Мозъкът на по-умните се развива по различен начин, съобщава в последния си брой сп. "Нейчър". Умните хора се отличават от останалите не по това, че имат повече сиво вещество, а по начина, по който се изгражда мозъчната кора, твърдят учени от американския Национален институт по психично здраве.
Екипът използвал данни от скенер, за да проучи развитието на мозъчната кора, която отговаря за мисленето. В експеримента участвали 307 деца. Учените открили, че при по-умните младежи развитието протича по следния начин: когато са на седемгодишна възраст, те имат по-тънка мозъчна кора от останалите деца. До 12-годишна възраст мозъчната кора бързо нараства. При средно интелигентните деца първоначално тънката обвивка на мозъка се развива максимално до осмата им година.
И в двата случая
след този пик кората започва да изтънява
Разликата е, че при децата със среден коефициент на интелигентност това става по-бързо. Изследователите смятат, че по-дългият период на изтъняване дава възможност на надарените деца повече време да развият висшата си мисловна дейност.
Друга физиологична разлика е забелязана и между мозъците на жените и мъжете. Мъжкият мозък тежи средно 1,25 килограма, а женският - с около 100 г по-малко. Причината за това е неизвестна. Отговор на този въпрос търсят специалисти от Бъкингамския университет, Великобритания, цитирани от в. "Таймс".
Един от възможните отговори идва неочаквано от изследване на лисици. През 1959 г. руският генетик Димитри Беляев лансирал дългосрочен експеримент за опитомяване на лисици. Ученият започнал с популация от затворени в клетка диви животни. От всяко следващо поколение Беляев избирал и развъждал само онези малки, които били приятелски настроени (в началото - по-малко враждебни) към човека.
След 35 поколения животните приличали повече на домашни кучета, отколкото на някогашните озъбени диви хищници. Опитомените лисици размахвали опашки, скимтели за внимание, били покорни и с благ характер.
Оказало се, че
питомните лисици имат по-малки мозъци -
подобно на повечето домашни животни. Механизмът остава загадка. Това, което е известно на специалистите, е, че нивата в кръвта на хормоните на стреса при питомните животни са по-ниски, отколкото при дивите, а нивата на антистресовите хормони в мозъка са по-високи.
Въз основа на тези изследвания учените предполагат, че мозъкът на жените е по-малък от този на мъжете, защото през хилядолетията представителите на силния пол са избирали по-дружелюбни жени, с които да създават поколение, и един вид са ги опитомили. Жените на свой ред отдавали предпочитанията си на по-уверени мъже.
Един от основните фактори, определящи размера на мозъка, е социалното взаимодействие. Според биолога Робърт Тривърс съществува директна връзка между размера на мозъка на представителите на даден вид, големината на социалната му група и степента на социално взаимодействие между индивидите в нея. Мъжете и жените се изявяват в различни социални сфери. Жените може и да създават по-дълбоки обществени контакти от мъжете, но в еволюционен план представителите на силния пол в качеството си на племенни лидери са имали по-мащабни социални взаимодействия.
Във всеки случай по-малкият мозък, изглежда, оптимизира емоционалния интелект. Размерът на мозъка зависи пряко и от големината на тялото, и тъй като жените са по-дребни от мъжете, съответно и мозъкът им е по-малък.
|
|