За близо 7 години здравно осигуряване успяхме да научим едно - както обичат да повтарят политиците, няма безплатно здравеопазване. Разбрахме го по болезнения път - у нас се плащат здравни вноски, а при нужда от медицинска помощ се плаща и самото лечение - преглед, изследвания, лекарства, храна и консумативи в болниците.
А на всичко отгоре открай време е ясно, че това не стига. Парите, официално заделяни за системата под формата на осигуровки и данъци, не стигат. От години политици и управници от различни цветове повтарят, че трябва да се намерят допълнителни средства. Вариантите са два - увеличение на осигуровката или въвеждане на официално доплащане за лечение в болница.
Тези дни депутати от БСП и НДСВ припомниха и двете идеи. Логично, червеният избраник защитава увеличението на вноската, тъй като това е по-социалното решение. Осигуряването у нас е на принципа на солидарността - всички внасят 6% от дохода си, ползват тези, които имат нужда. От това страдат хората с по-високи доходи и перфектни данъчни декларации.
Те плащат повече, а получават еднакво
Доста плаща и държавата. Тя осигурява 56% от населението - деца, пенсионери, бедни, но с малки вноски. Например за дете месечно се внасят 1.32 лв. Затова има и вариант вместо увеличение на самата осигуровка да скочи сумата, плащана от държавата. Което отново е в тежест на доходните данъкоплатци, тъй като те пълнят и държавната хазна.
НДСВ като либерална партия настоява не само за увеличение на осигуровката, но и за въвеждане на доплащане. Идеята е, че след като парите са малко, здравната каса трябва да намали услугите, които поема, но поне да гарантира, че те са 100% безплатни за пациентите. Останалото се поема от болните - кеш или с допълнително осигуряване. Копеймънтът е вид лична здравна сметка - имаш пари, получаваш екстри. Нямаш - не получаваш. Справедливост в първо лице, единствено число. Тя допада повече именно на тези, които хем пълнят здравната каса, хем рядко ползват услугите й - младите и работещите.
Всичко това се предъвква от години. Почти няма депутат и здравен управник, който да не е взел позиция по въпроса. Врявата ще се усилва с напредването на преговорите по съставянето на макрорамката за догодина, които би трябвало да приключат до началото на лятото. Към момента здравното министерство и здравната каса обясняват, че трябва да се изчакат финансовите резултати на болниците за първите няколко месеца на годината и след това да се вземе решение. От т. г. НЗОК пое изцяло финансирането на лечебниците, което би трябвало да покаже колко да реалните им разходи. От друга страна, МЗ иска от болниците да направят оптимални опити да се вместят в парите, с които разполагат. Целта е да се види колко са действителните нужди и каква част от недофинансирането досега са
били чисти кражби или наливане на пари в неработещи структури
Нелогично е преди това да се увеличава вноската, а още по-малко да се позволява всички пациенти да плащат официално кеш за далаверите на лекари и директори.
Проблемът е, че открай време единствен финансовият министър мълчи. И то ефективно - нито вноската скача, нито доплащането се регламентират, а лекари и болници продължават да си набавят недостигащите пари както намерят за добре. Мълчанието на МФ е обяснимо. И двете мерки удрят не само всеки гражданин по джоба, но и хазната. Ако скочи вноската, бюджетът не само ще трябва да плаща повече за 56-те процента осигурени от държавата, но и ще трябва да реши как точно да запази обещаната на МВФ данъчна и осигурителна тежест. Тоест за да скочи здравната вноска, трябва да намалее нещо друго. Ако пък се реши, че ще се доплаща за лечение, хазната трябва да намери немалко средства, с които да покрива копеймънта на бедни, деца и пенсионери.
Скоро министър Орешарски обаче трябва да реши. 2006 г. е последната, в която държавата може
да си позволи лукса да не предприема нищо
За да финансира болниците, при това мизерно, здравната каса най-после посегна на големия си резерв в БНБ. За т. г. НЗОК ще похарчи близо 300 млн. лв. оттам. Това се налага, тъй като приходите от здравни вноски не са достатъчни.
В банката остават около 350 млн. лв. Икономистите твърдят, че поне 200 млн. лв. от тях трябва да останат непокътнати за извънредни ситуации. С други думи, при 6% осигуровка през 2007 г. НЗОК няма да има с какво да плаща на болниците, а сегашните ужаси по болниците ще ни се сторят като престой в 5-звезден хотел. Разбира се, догодина касата може да похарчи целия си резерв, но това просто ще отложи решението с една година, а стабилността на системата ще бъде рискувана.
Увеличение на осигуровката с 2% би донесло 200-250 млн. лв. годишно. Което означава, че дори и да има такъв скок, при липса на пари в резерва тези 200 млн. ще покрият само текущите нужди, но няма да се осигурят реално повече пари за системата. За лечение отново ще се плаща и кеш, при това повече. За да се подобри нещо, осигуровката трябва да скочи на 10% най-късно през 2008 г. Или да стане 8 %, а останалото да се доплаща.
Има и трети вариант - доходите на работещите да нараснат толкова, че 6% вноска да осигуряват значително по-големи суми. Или пък фирмите да започнат масово да осигуряват върху реалния доход. Този изход уви е най-нереалистичен.
Неизбежно за здраве ще плащаме повече. Въпросът е поне да си струва.