Биологичният ни вид не е възникнал в условия, наподобяващи уютен мезонет с мека мебел. Насекоми и зверове, гъсти джунгли и пустини, глад и вируси са заплашвали предците ни непрекъснато. Една от най-суровите заплахи бил студът.

---

Правило ли ви е впечатление как различно се готвят за зимата селският и градският човек? Селянинът захваща да мисли за нея още през лятото. И - с каручката за дръвца в гората, веднъж, че дваж, че триж... Или съобразява отрано за кюмюрец, откъде, как - колко ще струва. Няколко месеца преди зимата тази грижа е все с него - печката, кюнците, навесът, цепенето, уплътняването... За градския човек (ако не е финансово обезправен, разбира се) такава грижа най-често няма. Тръби, инсталации и климатици вкарват лятото у дома му автоматично и през зимата. Достатъчно е обаче, не дай Боже, икономически или природен катаклизъм, за да се замислим колко крехка преграда пази човечеството от големия мраз.

Кога точно нашите примитивни предци са започнали



да обличат животински кожи,



за да се предпазят от вятъра, снега и студа, е трудно да се установи. Погрешно се смята, че чувството за срам е основната причина за възникване на дрехата, както твърдят някои религиозни учения. Има племена - индианците от Огнена земя, някои австралийски аборигени, които ходят голи, въпреки че живеят при лоши метеорологични условия.

Доказателства за факта, че хората вече обличали дрехи (най-често от животински кожи), археолозите намират за епохи отпреди близо 100 хиляди години. Това са ножове, игли, кости за закрепване...

За проумяване гардероба на древния човек материал даде откриването на Йоци - мумифициран в Алпите труп на ловец от бронзовата епоха. Връхна дреха му е наметало, изплетено от тревни влакна, а под наметалото той носел дреха до коленете, ушита от кози кожи и без ръкави, също така и набедрена превръзка и дълги гети, както и кожена шапка. Факт е, че студът



е променял етническия състав на човечеството



- има много примери за това, тук цитираме поне два. Единият е новата хипотеза на специалисти по еволюционна екология, че причината за изчезването на неандерталците са преди всичко климатични несгоди. Знае се, че тези стари "европейци" - неандерталците, се затрили преди 28 000-24 000 години. Една от хипотезите за изчезването им беше, че неандерталците не са имали достатъчно "умствен багаж", за да се справят с климатичните промени или с пристигането на предшествениците на човека от Африка. По-новата теория обаче е, че няколко големи застудявания ги обрекли на гибел - просто не могли да оцелеят в мраза. Студовете затрили и норвежките колонизатори на Гренландия преди няколко века - те не успели да се приспособят към няколкогодишното застудяване, изяли всичките си крави и загинали от глад и студ.

Всъщност първобитните хора се пазели от студа с дрехи и огън, но това не било достатъчно - много от тях живеели в пещери, които осигурявали постоянна температура през цялата зима. Разбира се, става дума за обитателите на северните ширини. За тези, за които не достигали пещери, основният проблем бил как да пазиш лесно огъня, за да не си принуден



да номадстваш след отиващото си лято на юг,



подобно на прелетните птици.

Такова устройство станала печката. В историята на човечеството печката е един от най-важните предмети - тя е незаменима и до днес.

Хилядолетната история на печката е и белег за умението на различни майстори и народи да се справят със суровата действителност. Отначало и много дълго време властвало единствено огнището. Поддръжката на огъня изисквала внимание и постоянство, а саждите и димът опушвали обитателите през студените дни - било си неудобство. Първо възникнала камината - огнище от камък, праобраз на по-късната печка от тухли. Първите камини са проникнали от Изток главно покрай венецианските търговци, които заимствали опита. Конструкцията им в продължение на векове не е особено усъвършенствана, поради което се налагало площта им да се увеличава дотолкова, че под тях да се слагат пейки, където обитателите на дома да седят на топло. Къщата обаче си оставала студена - също така се и спяло на студено. Може би това е една от причините да се използва



задължително и шапка за спане, т. нар. нощно боне,



в северните и западните части на Европа - иначе главата простивала.

Много мислители се мъчели да усъвършенстват отоплението - с това се занимавали и велики умове като Архимед и Леонардо да Винчи. Още по римско време използвали т. нар. подово отопление. Такова притежавали само патрициите, но постепенно то започнало да се използва и в обществените сгради, например в баните.

