:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,546,967
Активни 88
Страници 10,503
За един ден 1,302,066
ДРАМА

Самотник предпочита смъртта пред ампутация на краката

53-годишен габровец с тежка гангрена на долните крайници беше настанен в болница с постановление на прокуратурата, а краката му отрязани насила, защото не иска да се лекува. Иначе щеше да умре, казват лекарите
Полуразложено тяло на 53-годишен мъж гние в хирургичното отделение на габровската болница. По краката на Стефан Станчев пълзи гангрена, която е стигнала до бедрата. Ако спешно не бъде опериран, ще настъпи сепсис и смъртта ще е неминуема, е диагнозата на лекарите. Стефан обаче отказва категорично да го оперират. От две седмици лежи в изолиран бокс, защото разлагащата се плът вони ужасно. Въпреки това лекари и сестри се грижат за него, поставят му обезболяващи медикаменти, системи. И непрекъснато го убеждават, че само спешна операция ще го спаси. Стефан отказва. Повтаря само: "Защо да живея?"

Лекарите не могат да го оперират без неговото съгласие. Или на роднините му. Стефан няма близки, не е женен, няма деца, родителите му са починали.

А според нашето законодателство и Международната харта за правата на човека никой не може да бъде лекуван против неговата воля. Освен, ако е психично болен.

---------------------------------



Стефан лежи в болничното легло, сгънат на две, и тихо простенва. Двата му крака, моравочерни, са обхванати до таза от гангрена.

"Боли ме, много ме боли", стене той на пресекулки. На въпроса защо не дава да го оперират, той отговаря отчаяно: "Знам, че искат да ми отрежат двата крака. Какъв е смисълът да живея тогава? Няма кой да се грижи за мен."

Не го впечатляват обещанията на социални работници, че след ампутацията ще го настанят в дом на инвалиди. Думите му звучат съвсем смислено, въпреки че психиатри, които са го преглеждали в болницата, твърдят, че той страда от психигенно разстройство и параноиден синдром.

Стефан разказва какво се е случило с краката му: "Беше много студено. Печка не паля. Прибрах се много уморен, легнах си веднага. Сутринта прозорците бяха заскрежени, а краката ме боляха.



Пръстите ми бяха почервенели,



почти не можех да ходя. Беше през януари. Оттогава все лежа."

"От 33 години съм хирург, такова нещо не ми се е случвало. Колкото и неприятен да е изходът от лечението, инстинктът за живот надделява. Стефан напълно разбира какво ще му се случи, ако не го оперираме, но не иска. Питам го от болката ли се страхува. Той непрекъснато отговаря, че не го плаши това. Искаме да му помогнем, но не можем насила да го натоварим на количката и да му отрежем краката. Нямаме право без негово съгласие", казва д-р Марин Дисански от габровската болница.

От няколко години Станчев живее сам. Баща му бил алкохилик, починал преди години. Майка му била психично болна,

преди 6 години се хвърлила под влака.

Стефан е безработен, преди е бил шлосер и работел в голяма габровска фирма. Но го съкращават. Изтекло е обезщетението му на трудовата борса. Не е подавал молба за социални помощи.

Кротък човек е, никой не го е виждал пиян, разказват съседи. Според тях той се прехранва от кофите за боклук.

"В къщата му на ул. "Марин Дамянов" 5 няма нито ток, нито отопление, нито вода. Пълна мизерия. Каквото можем, му помагаме. Съжаляваме го, гледаме го все из контейнерите рови. Понякога плаши децата от квартала, но общо взето, е безобиден. Цяла зима живее без отопление", разказва съседът Валентин Велков.

По негова инициатива викат Бърза помощ, след като Стефан се залежава. Линейката два пъти идва до дома на Станчев да го откара в болницата. Но той категорично отказва,



иска да умре в собствената си къща



Като последен изход съседите се обръщат за помощ към общинската социална служба. На 15 януари социални работници посещават дома на Стефан. Той и на тях отказва да отиде в болница. Социалните работници успяват да заведат в дома на Стефан хирург, който установява наченки на гангрена. Преглеждат го и психиатри, които откриват известни психически отклонения.

За да не престъпят закона и някой да ги обвини в нарушаване на човешките права, от социалната служба се обръщат към прокуратурата. Искането им за принудително настаняване за лечение е придружено от жалба на 9 съседи. В нея освен вече посочените факти се казва още, че "той е без документи за самоличност, без личен лекар, без доходи. Тежко болен е, не може да става. Физиологичните си нужди извършва на леглото. Всеки ден му носим храна и вода - ако не го правим, той е обречен на смърт. Отказва да бъде лекуван в болница. Стефан Станчев не представлява заплаха за нас, с поведението си той вреди на собственото си здраве. Познаваме го от дете,



той има психични проблеми



Молим за вашето спешно разпореждане той да бъде настанен в психиатрично лечебно заведение."

