за българското малцинство толкова, колкото и за своето във Войводина. Албанският премиер Илир Мета пък уверил по време на обяда колегите си, че хората от т.нар. Армия за освобождение на Прешево, Буяновац и Медвежа, които създават напрежение, нямат поддръжката на местното население.

Въпреки жеста на домакина обаче, и въпреки демонстрираната солидарност по някои въпроси, изглежда всеки от седемте е дърпал чергата повече към себе си - според географското си положение. Премиерът Костов довери пред българските журналисти, че за България най-голямата опасност идва от нестабилността в Южна Сърбия, което налага България да има много силна и активна външна политика. Черна Гора е чувствителна зона за Албания и Хърватска, Косово - за Македония и Албания, Южна Сърбия - за Македония и България. Всички обаче сме единодушни, че ескалацията на вътрешното напрежение в Сърбия е може би най-голямата опасност, каза премиерът.



Костов призна безсилието на 7-те към официален Белград



"Милошевич има свобода да предизвика и ескалира напрежение в 4 направления - в Южна Сърбия, в Косово, в Черна Гора и срещу собствената си опозиция. Трудно може да се реагира сега срещу Милошевич, защото не се знае къде може да ескалира напрежението", каза премиерът.

Генералният секретар на НАТО Джордж Робъртсън, който остана само за обяда на премиерите се опита да внесе успокоение. Той увери, че не се задава война в Южна Сърбия. И обяви че засега НАТО не взема други мерки освен пращането на 2 батальона на КФОР по границата с Косово. Робъртсън обаче предупреди Милошевич, че НАТО няма да му позволи да струпа войски в 3-те общини. Много по-загадъчен бе генсекът по отношение на Черна Гора. На въпрос какво ще предприеме пактът, ако Милошевич отиде твърде далеч спрямо югорепубликата, Робертсън отговори: "Няма да кажа нищо по отношение на това какво ще направи или няма да направи НАТО спрямо Черна Гора".



Косово - дълговременен протекторат



Освен размирието в Южна Сърбия, другото безпокойство за премиера Костов в Будапеща бе липсата на стратегия за Косово. Очакваше се на форума да бъде обсъден статутът на Косово, но очевидно ключовите световни фактори още не са наясно какво да правят. Един от премиерите споделил на срещата: "Поне кажете, че 5 години ще има протекторат, за да има време, в което да се поставят и решават въпросите", довери нашият министър-председател.

Македонският премиер Любчо Георгиевски пък заяви пред българските журналисти, че не би било добре да се форсира намирането на решение за 1-2 години. Според него международната общност трябва ясно да каже, че протекторатът ще бъде дълговременен и че в неговите рамки ще се търси трайно решение. Онзи ден пък в интервю за "Юманите" цивилният администратор на Косово Бернар Кушнер заяви, че не вижда бъдеще за мултиетническо Косово. На връщане от Будапеща Костов каза, че споделя тревогите на Кушнер.

За разлика от Босна и Херцеговина, където нещата се уредиха с Дейтънския мир, положението на Косово разчита единствено на резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, където дори няма ясно определение какво е широка автономия, която се иска за областта, каза българският премиер в унгарската столица. Той е убеден, че отсега трябва да се работи по статута на Косово, като се изготви предварителен договор или преходна конституция. В писането му трябвало да участват косовските сърби и албанци. Премиерът ни настоял пред косовските сърби да се включат във временния административен съвет на Косово, за да изработят правилата на свободните избори.

Костов поискал да се дадат гаранции за сигурността на сърбите и те да се върнат по домовете си, да бъде извършено преброяване, да се създадат свободни сръбски медии в областта извън опеката на Белград.



Пактът за стабилност - виртуална реалност



Един от конкретните резултати от срещата в Будапеща бе възприетата от 7-те българска позиция, че свободното корабоплаване по Дунав трябва да остане извън санкциите срещу Югославия. 24,1 млн. евро ще струва разчистването на Дунав, заяви пред участниците в срещата председателят на Дунавската комисия Хелмут Щрасер. Евросъюзът обаче не бил склонен да плати цялата сума - 15% от нея, около 3,6 млн. евро, трябвало да платят дунавските страни и да намерят и допълнителни донори. Холандия е обещала да даде допълнително 700 000 евро.

В деликатна ситуация бе поставен шефът на Пакта за стабилност Бодо Хомбах. В навечерието на участието си в неформалната среща той бе обвинен от Дюселдорфската прокуратура за данъчни измами. Деликатността на положението на Хомбах бе подсилена и с факта, че на 29 и 30 март в Брюксел ще се проведе конференцията на страните-донори от пакта. Притеснени, че разследването срещу Хомбах идва в неподходящ момент, участниците в срещата специално изразиха доверието си към него като координатор.

Иначе Хомбах на два пъти препрати питащите за подробности по проектите към пакта, репортери към страницата на пакта за стабилност в Интернет.

1,54 млн. евро се предвиждат за проекти в рамките на пакта, които трябва да стартират до 1 г., каза Хомбах. В тях със сигурност засега са мостът Видин-Калафат, нов мост при Нови Сад на мястото на понтонния сега, който спира корабоплаването и граничният пункт при Блаце на Косовско-Македонската граница.



Двустранните срещи



Разговора си с хърватския премиер Ивица Рачан Костов води без преводач. Двамата се разбраха да си разменят посещения до края на годината.

Любчо Георгиевски и Костов бяха с еднакви позиции за Косово и Сърбия. За ОМО-Илинден говорили "мимоходом". Разбрали се за ж.п. линията между двете страни.

Костов договори изчистване на старите задължения между България и Румъния с премиера Исареску. На 27 март в Букурещ двамата ще подпишат декларация, в която да се "занулят" взаимните дългове и да задължат транспортните министри да уредят техническите подробности по моста и инфраструктурата при Видин-Калафат. Двамата заявиха, че не са обсъждали въпроса за преноса на румънски ток през България.



------

Костов - по-големият брат



В двустранните си срещи Иван Костов умело играеше ролята на по-големия брат, осъзнавайки превъзходството си на най-опитният, с вече 3 години стаж, премиер измежду колегите си в Будапеща, и като инициатор на Хисарската среща. Костов или подпитваше "Къде е Любчо?", или приятелски приканяше да седне до него на двойното канапе домакина си Виктор Орбан, който сякаш се свенеше от страхопочитание. Будапещенски наблюдатели твърдят, че Костов отдавна е почни идол за амбициозния унгарски политик.

Новият ни посланик в Будапеща Светлозар Панов успя да уреди на Костов статут на домакин на срещите му с Ивица Рачан, Мугур Исареску и Любчо Георгиевски.

Костов надмина всички по облекло неглиже. Вторият ден от срещата прекара облечен в спортна блуза и светла жилетка. "Защо съм облечен така?", запита Костов като разбра че трябва да дава интервю за унгарската телевизия и поиска спешно сакото на бодигарда си, но не го хареса и си остана по жилетка. Освен Костов, единствено Виктор Орбан следваше повелята от Хисар "без вратовръзки". Първият ден той бе с бяло поло под сакото, а вторият - с черно.
 
Премиерът се държа като домакин на срещата в Будапеща. На снимката: Костов сочи на Бодо Хомбах къде да седне за заключителната пресконференцията.
530
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД