Смята се, че крахът на СССР и социализма в Европа е дело на американския президент Роналд Рейгън (1980-1988). Той обаче е само историческият актьор на геополитическата сцена. Режисьорът на "смяната на епохите" е друг - директорът на ЦРУ Уилям Кейси.

В книгата си "Победа"*, излязла в САЩ и у нас през 90-те години, американският журналист Питър Суайцър нарича Кейси най-мощният директор на ЦРУ в историята на САЩ. Той е стар приятел на Рейгън и играе ключова роля в предизборната му кампания. Изпеченият разузнавач има една висша привилегия - да влиза в Овалния кабинет по всяко време. А поради естеството на работата става епицентър на външната политика.

---

Когато Кейси поема ЦРУ, всички там говорят колко мощен е СССР. Новият човек променя подхода - той нарежда да се напипат слабите места на съветската икономиката и така да се гради политиката към Москва. Рейгън току-що е встъпил в длъжност, когато приема стария си приятел. Кейси влиза с плик под мишница. От него вади карти, графики и схеми, които показват спаднали приходи, недостиг на ресурси и стоки. "Положението е по-зле, отколкото си го представяхме. Икономиката им се влачи, което ги прави силно уязвими. Господин президент, в момента пред нас се открива историческа възможност. Ние може да им причиним сериозни поражения", казва Кейси.

Дали от този плик не тръгва "смяната на епохите" - перестройката, падането на Берлинската стена, нашият 10 ноември и съветският крах през декември 1991?

Рейгън



иска да пребори СССР, но не знае как



Първият доклад за съветската икономика е поискан не от него, а по инициатива на Кейси. Оттук нататък всеки петък той дава на президента разузнавателните сводки за СССР. "Сведенията за закриването на заводи поради липса на резервни части, за недостига на валута, за опашките пред магазините помагаха на Рейгън да затвърди вярата си, че съветската икономика изживява огромни затруднения", свидетелства Джон Пойндекстър, член на Съвета за национална сигурност. По същество Кейси отваря очите на Рейгън и моделира политиката му към Москва.

През пролетта на 1982 г. Кейси получава първата "оценка за уязвимостта" на СССР - анализ, поръчан от самия него. В първия доклад се изтъква, че при ценовия шок на петрола през 70-те години валутните приходи на Москва са нараснали с 272%, като експортът е увеличен само с 22%. През повечето години износът на нефт и газ е давал 60-80% от валутните приходи. Нефтодобивът обаче не може да се разшири без западни технологии. Решаващ фактор за равнището на валутните приходи на Москва ще бъдат световните цени на суровия петрол. Всеки долар в повече за барел нефт е донесъл на СССР един милиард долара годишно. И обратното, понижаването на цената на петрола с 10 долара на барел ще струва на Москва 10 млрд. годишно. "Цената на петрола на световните пазари ще оказва решаващо въздействие върху съветската икономика", обобщава докладът. Хърб Мейър, един от най-доверените хора на Кейси, споделя: "Бил се хвана веднага за този доклад. Той стана негово евангелие. Кейси казваше: "Ние може да ги размажем".

Директорът на ЦРУ лесно убеждава президента в правотата на тезата си. Резултатът е директивата №66 от 1982 г., главната част от политиката на Рейгън към СССР. Целта на икономическата война е да се сведат до минимум валутните постъпление чрез предизвикано срутване на цените на петрола.

Кейси не само е идеологът на икономическата война, но е и на предната линия. Той многократно лети до Саудитска Арабия, най-важния петролен играч. Убеждава лидерите й, че смъкването на цената е от полза за самото кралство - то ще удари главните му врагове СССР и Иран. В замяна дава ценна разузнавателна информация за вътрешните врагове на кралството, като през 1985 г. САЩ задействат системата "Мирен щит" за защита на кралството от нападение.

Рияд съответно се отплаща - ако есента на 1985 г. цената на петрола е $30 за барел, през април 1986 г. тя рухва до $10 за барел. Всеки долар спад за барел за Москва означава



загуби от $500 млн. до $1 млрд. за година



Общата пък годишна загуба е $13 млрд. - над половината от предишните й приходи. (Рияд компенсира по-ниската цена с повече добит петрол).

В интервю за "Стандарт" за 20-годишнината от 10 ноември президентът Желю Желев каза: "Като дойде на власт, Горбачов намали двойно квотата за нефт на България, а това беше източник на валута чрез реекспорт. Изведнаж страната се оказа пред фалит". Така ръката на Кейси се стоварва и върху България, а данните от споменатия вече плик водят до спиране и на нашето кранче за петролни приходи.

Лятото на 1982 г. Кейси е при Рейгън, с когото обсъжда проекта за съветски газопровод за Западна Европа. Съюзници от НАТО са заинтересовани от проекта и дори продават на Москва технологии в нарушение на санкциите на САЩ. Кейси е кратък, но точен: "Залозите на строителството са огромни. Това е проект, който им е нужен да оцелеят. Те отчаяно се нуждаят от валутата, която ще носи този гигантски строеж: 15-20 млрд. долара годишно. Ако успеем да спрем строежа или го забавим, ще ги притиснем."Рейгън поема щафетата на политическо равнище и на среща на Г-7 в Уилямсбърг през 1983 г. налага на Западна Европа таван за внос на съветски газ - до 30% от енергийните й нужди. А Москва се е надявала да вкарва в хазната дори $30 млрд. годишно.

От пролетта на 1981 г. Кейси редовно получава сведения за промишления шпионаж на Москва. В края на 70-те години тя си спестява милиарди долари от кражба на високотехнологично оборудване или благодарение на царящата на Запада свободна търговия. Така се сдобива с цели производствени линии и възли или с по 100 000 компютъра годишно. Кейси отваря очите на Рейгън и по този въпрос - показва му графики и схеми. Съответно получава разрешение да организира строг



контрол върху износа на високи технологии



и да разшири черния списък, забраняващ износа на стратегически стоки за соцдържавите. От 32,7% през 1975 г. делът на изнесените в СССР стоки на САЩ с високи технологии се стопява през 1983 г. до 5,4% - или едва $39 млн. Това обрича СССР или на още по-голямо изоставане, или на още по-големи разходи от изтъняващата хазна.

Възлова е ролята на Кейси и по отношение на Афганистан и Полша. Той многократно лети до Пакистан, където се среща с пакистански генерали и афганистански бунтовници. Това му позволява да вземе две стратегически решения. Едното е решението му от 1985 г. да се използва спътниковата разузнавателна система на САЩ, която позволява съветски военни части да се виждат като на длан. От този момент ударите на муджахидините срещу тях стават по-болезнени. Другото е въоръжаването на съпротивата с ракетите "Стингър" през 1986 г. Това лишаваше Москва от главното й превъзходство - във въздуха.

Кейси е човекът, който създава международната инфраструктура за подпомагане на "Солидарност". За целта той лети до Израел, Швеция и Ватикана, за да възстанови или да засили каналите за нелегалната помощ за профсъюза - пари, пропаганда, техника.

Равносметката става убийствена. От ниската цена на нефта СССР губи годишно до $13 млрд., от тавана на газа - до $20 млрд., контролът върху износа на високи технологии спира няколко милиарда, Афганистан му излиза по $3-4 млрд, а Полша - $1-2 млрд. Това е геополитическата печалба на САЩ, изкарана от Уилям Кейси.

Важна роля за разбиването на СССР играе и военният министър Каспър Уайнбъргър, чиято идея за антиракетен космически щит Рейгън обяви през 1983 г. като Инициатива за стратегическа отбрана. Заради нея Москва вдига военните си разходи до 45%, и то когато икономиката е вече на изкуствено дишане. Уайнбъргър и Кейси работят в екип, но водещата роля на Кейси е очевидна.

Впрочем той не вижда резултата от своя труд. Умира от рак на мозъка през 1987 година на 74-годишна възраст.

---

*Б. а. - Използвани са данни и цитати от същата книга