По пътя си към Европа България прилага вече само олимпийския принцип - не е важно на кое място ще се класира, важното е да участва. Управляващите се надпреварват да ни успокояват, че главната цел ще бъде постигната - Евросъюзът ще ни вземе през 2007 г. Заедно с това омаловажават как ще стане това - България ще бъде първата официално призната държава с увреждания в ЕС.

Спомняте ли си как започна състезанието?



Първоначално бяхме 12 държави,



които се записаха в петата вълна на разширяването на ЕС. На 16 юни 2001 г. България бе извадена от групата заедно с Румъния и бе обособена като "заслужаваща допълнително внимание" заради изоставането си. Това бе оценка за току-що приключилия мандат на правителството на Иван Костов - първото, което се хвалеше, че е изкарало пълния си срок. На 3 април 2006 г. България получи сигнал, че ще бъде отделена и от Румъния като изоставаща дори в сравнение с нея. Наесен може да се окаже, че тя ще бъде единствената държава, към която ще бъде приложена предпазна клауза - уникален случай в историята на Евросъюза. Това ще бъде оценка за две правителства - на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев, които днес съчетават отговорностите си заедно с вечния управляващ Ахмед Доган. Цялата политическа класа на България във всичките си цветови палитри даде принос държавата твърдо да се настани на последното място. По-надолу в класацията на ЕС няма накъде. Единственото, което успяхме да избегнем, е дисквалификацията от състезанието, и то не заради заслуги на изредилите се всевъзможни управляващи, а заради тревогата на Брюксел да не обезкуражи други страни, които сега загряват извън терена.

От всички в парламента само "Атака" може да се представя за невинна, защото още не е била на власт. Тя обаче авансово се изложи пред Европа с национализъм, ксенофобия и откровена евроомраза, така че не е и нужно да се качва по-високо, за да се види какво представлява. Остана един нероден Петко - партията на Бойко Борисов, която обаче е обречена да мълчи точно по болната тема - организираната престъпност, чийто рахат не бе нарушен с нищо, докато настоящият софийски кмет командваше полицията като главен секретар на МВР. Ако имаше да казва нещо по темата, щеше да го е направи, когато това му беше работата.



Какъв е общият знаменател,



който споява толкова разноцветната политическа класа в България и ни обрича на критики от Европа? Лидерът на ДПС Ахмед Доган даде верния ориентир: това е обръчът на организираната престъпност, който осигурява преяждане с власт, но и стяга всички така, че да не могат да помръднат даже пред заплахата за европейското бъдеще на страната. Докато не бъде разкъсан този обръч, България няма да бъде смятана за "нормална държава". Когато Брюксел ни казва, че не вижда политическа воля за борба с мафията, има предвид точно това. Всички политици се оказват



заложници на порочен политически модел,



който ги поставя в жалка безпомощност.

Сега ни се дава последна отсрочка. По всичко личи, че предпазната клауза, която е като свидетелство за инвалидност, ще бъде обявена през есента, а не още през юни. Управляващите могат да си отдъхнат, че ще изкарат поне още една безгрижна лятна ваканция. Но това е по-лошият вариант, защото може да накара колебаещите се държави да забавят ратифицирането на договора ни за членство в ЕС. Те имат нужда от гаранция, че една толкова поразена от престъпност държава няма да пусне метастази и към тях. "Трябва да предотвратим разпространяването на този злокачествен тумор в рамките на съюза", каза пред радио "Дойче веле" само преди две седмици не кой да е, а председателят на Комисията по външна политика на Европарламента Елмар Брок. Неговата Германия още се помайва с ратификацията.



България има нужда от мощен сигнал,



който да разтърси политическия елит. В началото на мандата си президентът Георги Първанов отправи публично въпроса: кои са босовете на организираната престъпност в България? Като един от тримата в държавата заедно с премиера и с председателя на парламента, които имат достъп до всяка класифицирана информация, той трябва вече да е получил отговор. След като е задал публично въпроса, редно е и да огласи отговора. Дължи го на обществото, което още не е решило как да гласува на задаващите се президентски избори. Той трябва да си спомни какво се случи с неговия предшественик Петър Стоянов, който подканяше своя премиер Иван Костов с думите "Иване, кажи си!", но не намери лична смелост да заяви пред народа какво има предвид. Може би не само членството в ЕС, но и първото преизбиране на президент в най-новата ни история ще зависи от мъжеството на държавния глава. Първанов не бива да разчита, че се е доказал като мъж чрез бутафорни класации "Мъж на годината". Желю Желев и Петър Стоянов по два пъти бяха победители в тези класации, но народът бе на друго мнение, когато трябваше да реши дали да им даде повторно гласа си.

Българите искат да видят в политиците си решителност, да ги изведат към Европа, а не да ги тикат все в същото блато, от което всеки да се спасява индивидуално. Близо милион вече гласуваха за своето европейско бъдеще, като напуснаха страната през последните 15 години. Другите се надяват, че все още имат шанс да влязат в Европа с цялата си държава, заради което жертването на бандитската прослойка е платима цена. Европа поставя на политиците съдбовен въпрос: вие на чия страна сте - на своя народ или на бандитите?