:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,815,916
Активни 168
Страници 3,079
За един ден 1,302,066
СМЕТКИ

Пак ще опрощават задължения към бюджета

Тайнствени работни групи и събрания си блъскат главите как да пресътворят в действителността повелите на Командира за замразяване на цените на тока и парното
Снимка: Надежда Чипева
Не мина и месец от партийната конференция на управляващите, и прокламираната на форума политика за замразяване на енергийните цени бе формулирана и в правителствен документ. В приетия миналата седмица от кабинета актуализиран вариант на "Програма 2001" в раздел с наименование "Макроикономически задачи" под точка 5 е записано: "Спиране нарастването на най-важните за домакинствата регулирани цени - тези на електроенергията и топлоенергията. Увеличаване и фокусиране на бюджетните енергийни помощи към социално слабите домакинства.

Двете изречения, звучащи иначе доста хубаво,



хвърлиха в смут целия енергиен отрасъл



И до момента никой енергиен специалист не е наясно как точно ще бъде пресътворена в живота актуализираната програма. Според служители на агенцията по енергетика още предишната седмица Иван Шиляшки и Муравей Радев са свикали специална работна група от свои подчинени. Без излишни обяснения на служителите е наредено да работят спешно за "разкриване на скрити резерви" и за решаване на проблемите посредством "гъвкаво управление на бюджетните средства".

Мъгляво обяснение е било дадено и на шефа на Българска стопанска камара Божидар Данев по време на срещата му с премиера миналия вторник. Тогава проблемът е засегнат, тъй като всички големи енергийни предприятия са членки на камарата. Отговорът на Иван Костов бил пределно общ - замразяването на цените щяло да се постигне само със скрити резерви на отрасъла.

Блъскане на главите над темата е настанало и в четвъртък, когато над 45 топлофикационни шефове от цялата страна се събрали на сбирка в базата на столичната топлофикация в Кокаляне. Според присъствали на сгледата там се е стигнало до един-единствен извод: ако цената на газа наистина се вдигне от 1 април с 21%, както иска "Булгаргаз", цените на парното могат да се замразят само ако топлофикационните дружества се закрият.

До известна степен паниката е предизвикана и от въпросниците за оценяване на състоянието на отрасъла, които са раздадени тези дни на топлофикационните шефове. В тях в прав текст се говори за закриване на дружества, в чиито региони има по-евтини алтернативни начини за отопление.

Но ако стресът сред енергошефовете бе предизвикан единствено от липсата на информация за това как да се действа, проблемът щеше да е минимален. Той обаче идва повече от усещането, че



няма откъде да дойдат резервите и средствата,



за да се спре поскъпването. Противно на очакванията, замразяването на цените няма да се отрази негативно върху отношенията ни с МВФ - нищо, че тригодишното споразумение предвижда още две поскъпвания на тока и либерализиране на цените на парното. При последния преглед шефът на мисията за България Юха Каконен ясно заяви, че главен приоритет е изработването на вторичното законодателство. Т. е. на прословутите наредби, чието забавяне спря насред път реформата в енергетиката.

Обсъждането на ценовата политика в отрасъла бе сведено до молбите ни да спрем повишаването на цените и изглежда, емисарите на фонда са склонни да се вслушат, защото досега няма еднозначна отрицателна реакция от тяхна страна. А и не може да бъде иначе - очевидно е, че по-нататъшното оздравяването на отрасъла само с ценови мерки, без да е имало реално повишаване на доходите, обрича енергийните предприятия на нови големи загуби заради намаляващото потребление. Затова до известна степен може да се говори, че има принципно разрешение от фонда да действаме, без да се съобразяваме с конкретни ангажименти за спазване на ценови равнища.

Тук обаче възниква първото опасение. Според източници от работната група от тях е поискано разглеждане на възможностите за коригиране на съотношенията между цените на тока за населението и за промишлеността.

Когато през 1998 г. бе подписано тригодишното споразумение, бе предвидено коригиране на средните цени на електроенергията, така че те да достигнат международните - 4 цента за киловатчас. В плана за действие бе направена още една стъпка - бе заложено много по-голямо нарастване на цените за бита, отколкото за промишлеността, тъй като така те се доближават до реалната си себестойност. В споразумението с фонда бе записано, че само така приходите от продажбите в един момент вече ще стигат за покриване на голяма част от текущите инвестиционни програми, а това ще допринесе и за привличане на частен капитал в отрасъла. Ако сега се тръгне по обратния път, формално изискването на фонда ще бъде спазено, но цените за населението няма да бъдат пипани повече - поне до май 2001 г., докогато действа актуализираната програма.

Според оскъдната информация за топлофикационните дружества

заръката е била съвсем друга - да се обмисли



опрощаване на задължения към бюджета



Това съвпада и с подновилите се през миналата седмица слухове за готвена гигантска операция по взаимни прихващания през бюджета. Идеята в общи линии изглежда така: губещите предприятия от топлофикационния сектор и въгледобива да получат още сега държавните субсидии, определени им до края на годината, за да могат да платят с тях горивата и неотложните текущи ремонтни дейности.

