|
---------------
По една от алеите на Софийския зоопарк екипът на "Сега" се сблъсква с парков работник в Пеньопеневска ватенка, ръчна количка от времето на Хаинбоаз и остър поглед на бивш бригадир-ударник, награждаван лично от Пенчо Кубадински. Черпиме го с цигарка и му предлагаме да направи лек зоополитологически разбор - с какви животни би оприличил някои от по-първите ни люде.
"Пламен Панайотов ли? Нема такова животно тук, такова озлобено животно нема. Нашите животни са си добри.
Герджиков ли? Абе он много говори, много зяе. Като нашите кучета-пазачи, само лае. За да се разбере, че има куче. Ама истинска работа да свърши - нема.
Първанов ли? Абе он мяза на некакво охранено животно. Като глиган ми мяза. Ако и да немаме тука глиган, на глиган ми мяза.
Костов ли? Он е едно черно такова, като камерунска коза, като пръча на камерунската коза. Само роги дето нема, шут е в главата, ама е опак бетер пръч.
Надето Михайлова ли? Она си е хубавица. Дано тръгне пак нагоре. Като сърничка е тя, виж я само как стъпя."
Оставяме черногледия неоседесар и продължаваме нататък.
------------
По негово признание, в. "Сега" е любимият вестник на директора на Софийския зоопарк Иван Иванов. Като видя екипа ни, той ни разреши да снимаме навред, въпреки строгата забрана на входа. Само при тигрите не успяхме да проникнем. Защото на 3 март, навръх националния празник, тигрицата Егида-Тодорка роди 4 тигърчета от непоклатимия ветеран Амур и достъпът в сектор "Хищници" сега е абсолютно забранен. Дано това да е хубав знак, помислихме си с онази надежда, която все още тлее в сърцата и на останалите 8 млн. разнебитени българи въпреки всекидневния опустошителен "челен сблъсък с действителността", по израза на един прекалено умен за психиатър психиатър. Защото е известно, че тигрите трудно раждат зад решетките даже в Калифорния, а какво остава за Шоплука.
Зооцарството на Иван Иванов се простира на близо 300 дка площ. Той командва около 1400 животни и 84 човека персонал, без да броим рибките, насекомите и другата дребна гад. Между другото,
в зоопарка кметът Софиянски е на голяма почит
- и сред безсловесните обитатели, и сред персонала. През неговите мандати, нека дебело да подчертаем, за разлика от епохата на злополучния му предшественик Янчулев, зоопаркът не е изпитвал финансови затруднения, поне що се отнася до основните разходни пера - храна, ток, вода. Което хич не е малко за предприятие от такъв мащаб. Иначе зоопаркът си прилича едно към едно на града и държавицата, в която се намира - от това няма как да се избяга: времето е нанесло непоправими щети на близо трийсетгодишното съоръжение, строено в зенита на развития социализъм с голям излишък от бетон и лек недостиг на въображение. Но винаги е така - по време на криза естетиката отстъпва на заден план.
Макар че, ако вкараме любовта в графата "естетика", общото положение значително ще се подобри. Освен мартенската реколта от тигърчета фауната е нараснала и с три камерунски козлета, а слониците Зита и Савитри въпреки напредналата си възраст в момента са подложени на специални изследвания за фертилна годност. Ако всичко е благоприятно, поради липса на самец към тях ще бъде приложен методът на изкуственото осеменяване.
Само при човекоподобните маймуни положението е трагично:
поради простия факт, че липсват и женски, и мъжки екземпляри. Откак обезумялото от липса на ласки мъжко шимпанзе Пешо, използвайки културния обмен, направо емигрира в Скопие, проблемът с висшите примати вече 6-7 г. е болната тема за ръководството на зоопарка.
Иван Иванов продължава да търси осиновители за ред животни. Щастливото му ноу-хау - осиновяване като форма на спонсорство - се радва на завиден престиж. Така например четиригодишната амурска тигрица Глезла е осиновена от Н.В. царица Маргарита. Н.Ц.В. принцеса Калина е патрон на един пеликан и на един бухал, самият цар, министър-председателят Симеон II, отговаря за два черни лешояда; да не говорим за женския хипопотам Цура, която комай стана по-известна от "татко" си, TV-водещия на "Чай" Драгомир Драганов. Сп. "Егоист" опекунства над мъжките гепарди Юкас и Юлис. Лъвът Орфей се обгрижва от Ротари клуб "Сердика", както и мечокът кодиак Бибо, макар че, въпреки високото покровителство, засега и двамата се представят доста по-зле от тигъра Амур, бащата на малките тигърчета, който е подопечен на обикновено частно училище.
Доста животни вече могат да се видят навън поради хубавото време. Маймуните се припичат на слънце и се пощят. По думите на Михаела Иванова, бивша жокейка, биолог и еколог по професия и отговорник на сектор "Тревопасни и примати", пощенето при приматите е израз не толкова на борба с паразитите, а преди всичко на строгата йерархия, царяща в групата. Можеш да разбереш положението на животното в групата по това кой го пощи и съответно то кого пощи. Но тук като че ли отново нагазваме в политологията, затова ще спестим по-нататъшните разсъждения по темата.
Но няма как да не отбележим присъствието в маймунския сектор на
маймунката на Иво Карамански, порода зелен гвенон.
Може би сега й е малко скучно след бурните времена с трагично загиналия й покровител, но иначе изглежда добре и вече е установила емоционална връзка с гледачката си.
Най-дългогодишният служител в зоопарка е Валентин Скърцов. Той работи тук от близо десет години. Доскоро е бил гледач на слоновете, сега е на щат в сектор "Тревопасни".
Деветгодишният му внук Йоан е страхотен фен на животните. Той знае имената почти на всички и постоянно разпитва дядо си за любимците си, особено за бизоните.
Йоан казвал на дядо си, че иска да стане индианец, вероятно запленен от разказите му за най-добрите ловци на бизони - индианците. Дядо му засега не го разубеждава в избора му, защото знае главното, което трябва да разбере едно дете - да прави разлика между добрите и лошите.
Чак след години Валентин Скърцов възнамерява да обясни на Йоан, че индианци вече почти не са останали.
|
|
|