А ето и откъсчето, което направих за форума, но не знам как ще излезе.
Плутарх
ДЕМЕТРИЙ *
Древните спартанци по празници карали илотите да пият много, и то несмесено вино , после ги вкарвали на пиршествата, за да покажат на младите какво нещо е пиянството. Аз смятам, че да се развращават едни, за да се възпитат други, е нехуманно и вредно за обществото. Но може би не е толкова лошо между другите животописи да вмъкна една или две двойки животописи за хора, прекарали живота си доста необмислено, като, сдобили се с власт и високо обществено положение, се покрили с позорна слава. Кълна се в Зевс, това не е само за удоволствие и развлечение на читателите и за разнообразяване на моето писание. Тази книга ще включи животописа на Деметрий Полиоркет и на Антоний императора , мъже, които в най-висока степен са свидетелство за думите на Платон , че великите хора са пример както за големи пороци, така и за големи добродетели. Те били еднакво страстни в любовта и пиенето, еднакво по войнишки разпуснати, щедри, разточителни, необуздани, споходени и в останалия си живот от подобни съдби.
...............
И тъй, Антигон имал двама синове от Стратоника, дъщеря на Кораг. Единият нарекъл с името на брат си - Деметрий, а другият - с името на баща си, Филип. Това казват повечето писатели. Някои твърдят, че Деметрий не бил син, а племенник на Антигон - когато бил още съвсем невръстен, баща му умрял и тъй като след това майка му веднага се оженила за Антигон, той бил сметнат за негов син.
.....................
Деметрий на ръст бил по-нисък от баща си, въпреки че иначе бил висок. На вид пък бил чудно и необикновено красив. Никой ваятел или живописец не успял да пресъздаде неговото лице. То излъчвало едновременно благост и твърдост, достойнство и красота. Изписаните по лицето му младост и безстрашие се примесвали с неподражаем божествен блясък и царственост. Някак си и характерът му по природа бил нагоден да внушава у хората и страх, и чар. Бил извънредно приятен в обноските си, а отдавайки се на пиене, разпуснатост и други удоволствия, бил най-изтънченият между царете. Притежавал още по-енергична и решителна настойчивост при постигане на някаква цел, за което измежду всички богове най-много облажавал Дионис - и във война бил най-страшен, и в мир най-изкусен в радости и удоволсвия.
................................
Чувайки, че Птолемей, тръгнал от Кипър, разграбвал Сирия и завземал градовете й с хитрост и сила, изпратил сина си Деметрий, двайсет и две годишен . Той тогава за първи път самостоятелно заставл начело на войска при сложна военна обстановка. Понеже бил млад и неопитен, а пък попаднал на мъж от Александровата школа, кален в много и големи битки, Деметрий претърпял поражение при град Газа и бил победен - 8000 негови войници били пленени, а 5000 убити. Загубил палатката, имуществото си и всички лични принадлежности. Но тях Птолемей му изпратил по приятели с внимателно и любезно заявление, че двамата не би трябвало да воюват едновременно за всичко, а само за слава и надмощие. Деметрий ги приел и се помолил на боговете да не бъде дълго време задължен на Птолемей за услугата, а бързо да може да я върне по същия начин. Страданието му не било като на момче, претърпяло за първи път неуспех. Като опитен военачалник понесъл превратностите. Погрижил се да събере войници и да набави оръжие. Държал в ръце градовете и упражнявал войските, които събирал.
......................................... ...............