Бюджетът определи за тази цел за цялата 2000 г. крайно недостатъчните 71 млн. - 26 млн. лева за въгледобива и 45 млн. лева за топлофикациите. Именно това се има предвид под "гъвкаво използване на бюджета". Така въпреки евентуалните закъснения на плащанията заради несъбраните приходи от абонатите до края на май тази година топлофикациите ще си плащат редовно на "Булгаргаз". Идеята е след това с промяна в Закона за държавния бюджет за 2000 г. хазната да преотстъпи на газовия монополист част от приходите от транзитната такса и от приходите от оставащите количества газ, получавани по Ямбургската спогодба, които по принцип са държавно вземане.

В последните няколко години държавният бюджет редовно преотстъпваше тези приходи на "Булгаргаз" за покриване на разходите му за инвестиционна дейност. Едва тазгодишният бюджет предвиди внасянето им в хазната след приспадане на присъщите разходи по транзитирането, тъй като предприятието си осигури кредит от $ 47 млн. от "Газпром" за разширение на транзитните газопроводи. В момента бюджетните и енергийните специалисти търсят усилено начин как да се оправдае това ново наливане на средства. Отсега е ясно, че ако това се осъществи, топлофикациите негласно ще бъдат поощрени да не плащат, докато проблемът не се разреши с бюджета за следващата година.

Според слуховете идентична схема е подготвена и за мазута, който е резервно гориво за повечето топлофикации и основно за две-три от тях. Там се търсят варианти за прихващане през бюджета от вноските, които трябва да плати "Нефтохим" на хазната. Предложение на рафинерията все още не е направено. Тази задача е оставена за началото на лятото, когато ще стане ясно как Държавната агенция по енергетика ще оценява дела на течните горива в общия енергиен баланс и как ще води регистъра им. За тази цел правителството одобри постановление, което дава правото на агенцията на Шиляшки да следи запасите от течни горива в страната и му прехвърли правото да класифицира и оценява тези запаси.

Освен чисто финансовите операции енергийните специалисти са

подготвили и предложение, което



връща в практиката любимия специалитет - кръстосаното субсидиране



Предвижда се на топлофикационните дружества да се помогне чрез НЕК, чиито финансови показатели и парични потоци все още позволяват претакането на големи средства. С малки изключения в момента всички топлофикационни дружества произвеждат и ток. По силата на ПМС 140 от миналата година тази електроенергия се изкупува от НЕК преференциално, като цената може да стигне и до 90% от крайната продажна цена на тока - въпреки че това е чиста загуба за НЕК.

Тази схема бе затвърдена и със Закона за енергетиката и енергийната ефективност - в член 85 бе записано, че ток, произведен от възобновяеми енергийни източници (т. е. ВЕЦ-овете) и при комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия (т. е. топлофикациите), се изкупува приоритетно. Въпреки очевидната антипазарност на такъв подход на работната група била подхвърлена идеята топлофикациите да сключат т. нар. договори за разполагаемост с НЕК. Идеята дойде от настояванията на чужди инвеститори, които искат да приложат тази схема и в ТЕЦ-овете от комплекса "Марица-изток". Тя се свежда до това НЕК да плаща хипотетично усреднено количество ток в зависимост от мощностите на централата - независимо дали тя е произвела с тях ток или не - само заради обстоятелството, че държи мощностите в постоянна готовност за включване в енергийната система.

Единственият неразрешим засега въпрос е какво да се прави с цената на газа, чието нарастване се очакваше още миналата година. Доскоро на преговорите с Румъния за намаляване на транзитната такса се възлагаха много надежди. Но те не оправдаха очакванията. Оказа се, че въпреки очакваното намаляване с 30% на таксата, която "Булгаргаз" плаща на Румъния за транзитирането на газа от Исакча до нашата граница, това няма да доведе до поевтиняване на синьото гориво. Дори напротив - заради формулата за изчисляване на доставяния в България газ едва сега върху него се отразява миналогодишното повишаване на петролните котировки. А цената на петрола в началото на тази година достигна нови рекордни стойности.

Вече се чуват намеци, че на "Газпром" е предлагано преразглеждане на тази формула. Когато двата контракта бяха подписани през 1998 г., влиянието на алтернативните горива върху газа бе афиширано и от двете страни като модерно средства за регулиране. И то наистина изглеждаше такова - особено на фона на тогавашния тотален срив на петролния пазар, който доведе до ниски цени на газа за близо година. Тогава Бакърджиев приписа заслугата на самия себе си, но това е отделен въпрос.

Преди две седмици шефът на сектор "Енергетика" за Европа и Централна Азия в Световната банка Хенк Буш призова да преразгледаме този договор и ако можем, по някакъв начин да намалим относителния дял на течните горива в крайната цена на газа. Но дори без да се знае точният отговор на руската страна, отсега може да се предположи с голяма доза сигурност, че ако "Газпром" изобщо се съгласи на такава крачка, ще поиска в замяна преки доставки на газ до краен потребител. А това е мисъл, при чието гласно изразяване българските управници все още скачат като ужилени.

Така порочният кръг пак се затваря. От една страна, "Булгаргаз" иска високи цени, защото е притиснат, от друга страна, не може да си ги позволи, защото с тях, дори в средносрочен план, убива клиентите си.

В крайна сметка управляващите попадат в омагьосан кръг - или трябва да се съобразяват с международните икономически реалности и да отворят енергийния пазар с ясната мисъл, че при неработеща и неконкурентна икономика това е опасно, или да се намесват, докато могат. Най-лошото е, че наличните идеи за намеса звучат като добре позната стара приказка - те са толкова антипазарни, че ни връщат назад в годините.
658
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД