|
Из "Бели дяволи"
"Аз всеки ден все по-дълбоко се убеждавам, че парламентът е една жалка комедия, че повечето от хората, които е избрал един измамен или насилен народ, далеч не представляват разума и морала му, че те, плащани пребогато, не вършат нищо друго, освен да се карат и позорят един други като цигани и да измислят средства за незаконно обогатяване, най-често ограбвайки, или косвено ощетявайки държава и общини.
То е една непоносима атмосфера на тъпост и безсрамие. Най-чудното е, че всичките тези добитъци, щом влязат в "свещената сграда", почват да се смятат не само за хора, но дори за същества от особена висша порода, за избраници. А желал бих да зная, с какво се отличават такива "избраници" от най-лошите българи, освен това, че са и безпределно нахални? На тях се плащат луди пари не само нищо да не вършат, не само да се карат като цигани, да се псуват и клеветят и по такъв начин да бъдат за другите българи, за простия народ заразителен пример за невъзможни отношения, изсипват им се торби със злато, за да уреждат по всички най-безсрамни начини спекули за сметка на държава, на общини, за да грабят народа под покровителството и със съдействието на самите власти - например по такива дръзки начини: народни представители експортират необходимите за прехраната на страната храни, а после, когато се озовем пред глад, внасят от чужбина, дори от Америка, развалени гнили жита, за да хранят гражданите със скъп и отровен хляб.
Такива са главните занятия на ония, които народът, измамен и насилен, уж бил избрал, за да управлява чрез тях. Но понеже все трябва да си намерят поне привидно някаква работа, те унищожават периодически законите, които по-предишното правителство е направило, и гласуват нови. Кой ти проумява в Булгаристан, че не са криви законите, а неспособността на властите да ги прилагат, че Англия и Германия се нареждат хиляди пъти по-добре с много по-малко и по-стари закони от нашите. Месеци наред, които поглъщат на държавата огромни суми, те вършат все това и това: взаимно да се клеветят и позорят. В най-добрия случай, когато уж с дружни усилия решат да свършат някоя дребна работа, те я затрупват с толкова непотребни приказки, че тя бива осакатена, убита, смазана под дивия товар на глупостта. Много често един отделен най-обикновен човек за половин час може да свърши по-добре една работа, която тая сган нахални и порочни негодници за седмици не е в състояние да свърши. И на какво отгоре тя, непотребната паплач, която не чини и скъсаните опинци на един селски говедар, се смята, че представлява не само организационния гений на нещастния ни народ, но изобщо разума, пък и морала му? Едва няколко десетилетия са минали откак България има Народно събрание, а колко хиляди нахални маниаци са безумствали в него. Ако се събере на едно умът от всичките тия глави, плюс умът на няколкото стотин български министри (за такъв кратък период от време!), та, ако се събере наедно умът от всичките тия глави едър и дребен добитък, наистина няма да получим разума на една примитивна говедарска глава."
Преди 4 години сп. "Сега" представи този откъс за коментар на някои от тогавашните български депутати, с уговорката, че авторът е пожелал анонимност при представянето на текста за коментар - за да не бъде подменен анализът с личностни атаки, но е дал съгласието си при отпечатването на материала името му да стои пред написаните откровения.
Днес повтаряме експеримента с някои от най-новите строители на съвременна България. Както първия път, така и сега, си позволихме да осъвременим някои от архаичните изрази и думи в оригиналния текст (като "измислюват", "тям", "занятия", "наедно" и пр.).
Проф. Андрей Пантев - Коалиция за България:
"Има хора, които ридаят от мъка, че са прескочили един мандат. Аз се надявам, че тоя човек не е от тях, но напомня драмата на някой, който се смята заченат за депутат и не може да преглътне, че не му се е случило. Не бива да се прекалява с генерализираните атаки, защото всички диктатури така са започнали - с отрицание на Парламента.
Друг е въпросът, че има едно основателно и трупащо се негодувание от парламентарната дейност, която обаче трябва да бъде разгледана диференцирано. Вярно е, че не се прави онова, което се очакваше през лятото на големите надежди, които дойдоха с появата на новото мнозинство. Ще коментирам последния семинар на НДСВ в Сандански. Ако приемем, че няма безплатен обяд, изниква въпросът: тези скъпи обяди в Сандански, които се платиха от американците, за какво са? Това за облагородяване на депутатите ли е? Абсурдът тук е, че ти си станал депутат, а после чак учиш за депутат. Един от лекторите - Робърт Каплан, не се притесни да обяви по БНТ, че гаранция за демокрацията у нас е мощта на Америка. В книгата си "Балкански призраци" той беше нарекъл българите "най-перфидните убийци на Балканите". И този човек дойде да ни чете лекции."
Милена Паунова - НДСВ:
"Според мен всеки има право на собствено мнение. Но това е недостойно за уважение. Държавните институции трябва да се уважават. Не подкрепям мнението, че депутатите не си вършат работата. И понеже не обичам да говоря за другите, ако трябва да оценя собствената си дейност, не смятам, че някоя от критиките може да визира мен."