Системата била да се проектират канали под пода и в стените, в които циркулирал нагрят в печките въздух. Печката обикновено била нещо като мазе, разположено отвън. За огъня постоянно се грижели роби, защото той изисквал денонощни усилия - не само да се поддържа, но и да се носят дърва, да се изхвърля пепелта и т. н.

Подобна система е намерена и под московския Кремъл, съществувала към края на XV век. В Русия, естествено, трябвало да се обръща голямо внимание на отоплението - там зимата трае по 7 месеца.

Работата била обаче там, че печката трябвало не само да топли,



но и да се готви на нея



Руската тухлена печка неслучайно станала най-важното място за населението в северната страна. Нейна основна особеност е тунелообразната камера, в която температурата достига до 2000 градуса по Целзий. Това е и най-добрата температура за печене на хляб. Освен това цели часове т. нар. горнило излъчва топлина и изпълнява двете главни функции - за готвене и отопление.

Друго спасение от студа, макар и неособено импозантно, е землянката. Всъщност това е масово жилище по целия континент през Средните векове. Землянката е жилище, вкопано в земята - а това означава, че стените отвън не са изложени на зимния мраз и имат температурата на незамръзналата земя отстрани, което гарантира по-ниска нужда от допълнително отопляване. (Неслучайно партизаните са използвали тъкмо такива жилища през зимата - хем скрито, хем топло.)



Землянките и полувкопаните жилища



са много разпространени в България дори до началото на XX век! Вярно е, че не са особено красиви и че не предоставят кой знае какъв простор вътре, но крепят живота и гарантират оцеляването, а това и са искали нашите деди.

Откритите на наша територия вкопани в земята старобългарски жилища са с повърхност, покрита с дърво или камък, а подът е от трамбована глина, също с дървено покритие. Помещенията са с по около 15 кв. м средна площ, напълно достатъчна да стои и спи на топло цялото семейство.

С развитието и разрастването на градовете в България след Х в. т. нар. уземни жилища намаляват, а се появяват едноетажни и двуетажни градски жилища. Най-често вторият етаж е от плет, измазан с калов разтвор и хоросан.

За отопляване на помещенията



е служел и мангалът - метална съдина,



в която се слагала жар от огнището. Той се занасял в стаята, където има нужда от топлина, и частично сгрявал въздуха там.

В днешно време все още немалка част от населението се отоплява с дърва, но останалите източници на енергия - въглища, газ, електричество, отдавна доминират в големите градове. В сравнение с трудоемките и пушещи начини да се сгрееш преди векове днес някои от уредите са произведения на изкуството.

С "детелинки" - четирилистни елегантни уредчета, подобни на малки пластики, топли например френски производител, чието производство стартирало преди 80-ина години като нашите



самоделни реотани по време на кризата



Цялата огромна компания, фамозната "Нуаро", разположена в градец до Париж, тръгнала от Жак, който разбрал: дай на хората топло и може да забогатееш. Жак Нуаро живеел в столицата, разсипана от икономическата криза в началото на миналия век след Първата световна война. Ширели се безработица, инфлация, нищета... Той решил да спаси семейството си с малка работилничка, в която да ремонтира битова техника. По-късно взел да прави печици с реотани. Било доста примитивно. Точно тези греещи уреди се оказали обаче златната мина. Инженерната мисъл и желанието за икономии оттогава досега са направили чудеса - с инфрачервени лъчи и особен вид чугун заводът е качил КПД-то до 90%, а уредите му са навсякъде - в магазини, жилища, градски транспорт...



Кюмбето на дърва или въглища,



доскоро почти единственият източник на топлина през зимата у нас, вече е заместено от цялата гама на последните достижения в световните технологии. За съжаление неефективността на уж най-спестяващото парно отопление в големите ни градове добива все по-парадоксални измерения. Една двуетажна къща от около 180 квадратни метра се отоплява с дърва и камина с водна риза за около 1000 лева годишно. Едно два пъти по-малко жилище в панелен блок при парно отопление често надхвърля тази сума. Алтернативното отопление на газ се оказва по-икономично, а климатиците и все по-енергоспестяващите стенни и подови уреди много успешно конкурират иначе евтината по замисъл енергия, получена чрез изгаряне на въглища...

Ще дойде ли време, когато да се греем само на космическа енергия, или пък само със силата на мисълта? Или време, в което нямаме нужда от топлина?

Може би. Мечтаейки за това обаче, не е зле да хвърлим още една цепеница в камината или да усилим радиатора. Зимата все още ни диктува условията си.