Когато Антигон научил изхода от битката, рекъл, че Птолемей, след като е победил голобради момчета, може сега да се пребори с мъже. Не желаейки да нарани и унизи гордостта на сина си, не се противопоставил на желанието му да се бие сам, а му дал позволението си. Не се минало много време и пристигнал Килес, един от военачалниците на Птолемей, с великолепна армия, за да изгони окончателно Деметрий от Сирия. Изпълнен бил с пренебрежение към него заради предишното му поражение. Но Деметрий внезапно връхлетял върху нищо неподозиращия военачалник и завладял лагера му заедно със самия него. Пленил живи 7000 войници и станал господар на премного богатства. Радвал се след победата не на това, което щял да притежава, а по-скоро на това, което щял да върне. Бил недоволен от победата, и то не толкова заради богатствата и славата, които му донесла, колкото заради възможността да се избави от любезността и вниманието, които Птолемей проявил към него. Обаче в действителност той не изпълнил това по своя воля, а писал на баща си. Чак след като баща му позволил да се разпорежда с всичко, както желае, Деметрий изпратил обратно самия Килес с приятелите му, като ги надарил богато. Този обрат в събитията прогонил Птолемей от Сирия и докарал от Келене Антигон, радостен от победата и пълен с желание да види сина си.
...
След това Деметрий, изпратен да подчини арабите, наричани набатейци, рискувал живота си, попадайки в безводни места. С това, че не се смутил, нито изплашил, той стреснал варварите. Взел голяма плячка и 700 камили и се оттеглил. А когато Селевк , изгонен веднъж от Вавилония от Антигон, по-късно успял отново да вземе властта със собствени сили и настъпил с войска, за да подчини граничещите с Индия племена и провинциите около Кавказ, Деметрий, надявайки се, че в Месопотамия не ще намери войски, внезапно преминал Ефрат и нахлул във Вавилония. Прогонил от една цитадела (а те били две) гарнизона на Селевк и като я завладял, поставил там 7000 свои хора. След това заповядал на останалите войници да грабят всичко, което биха могли да носят или откарат от страната, и се върнал към морето, оставяйки на Селевк още по-сигурна власт. Решил да изостави тази страна и да я опустоши, понеже вече не им принадлежала. По същото реме Птолемей държал в обсада Халикарнас . Деметрий спешно се притекъл на помощ на този град и го изтръгнал от ръцете на Птолемей.
....................
Научил се, че Кратесиполида, бившата жена на Александър, сина на Полиперхон , се намирала в Патра и нямала нищо против да се срещне с него (а тя била прочута красавица), оставил войските си в Мегарската област и продължил сам с няколко телохранители. Но и от тях се отвърнал, опъвайки палатката си настрана, за да не видят жената, която щяла да го навести. Обаче неприятелят го забелязал и неочаквано налетял на него. Деметрий се уплашил и като грабнал една обикновена връхна дреха, впуснал се да бяга. За малко не бил заловен по най-позорен начин заради своята невъздържаност. Палатката с имуществото му заграбили неприятелите.
.........
След като Мегара била завладяна и войниците го обърнали на грабеж, атиняните се застъпили с голяма настойчивост за мегарците. Деметрий изгонил гарнизона и освободил града. Додето се занимавал с това, спомнил си за философа Стилпон , имащ славата на човек, избрал си да води спокоен живот. Изпратил да го повикат и го запитал дали някой не му е взел нещо. А Стилпон му рекъл: “Никой. Никого не видях да отмъква знание.” Но почти всичките му слуги били отмъкнати и затова, когато Деметрий още един път се опитал да покаже разположението си и на тръгване му казал: “Оставям, Стилпоне, свободен вашия град”, Стилпон му отговорил: “Право казваш, нито един роб не ни остави.”
.............
От друга страна, Деметрий имал лека ръка в женитбите и имал много жени едновременно, измежду които Фила била на най-голяма почит и уважение заради баща си Антипатър и заради това, че била по-рано жена на Кратер, който от всички Александрови диадохи си спечелил най-голяма благосклонност сред македонците. Изглежда Деметрий бил още съвсем млад, когато баща му го убедил да я вземе, въпреки че била по-стара от него и не му подхождала по възраст. Разправят, че Деметрий неохотно гледал на това, та Антигон му прошепнал на ухото един стих от Еврипид :
Където е изгодата, там трябва да се женим въпреки природата –
като заменил “трябва да се робува” с “трябва да се женим”. В същност такова било уважението на Деметрий към Фила и към останалите му съпруги, че живеел свободно с много хетери и с много свободни жени. Тъкмо за тия удоволствия получил най-лошата слава измежду всички тогавашни царе.
