Още едно позабравено лакомство, трайно белязало вкусовете и ароматите на умерено сития почивен ден от епохата на социализма, заслужава да бъде почетено през този юбилеен и наситен с гняв и сантименти ноември. Това е неделният кекс с кръгла форма и дупка по средата, отгоре с лъскава препечена коричка, а отвътре жълт и с какаова шарка. Тъкмо дупката в средата придаваше известен ритуален характер на кекса, без да е ясно защо. Това празно пространство правеше от неделния кекс нещо празнично. Вероятно в много килери и тавани все още събират прах онези алуминиеви тенджери с електрически капаци и специална метална чаша за средата, в които се изпичаше кексът. В капака имаше навит реотан, който поне веднъж в месеца изгаряше, и се налагаше главата на семейството да го поправя за поредния неделен кекс. Така реотанът все повече се скъсяваше и след някоя от поредните поправки започваше да гори бушонът.

---

Историята на това добре познато в цяла Европа англосаксонско лакомство според някои изследователи отвежда към египетската древност и гръко-римската античност.

Аргументите им се опират на отделни рецепти за хляб с мед, сушени плодове и ядки от времето на фараоните, както и на описания на подобни лакомства от Гърция и Рим.

В своя трактат "За земеделието" (II в. пр. Хр.) римският писател Марк Порций Катон е оставил една рецепта, в която днес не е трудно да се открие



първообраз на съвременния чийзкейк



Разбито в хаван сирене се смесва с пшеничено брашно, яйца и мед, след което се пече на бавен огън. Твърди се, че през I в. пр. Хр. римските легиони пренесли това лакомство в провинция Британия, където то срещнало трайната привързаност на местните племена, и постепенно се е превърнало в традиционния английски кейк. Тази постепенност трябва да е продължила изключително дълго време, като се има предвид, че първите английски рецепти за кейк се появяват чак през XVII век. По-прагматичните кулинарни историци смятат, че античните приноси за това са незначителни или съмнителни, а същинският фактор за появата на кейка е навлизането на рафинираната захар на европейските пазари, последвана от продукти като какао, ванилия и др. Освен това етимологията на английската дума cake се свързва с норвежката kaka, което би могло да означава, че и историческият маршрут на това изделие е бил от север на юг.

По-интересното в случая е, че през XVII век кейкът се появява в Англия в характерната кръгла форма с дупка по средата. За целта били използвани метални или дървени цилиндри и чаши. Все още няма задоволителен отговор за произхода и функциите на дупката в средата на кекса. Някои свързват кръглата му форма с ритуалните особености на това печиво. Кръглата форма е универсална, символизира цикличността на живота и напомня за формата на слънцето и луната.



За дупката обаче никой нищо не казва



(Изглежда, липсата на рационално обяснение е причина през миналия век дупката да изчезне и да се появат правоъгълни форми за кейк.)

Трета група кулинарни историци приемат, че модерният кекс всъщност се е родил към средата на XIX век, когато в бакалниците се появяват бакпулверът и хлебената сода.

У нас това лакомство постепенно навлиза в бита на прага на XX век. През 1900 г. пловдивският вестник "Три богатства" (месеченъ вестникъ за винарство, търговия и изкуство) публикува може би първата рецепта за кекс. Изглежда, заради нетърпеливия стремеж към усвояване на европейските гастрономически достижения английската дума cake е влязла в българския език с формата си за множествено число - cakes. Или пък е дошла чрез посредничеството на немското Keks. През първите десетилетия на миналия век това сладко тестено изделие гордо наднича от различни готварски книги и дамски журнали като знак за неумолимо настъпващата градска кулинарна култура. Тогава се появяват и първите реклами с изображения на усмихнати домакини, гордо държащи в ръце споменатата в началото електрическа тенджера.

Днес на пазара и в кулинарните издания има всякакви кексове - сладки и солени, с ябълки и стафиди, шоколадови, лимонови, с моркови и какви ли не. Добрият тоталитарен неделен кекс беше задължително домашен и унифициран - правеше се с яйца, брашно, масло, бакпулвер, ванилия и какао. За добро или лошо демократичните промени го обезличиха и го изпратиха на бунището на историята заедно с електрическата тенджера с метална чаша за така важната дупка в средата на кекса.

---

Рецепти

Ябълков кейк с орехи

Продукти: 3 ябълки, 3 яйца, 150 г орехови ядки, 100 мл олио, 150 г захар, 2 ч.ч. брашно, 1 бакпулвер, 1 ванилия.

Ябълките се обелват и се настъргват на едро ренде. Към тях се прибавят яйцата, смлените орехови ядки, олиото и брашното и се забърква не много гъсто тесто. Прибавят се бакпулверът и ванилията. Всичко се размесва добре и се изсипва в намаслена и наръсена с брашно форма за кекс. Пече се в предварително загрята (200 градуса) фурна около 30 минути.



Солен царевичен кейк

Продукти: 2 яйца, 80 мл олио, 1 ч.ч. кисело мляко, 1 ч.ч. царевично брашно, 2 ч.ч. пшенично брашно, 1 бакпулвер, 1 ч.ч. настърган кашкавал, 1 печена червена чушка (нарязана на ситно), половин ч.ч. натрошено сирене, 2 с.л. сусам, сол.

Яйцата се разбиват с олиото и киселото мляко. В купа се смесват двата вида брашно, бакпулверът и солта. Добавя се към яйчната смес и се разбърква заедно с настъргания кашкавал и останалите продукти. Изсипва се в намаслена форма и се пече в предварително загрята фурна.



Датски кейк с ром

Продукти: 3 яйца, 150 г захар, 150 г брашно, 150 мл сок от вишни, 30 мл ром, 2 жълтъка, 200 мл сметана, 1 с.л. нишесте.

Яйцата се разбиват заедно със захарта на пяна, като постепенно се прибавя брашното. Омесва се тесто, което се поставя в намазана с масло форма за кекс. Пече се в умерена фурна до златисто. След като изстине във формата, се напоява с вишневия сироп, в който е прибавен половината от рома. Сметаната, жълтъците и нишестето се разбиват на водна баня, докато леко се сгъстят, и се подправят с останалия ром. Сметановият сос се излива върху кейка преди сервирането.



Английски кейк за чай

Продукти: 125 г масло, 125 г захар, 160 г картофено брашно, 25 г пшеничено брашно, 3 яйца, 60 г бадеми, 100 г захаросани череши (или вишни) , 30 г стафиди, 30 мл ром, настъргана лимонова кора, ванилия, 0.5 пакетче бакпулвер, щипка сол.

Маслото се разбива на пяна със захарта, лимоновата кора и ванилията. Прибавят се картофеното и пшенченото брашно, солта, бакпулверът и яйцата. Бадемите се смилат и се слагат в тестото заедно със стафидите. Добавят се накиснатите в ром и оваляни в брашно череши. Сместа се изсипва в намаслена форма за кейк и се пече около 40 минути в умерена фурна.



Ванилов кейк

Продукти: 300 г брашно, 20 г мая, 150 мл мляко, 150 г масло, 4 жълтъка, 75 г захар, 1 ванилия, 50 г стафиди, 1 с.л. ром, настъргана кора от половин лимон, галета.

Маята се разтваря в хладкото мляко. Добавят разтопеното масло, захарта, ванилията, ромът, настърганата лимонова кора и накрая - разбитите жълтъци. Изсипва се брашното и се разбива. Щом тестото започне да се отделя от стените на съда и да пуска мехури, се прибавят измитите, изсушени и оваляни в брашно стафиди. След това тестото се поставя в намазана с масло и наръсена с галета форма и се оставя за около час на топло, за да втаса. Пече се в умерена фурна около 45 минути. Преди сервирането се наръсва с пудра захар.

---

Страницата подготви: Ясен Бориславов