Един незабележим четвъртък в Париж, месец май през 2004 г. Мракът вече се спуска над френската столица, а мачът от II кръг на тенис турнира "Ролан Гарос" е закотвен при 2-2 сета. Зрителите са на крака и кортът почти се тресе. В този единствен миг Марат Сафин си събува гащетата по средата на игрището.

При всички фантастични отигравания, спечелени купи, изпотрошени ракети и скандални интервюта този абсурден момент сякаш е най-типичен за безподобната харизма на руснака. Защо си събу панталоните? Никой, дори съперникът му в онзи ден - испанецът Феликс Мантия, няма никаква идея. Беше инстинктивно, беше шантаво, беше Марат.

Ударът бе брилянтно скъсена топка на мрежата, при която Лейтън Хюит сигурно би изкрещял "Come on!", Рафаел Надал непременно би демонстрирал нечовешкия бицепс на лявата си ръка, а Роджър Федерер просто би посочил с десния си показалец към небето. Но Сафин свали шортите си.

По-късно на въпрос защо все пак го е направил Марат отговори: "Беше страхотна точка и ми се прииска да си събуя панталоните. Какво толкова?"

---

Един от най-любопитните тенисисти в историята се раздели с професионалния спорт само преди десетина дни, а вече май липсва на всички. Сафин изигра последния си мач в Париж миналия вторник и го загуби срещу аржентинеца Хуан Мартин дел Потро с 6:4, 5:7, 6:4. Но не преди още веднъж да демонстрира своята агресивна игра, която 12 години предизвикваше единствено симпатиите на публиката. Затова и френските фенове изпратиха на крака най-надарения и най-чепатия руснак в историята на тениса.

"Никой не може да разбере руснаците. Трудно е. Вие може би успявате, но е трудно, нали? Не знам как да анализирам нашите особености. Различен манталитет, различен живот, различна реакция. Ама как да го обясня? Аз не съм Зигмунд Фройд", хвърли веднъж светлина върху своя характер Сафин. А американските журналисти съвсем онемяха.

Московчанинът влезе в полезрението на специалистите за първи път през 1998 г., когато достигна до 1/8-финалите на "Ролан Гарос", като по пътя си



отстрани Андре Агаси и Густаво Куертен



Първата му титла в професионалната верига (ATP) дойде още следващия сезон, а през 2000 г. Марат покори за първи път Големия шлем, триумфирайки на Откритото първенство на САЩ след смазващ успех над легендата Пийт Сампрас насред Ню Йорк. В онзи ден мнозина анализатори ахнаха и предрекоха още много трофеи в ръцете на Сафин.

Само че не познаха. До края на кариерата си Марат спечели общо 15 титли, като само още една от тях бе в Големия шлем - в Австралия през 2005 г., което се оказа и последният индивидуален трофей в скромната му, но изчерпателна колекция. Сафин помогна и на националния отбор на Русия да спечели купа "Дейвис" през 2002 и 2006 г., също така изигра още два финала в Шлема - все в Австралия, през 2002 и 2004 г., и достигна до 1/2-финалите на всички 4 върховни турнира.

През ноември 2000 г. Марат Сафин за първи път стъпи и на върха в световната ранглиста, но контузии му попречиха да се задържи по-дълго време от общо 9 седмици там. Самият тенисист сподели пред медиите миналата седмица, че най-хубавото в отказването му е, че вече няма да има проблеми с непрестанните контузии. А преди десетина години заяви:

"Когато бях 40-и в света, никой не ми обръщаше внимание. Започнах да печеля много мачове, защото не усещах напрежение. А когато станах №1, всеки очакваше нещо от мен. Непременно трябва да печеля, трябва да се печели, Сафин трябва да спечели, Сафин, Сафин, Сафин, Сафин... ! Затова един ден седнах и си казах: "А, не! Не, не и не!". Ако ще продължава така, аз не мога да играя. Когато има толкова напрежение, не усещам наслада от тениса и се чувствам зле. Затова се опитах да се успокоя и



да не правя трагедии, ако случайно не спечеля



титла някоя година."

Родителите на Сафин също са тенисисти. Майка му, Рауза Исланова, е една от най-добрите в бившия СССР и именно тя е негова треньорка, когато Марат започва да се занимава с тенис на 6-годишна възраст. Той тренира в клуб "Спартак", чийто собственик пък е баща му Михаил Алексеевич. Московският клуб е отправна точка към големия тенис и за други руски звезди като Евгени Кафелников, Ана Курникова, Елена Дементиева, Анастасия Мискина.

Татарското потекло, водещо началото си някъде около устието на Волга, може би обяснява отчасти невъздържания темперамент на Сафин. Пострадали от гнева на руснака според неофициалната статистика са над 700 ракети и десетки съдии, неоценили моментния гений на Марат.

"Може да счупиш една ракета. Или пък един стол. Но не може да трошиш и ракета, и стол в един и същи мач. Трябва да има някаква мярка. Една ракета. Най-много две. Иначе хората ще ме помислят за луд. А зрителите не искат да виждат ненормални хора да мятат ракети по корта", обобщи своя навик Сафин.

Неподражаемият руснак завинаги ще предизвиква завист заради един друг свой маниер. Неведнъж Сафин се е появявал на корта, придружаван от блондинки, които окупираха ложата му на трибуните. Всъщност бохемът никога не е крил своята страст към благините на живота, сведени в неговия случай до три групи - купони, жени, бързи коли. Самият той, издигнат от женския пол в секс символ, неведнъж е давал и собственото си експертно мнение за предпочитания тип половинка.

"Ана Курникова. Тя е много красиво момиче или млада жена - както искате я наречете. Също така харесвам германката Яна Кандар, даже май я харесвам повече. Но и Ана, и Яна ги харесвам само от дистанция. Имам предвид, че не бих се оженил за Ана", обясни преди време Марат.

Покрай цялата свободолюбивост обаче



чувството за правда също е забележителна черта



в характера на Сафин. Готов винаги да отстоява своя мироглед, колкото и нецензурно да излезе това накрая, московчанинът не остави непоразена цел сред противниците си. Не пожали дори един от идолите в съвременния спорт - Андре Агаси, който наскоро призна в автобиография, че е използвал наркотици по време на кариерата си и е излъгал АТР за това.

"Агаси съжалявал и искал прошка? Щом е толкова честен, да играе феърплей докрай и да върне всички спечелени титли и пари. Както знаете, ATP има специална сметка и няма пречки Андре да преведе парите там, стига да иска, разбира се. Лично аз нямам нужда да описвам живота си в биография. Има моменти, когато човек просто трябва да замълчи и да не казва някои неща", увери Сафин.

Колко такива моменти е имало в живота на самия Марат, е спорно, но световната спортна общественост би трябвало да е единствено благодарна на Голямата уста. Ако не за друго, поне за безценното чувство за хумор, с което един тенисист изигра своята кариера. Или за простичката житейска философия, че човек трябва да е такъв, какъвто е, а не да се нагажда според правилата само за да се хареса някому. И да бъде поредната "звезда".

"Звездите са само на небето - убеден е Марат. - Аз не искам и никога не съм искал да бъда Агаси или Курникова. Някога исках да съм следващия Пийт Сампрас, но после се примирих и на половината от него. Аз не съм като американците и нямам идоли. На стената ми има плакат на Марат Сафин."