Проф. Кръстьо Петков - Коалиция за България:
"Аз обикновено не коментирам ругатни. Писмото е написано с един непристоен език. Но ако махнем всички тия прозвища и обидни думи, с които са наречени депутатите, авторът поставя един основателен въпрос: защо парламентът не си върши работата, както трябва? Сегашното Народно събрание не е най-доброто издание през последните 12 години. В него влязоха доста случайни хора. Не съм съгласен всички да се поставят под общ знаменател. Нека се направи индивидуален анализ на всеки депутат - колко пъти е вземал отношение, по кои въпроси, каква позиция е заемал по най-острите социални проблеми и тогава да се вземе решение по мажоритарен принцип кои стават и кои не стават. Иначе може да се стигне до повторение на януарския сценарий, когато се събраха 10 хил. души, прогониха с павета депутатите и това беше представено за Народно въстание. И после какво стана? Не стана по-добре. Повтарям - истинското решение е мажоритарната система: претегляне качествата на всеки депутат, оттегляне на кандидатури, правене на отводи, много строг граждански контрол върху нашата работа."
Осман Октай - независим депутат:
"Всъщност може би тези обиди и това принизяване на НС и народните представители говори за огорчението на хората, които вече използват най-груби думи по адрес на нас. Определено считам, като човек, който вече е в четвърти парламент, че за да се говори така за нас сме си виновни самите ние. Но може би са виновни и политическите партии, които правят подбора на своите представители. Някои от тях, идвайки от дълбоката провинция и знаейки, че могат да се върнат пак там, променят своята политическа позиция и стават хора, които се страхуват да не ги изритат, както изритаха мен. Много от моите колеги правят компромиси, за да не останат на улицата.
Мечтая за деня, когато в парламента ще има свободни и достойни хора. Тревожна е ситуацията и още по-тревожна стана сега, когато в парламента не се знае кой и кога взема решения. Понякога народните представители попадат в глупавата ситуация да говорят само за да попаднат в медиите. Главозамайването, за което говори вашият автор, е описано още от Алеко. Мисля си как би описал сегашните млади колеги, които пристъпиха плахо вратите тук преди месеци, а сега не можеш да ги познаеш.
Страшно е, че отказваме да си дадем сметка колко е тревожно положението в обществото. Затова, макар и да ми е болно, като чета такива определения като "добитъци", не мога да му се сърдя на вашия автор."
Касим Дал - ДПС:
Много не ми се коментират тези неща. Всеки народен представител отговаря пред своите избиратели. Мнението на един или друг писател, не че не е важно, но квалификациите, които се правят, не мога да ги приема. Как може да оплюваме Народното си събрание по такъв начин? Какво значи "карат се като цигани"? Ако ние не уважаваме институциите си, какво да очакваме от света?
Емил Кошлуков - НДСВ:
Казваш, че е известен писател? Аз отдавна съм приключил с лингвистиката и няма да коментирам стила. Проблемът е, че в целия текст не виждам да се дава някакво решение. Той как си го представя управлението? Нека да каже своята идея, след като анализира и дава квалификации. Другият голям проблем на такива текстове е генерализацията, поставянето на всички под един кюп. Което не е вярно. Нека дойде този човек и на мен да ми каже - какво не съм направил, какво съм взел. До ден днешен аз не съм взел нито апартамент от парламента, нито автомобил, нито пътни от бюджета на Парламента, нито пари за самолетни билети. Последните 7 месеца това, което трябва да го ползвам, го връщам - не от популизъм, а защото знам, че ситуацията е тежка и не мога да си позволя да ползвам шофьор, чиято заплата ще е от данъците на майка ми. Повечето от колегите депутати са като мен, а специално в НДСВ няма хора, които да крадат.
Така че, да се хвърля с големите кофи кал, е много лесно, за това не трябват нито акъл, нито образование. Това е като да се каже, че всички блондинки са тъпи. Не всички блондинки са тъпи и не всички политици са крадци."
Марио Тагарински - ОДС:
"Мисля, че това е писано отдавна. От някой от патриарсите на българската литература, които аз обичам да чета. Има някои архаични изрази, които ми подсказват, че е така. За съжаление, много от казаното звучи твърде актуално. Но всъщност винаги е имало общи неща в отношението на гражданите към хората, на които е поверена властта. Още от древността тези, които са управлявани, не харесват онези, които ги управляват. Изглежда има нещо дълбоко сбъркано в организацията на обществото. Както се казва, демокрацията не е най-доброто нещо, но по-добро не е измислено. Тук въпросът опира и до личната отговорност на политиците - дали всеки един от нас има реална оценка за отговорността, която поема, и осъзнал ли е, че не трябва да чака благодарност."
|
|
|
|
|
|
|
|