"От малък мечтаех да лекувам хората. Кандидатствах медицина, но не ме приеха. Тогава реших сам да се изуча. Много четях. С диагнозите, които поставях, и медикаментите, които изписвах, бяха съгласни всички доктори", казва 37-годишният Валентин Димитров. И си вярва. 7 години му вярват и колегите му, и хората, които "лекува" - нито един пациент не се е оплакал от него.

Освен лекар с фалшива диплома този герой на новото време успешно се превъплъщава и в магистрат, и в зам.-министър, и депутат дори. След всичко това, той най-после е зад решетките, но още не е осъден.

----------



Историята започва в далечната 1993 г. - тогава Валентин започва работа като санитар в "Пирогов". Като на кино, един ден той намира на земята ксерокопие на диплома за завършено медицинско образование. Съвсем истинско, само че на д-р Рада Прокопова, която не познава. Това е шансът в живота на младия мъж, сбъдва се детската му мечта - той може да бъде лекар. Прави ксерокопие на документа, като фалшифицира името и сменя снимката.

Много скоро, в края на годината, той е приет по документи в клиниката за белодробни заболявания в софийското с. Искрец като лекар-ординатор. Работи без никакви проблеми цели 4 г. Дори го повишават в специалист по вътрешни болести, след като използва свидетелството на друг истински лекар - д-р Любомир Цветков. При разследването полицаите не успяват да установят как Димитров се е сдобил с документа, но става ясно, че си е извадил нотариално заверено копие.

Наглостта на мечтателя обаче не спира - той се кандидатира за зам.-директор и съвсем малко не му достига, за да спечели конкурса.

Истината за него е разкрита напълно случайно чак през 1998 г. Тогава Икономическа полиция прави проверка на болницата по сигнал за крупни финансови нарушения. Има данни, че са изчезнали голямо количество обезболяващи медикаменти като морфин, които са използвани при раково болни. Става скандал и неочаквано се получава сигнал, че Димитров не е легитимен лекар. Очевидно някой е разбрал неговата тайна. По случая е заведено дело в следствието. Мнимият доктор обаче е пуснат срещу подписка.

А на него това и му трябва. Още на следващата година успява да започне работа в сферата на здравеопазването. Както сам признава по-късно, срещу 150 долара си набавил подправено свидетелство за придобита специалност анестезиология и реанимация на името на поредния нищо не подозиращ истински лекар - д-р Павел Рашков. По този начин Димитров е назначен на срочен договор в Центъра за спешна медицинска помощ в Перник. След като той изтича, през юни 2000 г.,





без никакви пречки се премества в "Бърза помощ"-Костинброд



Все пак той не е напълно неуловим, славата му вече се е разнесла - само след месец някой съобщава на началника му, че документите на Димитров не са истински.

Полицията обаче не успява да го задържи. Той е обявен за издирване. Безуспешно. През септември МВР изпраща предупредителни писма до регионалните клонове на Министерство на здравеопазването и здравната каса, че Димитров е измамник. Но Националният осигурителен институт явно остава неосведомен, защото през февруари 2001 г. Димитров почва работа като експерт и отговаря за район София. Дори по ирония на съдбата е натоварен с проверки в няколко болници и изготвя предложения за наказание на доктори.

Най-накрая, през април, полицията стига до Валентин Димитров и той е задържан в сградата на НОИ, когато отива на работа.

По време на разпитите Валентин се възползва от правото си да не дава обяснения. Неофициално обаче пред полицаите разказва всичките си истории, без да крие подробности, и то с известна гордост - той никога не е допускал "лекарска" грешка. Даже е оперирал болен човек.

„Съжалявам, дето лъгах, че имам медицинско образование. Но не се разкайвам, че съм лекувал хората. Може да нямам диплома, но имам от малък благородното призвание да помагам на болни", заявява той.

Преди това срещу него задочно са образувани и други дознания и дела за измами и документни престъпления. Това не променя обичайната ситуация - той е освободен след 24-часово задържане.

Само година по-късно полицията в Кюстендил, родния град на Валентин, установява, че той се е представял за съдия от Софийски градски съд. Мълвата твърди, че наглостта му стигнала дотам да обяснява пред магистрати, че се занимава с делото на "оня лекар лъжец от Искрец", когото лично щял да вкара в затвора.

Междувременно, докато три години го издирват безуспешно, той извършва достойно за книга превъплъщение. По това време на Димитров му се налага да си извади лична карта. Нахален, в своя типичен стил, той отива в столично РПУ и



заявява, че е зам. главен прокурор,



представяйки се с истинските си имена.

Служителите са така притеснени от появата на "висшия мигистрат", че дори не им хрумва да спазят изискването за всеки, който си вади документи за самоличност - да бъде проверено в базата данни дали е издирван. Няколко дни по-късно в полицията става лют скандал, след като служители на сектор "Издирване" забелязват в информационната система на МВР, че издирваният от тях под дърво и камък човек е получил лична карта.

Междувременно делата срещу Валентин Димитров си се точат и разследването срещу него се активизира отново едва в началото на 2004 г. И то, когато депутатът от НДСВ Валери Цеков съобщава на вътрешния министър Георги Петканов, че неизвестен мошеник се представя от негово име. Презимето на Димитров е Цеков и той използва това заедно със съвпадението в буквите на малките имена. Петканов се разпорежда всички сили да бъдат хвърлени в издирването на Димитров. Задържан е след 20-ина дни. Като "Валери Цеков" той предлагал на болници изгодно лекарства и консумативи, а в банки уговорял кредити, най-големият от които за 100 000 лева. Не му е много трудно с новата визитка на името на д-р Валентин Цеков, депутат. Така той дори успява да прокара документи за две фирми в Министерството на енергетиката - едната кандидатства за лиценз за обработка на нефтопродукти, другата иска да строи и трябва да махне един електрически стълб. Комбинаторът дори се снабдява с пропуск за паркинга на парламента, който, макар и без подпис и печат, върши работа. Най-фрапиращото обаче е, че



Валентин дори успява да влезе в парламента



с фалшив пропуск.

И то неведнъж, така че завързва контакти с депутати. Полицаи разказват, че при задържането му до парламентарната сграда, за кратко време той се ръкува с няколко народни представители. Никой не го е заподозрял, той поддържа доста висок социален статус - облечен е в маркови костюми и се вози във "Волво".

По-късно отново е на свобода. За последно го арестуват през ноември 2005 г. Тогава той е "зам.-министър на здравеопазването В. Цеков". Дни преди това е прибрал 3500 евро от софиянка срещу обещанието племенницата й да бъде приета фармация в Медицинска академия.

Срещу Димитров има 8 дела и дознания, всички за измами и фалшификации. Преди около месец едно от тях е внесено в съда. Иначе досега мошеникът е осъждан два пъти - веднъж през 80-те години на миналия век за дребна кражба и веднъж през 2003 г. И двата пъти условно.

Най-после той е с постоянна мярка за задържане.





Визитка

Валентин Димитров е родом от Кюстендил. Има средно образование - гимназия, завършва УПК, специалност "Строителство", което го прави истински зидаро-мазач.

Жени се и има дете. Още след първия арест обаче се разделя със съпругата си, която не знае нищо за измамите му.

Така е и със следващата му избраница, която, за да е съвсем истинска "приказката", е ... медицинска сестра. Когато го арестуват през 2004 г., той живее със служителката на Военна болница в дома й. Тя знае за него, че е лекар в Народното събрание. И никога не го е заподозряла - Валентин използва съвършено правилно медицинската терминология.