..........
Птолемей отлувал със 150 кораба и поръчал на Менелай в разгара на битката да докара от Саламин още 60 кораба, да удари флотата на Деметрий отзад и да обърка бойния й ред. Деметрий на тези 60 кораба противопоставил 10, които били достатъчни да преградят тесния изход от пристанището. След това разгърнал сухопътната си войска и я разположил около вдадените навътре в морето парчета суша. Така се впуснал в морето със 180 кораба. Влязъл в стълкновение и с устрем и напор разбил Птолемей. А той, победен, избягал набързо само с 8 кораба (толкова били спасени от оцелелите, останалите били разбити в битката, а 70 били пленени заедно с екипажа). От множеството прислужници, приятели, жени, които се намирали в закотвените наблизо товарни кораби, както и от оръжията, имуществото и обсадните машини просто нищо не се изплъзнало. Деметрий взел всичко и го закарал в лагера.
Сред плячката била и известната Ламия, отначало търсена заради изкуството си (смятало се, че свирела на флейта по начин, който заслужавал внимание), а по-късно прочула се и с любовното си изкуство. По това време във всеки случай тя залязвала, но като пипнала много по-младия от нея Деметрий, завладяла го с прелестите си и дълго го държала. Така че била единствената жена, в която той бил влюбен, докато всички други жени се влюбвали в него.
..................
......................................... ..
Оттогава за първи път народът започнал да поздравява Антигон и Деметрий като царе. Приятелите веднага увенчали Антигон, а на Деметрий баща му изпратил диадема и писмо, в което го назовавал цар. И привържениците на Птолемей в Египет, като научили за това, започнали да го поздравяват като цар, та да не излезе, че им се понижило самочувствието след поражението. Така като предмет на съревнование титлата се разпространила между диадохите. И Лизимах почнал да носи диадема, и Селевк при срещите си с елини, докато по-рано като цар приемал само варвари. Но Касандър, независимо че другите в писма или устно го наричали цар, подписвал писмата си както преди.
Промяната не се състояла само в прибавката на едно име и в смяната на облеклото. Тя раздвижила гордостта на тия мъже, повдигнала самочувствието им, внесла в живота и отношенията им величие и тежест. Както става и с трагическите актьори – и те със смяната на костюма сменили и походката, и гласа си, и начина на ядене и поздравяване. Впоследствие станали по-строги и в присъдите, изоставили предишната си престорена либералност, която в много случаи ги карала да бъдат снизходителни и по-меки към подчинените си. До такава степен се оказала силна една-единствена дума, изречена от ласкател – толкова промени докарала на света.
........
Говорят, че Деметрий, вече наяве във властта на Ламия, целунал веднъж баща си при едно негово завръщане от чужбина. Антигон се засмял и рекъл: “Ти, сине, като че Ламия целуваш.” Друг път прекарал доста дни в пиене, извинявайки се, че го мъчела хрема. И Антигон му рекъл: “Разбрах, ама тасоска или хиоска?” –, ..................
Деметрий воювал с родосците, които били съюзници на Птолемей, и докарал до крепостните стени май-голямата си “превземачка на градове”, чиято основа била квадратна. Всяка страна на този квадрат в долната част била дълга 48 лакти . Височината й била 66 лакти, а върхът (нагоре страните се намалявали) бил по площ по-малък от основата. Отвътре била разделена на много етажи и отделения, а лицевата й част, която гледала към неприятелите, имала на всеки етаж отвори, през които били хвърляни разни видове метателни оръжия. При движение нито се клатела, нито се накланяла. Стояла на основата си права и непоклатима. Напредвала в равновесие, като издавала свистене и плътен звук, предизвиквайки едновременно благоговеен страх и очарование в душите на наблюдаващите я.
.....