С постановление от 1 февруари районен прокурор Людмила Рачева отказва да настани в болница Станчев. Мотивите са, че "измръзването на крайниците, за което твърдят съседите, не е заболяване, предвидено от чл. 36 от Закона за народното здраве или такова, за което е предвидена задължителна изолация и лечение в болнично заведение".

Според прокурорката съседите на Станчев казват, че той има психични отклонения, но предварителната проверка установила, че не се води на отчет в психиатричен диспансер. Още повече когато родителите му са били живи, не са счели за необходимо да потърсят помощта на психиатър, е другото основание на прокурорката да откаже настаняването му в психиатрична болница и да прекрати преписката.

Отказът обаче не обезсърчава социалните работници. Те обжалват в окръжна прокуратура с мотива, че преди всичко трябва да се лекува гангрената, а после да се мисли за настаняване в психиатрия. Още същия ден е издадено решение на съдия Веселина Топалова за частично поставяне под запрещение на Станчев.

Едва тогава успяват да го закарат в болницата. Макар и с помощта на полицаи, които са принудени да му сложат белезници, за да го отведат.

"Направихме всичко възможно да му помогнем. Освен че с големи усилия успяхме да помогнем за постъпването му в болница, сме съгласни безплатно да му издадем документи за самоличност, да го настаним в социален дом - само да оздравее. Успяхме да издирим една далечна негова роднина, леля по бащина линия. Но тя е възрастна жена, не може да се грижи за него. Съдът й постанови временно попечителство. Но тя няма право да подпише съгласие за операция, защото според закона



той може да я съди, че е разрешила ампутацията



Кръгът става съвсем омагьосан. Всички възможни институции в Габрово се ангажират за решаване на проблема. В болницата се грижат за него. Макар и обречен, лекарите не изключват системите.

"Лечението е много скъпо, всички искаме да помогнем, но не знаем как. Каквото и да направим, се иска неговото съгласие. А той отказва всичко, не иска да си помогне сам. Всичко друго можем да сторим, но не и да го мотивираме за живот", казва директорката на социалната служба Пенка Гоева.

Докато текат съдебните процедури и се търси изход от заплетения казус, гангрената тръгва нагоре по краката на Стефан. Всеки ден състоянието му се влошава, но той упорито отказва ампутация. Лекари смятат, че състоянието му е прецедент в медицината. При толкова тежка гангрена той отдавна не трябвало да е между живите. Стефан не иска да живее, но животът не го напуска.

Парадоксът е, че е насрочено съдебно дело за 18 април за освидетелстване психичното състояние на Стефан и евентуалното му настаняване в психиатрия. Въпреки явно силния му организъм шансовете той да доживее делото са малки, за пореден път потвърждават лекари. Тези, които са го насрочвали, явно са го знаели. И така до преди седмица. След изрично настояване обаче се прави повторен преглед от психиатри. Те констатират, че Стефан има сериозно психическо разстройство, не може да отговаря за решенията си и при това положение временният попечител - леля му има право да подпише документ за ампутация. Тя се съгласява.

В сряда Стефан беше опериран. В продължение на 4 часа лекарите отрязаха и двата му крака до бедрата. Състоянието му обаче е критично, заради забавената операция е настъпила интоксикция на организма, увредени са черният дроб и бъбреците. Получил е силна анемия и сепсис, казва д-р Стоян Райков, хирургът, който е извършил операцията. Според него, въпреки всички усилия, Стефан ще умре до дни.



каре

МИЗЕРИЯ



Този е вторият подобен случай в Габрово за две години. 86-годишна старица почина в мъки, изгризана от плъхове. Иванка Ангелова живеела в пълна мизерия, без отопление, нямала близки, разказаха след смъртта й съседи. Събирала отпадъци по контейнери и се топлела с тях. Милозливи комшии се грижели за нея, от социалния патронаж й носели храна. Предложели й да я откарат в старчески дом, но тя отказала. Един ден съседите я намерили паднала на земята, неподвижна. Повикали Бърза помощ, но им отказали. Потърсили помощта на социални работници. Те също звъннали на 150, но пак не пратили линейка. Жената била много възрастна, имали по-тежки случаи. Отказали й от полицията, нямало престъпление. Линейка все пак се появила, констатирали инсулт и си заминали.

На другия ден съседка навестила болната жена, но избягала ужасена от мизерния й дом. По тялото на мъртвата старица се разхождали плъхове. По лицето й имало дупки от зъбите им, очите й били изгризани.
6886
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД