-----------------------

Навръх Тодоровден, докато българинът се сеща за степните си прадеди, и тръгва да дири оцелелите тук и там коне, племето на циганите-калайджии прави своя избор на тазгодишните си невести. Набелени и начервени, натруфени в най-ярките си одежди, младите номадки пристъпят ситно-ситно върху отдавна излезли от мода тънки и остри токчета, ситно-ситно се кискат, докато мургавите тинейджъри с едва що наболи мустаци се чудят дали старите ще харесат избора им, та да отсекат: "Те, тез пари ги давам - сватя да станем..."

--------------------------



Събота. 18 март. Часът е малко след 9.00. Мястото - градината току до възпятата от Стефан Вълдобрев старозагорска гара. Все още е пусто. Мяркат се няколко настръхнали от студа фоторепортери, които дъвчат мазни банички и още толкова амбулантни търговци. Едни други се питат дали и тази година на това място ще се проведат традиционната калайджийска сгледа. Младеж в полицейска униформа скланя да издаде служебната тайна. Тука ще е.

10.00 часа. Току що е пристигнал пътническият влак и на перона се мяркат първите представители на калайджийското племе. Докато главата на семейството чака да му лъснат новите обуща, майката за последно оправя плетеното венче върху грижливо подредената прическа на щерка си. Малко белило, малко руж върху скулите, грейва и златен наполеон върху гушката. Видимо притеснено от фотографските светкавици семейство свенливо признава, че е било път дотук чак от ямболското село Чарда.

Кандидат-невестата се казва Мима. Най-малката е от трите сестри, две от които вече задомени. 15-годишна е. Ученичка. Бащата Йордан скланя, че е мъничка, ама можела пък да е с късмет. Да се харесат с някое от момчетата за по-нататък. За пари отказва да говори. Народът обеднял, ще



се пазари с бъдещите сватници, колкото да не развалят адета



Мима ситно-ситно се смее, докато батко й разпитва в кой точно от многото вестници ще види родата на снимка.

Трийсет минути по-късно. Настланата с едри каменни плочи градинска алея пъстрее във всички разцветки на дъгата. Нейде бумка тъпан, в тоналност на маане извива глас саксофон. Ръководителят на сформираната предната нощ поп-фолк-чалга-суинг банда "Елка" - пловдивчанинът Кешан Бимби, важно обяснява, че хората му са тук не заради печалбата, а да налеят малко радост в душите на събратята си. Кандидат-женихи от гара Михайлово се кахърят, че не виждат моми от Варна. За тях се говорело, че били хем бели без белило, хем имали сини очи - като морска вълна. Фоторепортерът ни се вдъхновява. Насреща му прииждат на талази на талази излезли като от платно на импресионисти персонажи.



Отвсякъде се носи гъст и мазен дим,



чуват се възгласи "Семки занимавки!!!", пукат шарени балони. Ледена бира "Загорка" жадно потъва в стомасите на премръзналите годежари. ("Какви събори правехме някога за Свети Тодор и Света богородица, ехее...")

75-годишният Георги Михалев от карнобатското село Невестино потъва в спомените си. По триста, че и отгоре каруци се навъртали из поляните край Чирпан. По десет-двадесет, че и отгоре наполеона давали родителите на харесаната мома. За неговата бъдеща жена, от която има 7 деца, баща му броил 10 тогавашни хилядарки. Две неомъжени внучки води сега, мънички били още, повече заради старите си достове е пристигнал. В Карнобатско уседнал преди четири десетилетия. Тогава изкарали закон срещу скитниците, прибрали конете и каруците в ТКЗС-то, цял живот въртял чуковете в кооперативната ковачница. Сега младите го гледат, че пенсията е доникъде. Един ракижджийски казан се харчи по 300 лв., ама по селата се стискали и пазаряли за бакъра.

Обяд е вече...

Оркестърът се е уморил.



Семействата са насядали на припек,



тук и там се мяркат млади девойки, зорко следени от майчини погледи. Бирените бутилки са полупразни, скарите на кебапчиите изпускат последни ухания. 45-годишен мъжага от Сливен въздиша. Останал вдовец, надявал се на тазгодишния Тодоровден да повтори, но... Казали му за една младичка вдовица, ала не я открил сред сборяните.

Защо не си харесал девойче? Това законът на калайджиите не го позволява. Вдовецът - с вдовица! Младостта иска своето. Пита дали ще пием по бира, черпел за късмет. Не отказваме - нали е за късмет. Пътем записваме, че калайджиите са бамбашка племе. Говорят на цигански, ама техен си. Освен с бакърджийство вадят хляба си и с гледане на животни, още - покупко-продажба на кожи. Не са от най-ученолюбивите, но дадат ли дума - на две не я правят. Нямат си свое мешере, нямат си и баш-барони. Уважават старите, слушат думата им, но и те уважават избора на младите. Лъжа било, че момичетата се продават напреки на желанието им. Да не са животни или безсловесни някакви, я... Тогава научаваме и израза "Лаачи чооръ пикиндавол ли Заара!", което ще рече "Най-хубавите моми се продават в Стара Загора". Колкото по-бели, толкова по-скъпи.



Тази пролет най-скъпата беше 6 хиляди германски марки



А докато на гарата вървеше калайджийската сгледа, в някогашната конно-спортна база на ДЗУ АД 30 жокеи от 8 клуба в страната доказаха, че и българите са били степен народ, донесъл в Европа металното стреме. И че неслучайно прадедите ни са нацелвали със стрела от галопиращ жребец птица в небесата...