След като трябвало да се срамува от богинята, ако не заради друго, поне като от по-възрастна сестра (така искал да се смята), Деметрий извършил под Акропола толкова поругания на честта на свободни момичета и на жени на граждани, щото това място изглеждало много по-чисто, когато развратничел там с прочутите блудници Хризида, Ламия, Демо и Антикира.
.......
Деметрий се явил в Пелопонес, където нито един. неприятел не му се противопоставил. Всичко живо бягало и изоставяло градовете. ... А Деметрий подигравал и осмивал всички, които поздравявали с цар някой друг освен баща му и него самия, и охотно слушал по време на пиене блюдолизцнте, които го наричали цар Деметрий, докато на Селевк казвали «вожд на слонове», на Птолемей — «наварх», на Лизимах — «ковчежник», а на Агатокъл сицилиеца — управител на остров». Когато останалите царе научили това, всички започнали да му се подиграват, само Лизимах се разсърдил да не би Деметрий да го смята за скопец — съвсем обичайно било да се държат за ковчежници евнуси. Пък и на Деметрий най-омразен измежду всички царе му бил Лизимах, който, злословейки за любовната му страст към Ламия, казвал, че за първи път виждал проститутка да играе важна трагическа роля. На това Деметрий отвърнал, че неговата проститутка е по-целомъдрена от Лизимаховата Пенелопа.
...... Но от многото станали тогава в града безчинства и беззакония най-много огорчила атиняните заповедта да съберат и предадат незабавно 250 таланта. След като сумата строго и неумолимо била събрана и Деметрий видял парите накуп, наредил да бъдат раздадени на Ламия и приближените й хетери за мазила. В този случай не толкова загубата, колкото унижението, и не толкова постъпката, колкото думата, обидили хората. Впрочем някои твърдят, че това се случило не на атиняните, а на тесалийците, когато били под властта на Деметрий. И друго — Ламия от своя страна, като приготвяла веднъж вечеря на царя, разорила много граждани. Тази вечеря толкова се прочула с великолепието си, че била описана от Линкей от Самос. Един комик много точно нарекъл Ламия «превземачка на градове». А Демохарес от Соли казал за Деметрий, че е приказка, защото и той като приказката си имал ламя65.
Не само у жените, но и у приятелите на Деметрий щастието и любовта, на които се радвала Ламия, предизвиквали ревност и завист. Някои от тях например отишли като пратеници на Деметрий при Лизимах, който по врема на почивка им показал по краката и ръцете си дълбоките белези от лъвски нокти. Разказал им за борбата си със звера, с който бил затворен по заповед на цар Александ. А пратениците се засмели и казали, че и техният цар носел по шията си белези от един страшен звяр, от –Ламия.
Било много странно, че отначало, недоволен от Фила, задето била по-възрастна от него, той се оставил да попадне под властта на Ламия и продължил да изпитва страст към нея, въпреки че била вече прецъфтяла. По този повод Демо, по прякор Беса, на една вечеря, когато Ламия свирела на флейта, запитана от Деметрий на какво й изглежда отвърнала: «На старица, царю.» Малко след това, когато им поднасяли лакомства, Деметрий й рекъл: “Виждаш ли колко много лакомства ми предлага Ламия?” А тя отговорила: “Майка ми би ти предложила много повече, ако поискаш да спиш и с нея.”
Някои споменават за несъгласието на Ламия с прочутото отсъждане на Бокхорис. Някога в Египет някой си влюбен в хетерата Тонида трябвало да плати много пари, за да я има. През нощта той сънувал, че я има, и страстта преминала. Но Тонида завела дело срещу него за парите. Бокхорис, след като изслушал показанията, наредил мъжът да отброи количеството злато, което Тонида му била поискала, и като го сложи в делва, да го обръща насам-натам с ръка, а хетерата да държи сянката и да си представя, че притежава парите, понеже представата е сянка на действителността. Ламия считала отсъждането за несправедливо. Защото сянката на парите не удовлетворявала желанието на хетерата, а сънят успокоил влюбения младеж. Та това за Ламия...