|
Същия ден, но малко по-късно, в Сан Висенте се появи и 40-годишната скандална кандидат-президентка Ингрид Бетанкур, която държеше също да докаже, че винаги е там, където е най-напечено. Преди пътуването тя все пак поиска от властите полагаемата й се като участничка в насрочените за 26 май президентски избори охрана. Не я получи. И в горите край Сан Висенте колата й бе засечена от малка група партизани, незнайно как все още действаща в уж вече контролираната от армията територия. Бетанкур бе отвлечена, а после, заедно с още петима депутати и сенатори, похитени по-рано от партизаните, бе предложена на правителството в Богота за размяна срещу заловени бойци на ФАРК. Правителството отказа.
------------------------------------
Въпреки че президентът Пастрана реагира гневно на отвличането и заяви, че това е "отвличане на самата демокрация", основаната от Бетанкур зелена партия "Кислород" и предизборната й коалиция "Нова Колумбия" обвиниха и властите за случилото се. Главно заради отказаната охрана. Но и заради простата логика - политическият елит няма как да не е доволен, че дразнещата го години наред с обвиненията си в корупция Бетанкур най-после е "аут". Пък и дава отличен повод да се настъпят сурово партизаните и така да се откликне на световната антитерористична кампания.
От отвличането на Ингрид Бетанкур наистина повече сметка имат висшите политици, отколкото партизаните, с чиито идеи, доколкото ги имат, нейната платформа е по-скоро сродна. Доказва го целият й досегашен бурен живот.
Ингрид е родена на 25 декември 1961 г. в семейството на дипломат - тогавашен посланик на Колумбия в ЮНЕСКО - и депутатка. Момичето завършва политически науки в Париж. Там се омъжва за френски дипломат. Ражда му дъщеря и син - Мелани и Лоренсо. Фамилията заминава за Сейшелските острови, където е пратен на работа французинът.
Ингрид живее там като в земен рай
Никакви грижи, мъж и деца като от реклама, прекрасна къща, вечен курорт. Буйната колумбийка обаче се гнети. В семейството на родителите си е свикнала с тръпката на колумбийските политически страсти, а не с идилия като на Сейшелите. Една августовска вечер на 1989 г. се обажда по телефона в Богота на майка си, която е застъпничка на президентския кандидат от Либералната партия - известния с почтеността си Луис Карлос Галан. Уцелва момента, в който Галан току-що е застрелян. Майка й пищи в слушалката. Тя самата е оцеляла по чудо - била точно пред Галан, но се подхлъзнала на високите си токчета и политнала в момента на изстрела.
На следващия ден Ингрид вече е в самолета за Колумбия. Развежда се и се хвърля в политическия кипеж в родината си. През 1994 г. я избират за депутатка от Богота. 4 години по-късно влиза в Сената с най-висок изборен резултат - 160 000 гласа.
Междувременно вече е развихрила политическите и публицистичните си дарби. Основала е партията си "Кислород", публикувала е статии и книга ("Ако знаех"), разобличаващи корупцията и обвързаността с наркомафията на политическата върхушка, организирала е протести. Най-яростно атакува тогавашния президент Ернесто Сампер, когото обвинява, че е финансиран от наркокартела Кали. Отива и на конгрес на Либералната партия, която също вини в мафиотски връзки, и хвърля от трибуната: "Вие сте истинските убийци на Луис Карлос Галан!"
Спечелва си много и мощни врагове
Започва да получава заплахи за разправа. За да предпази децата си, решава да ги прати при баща им, който вече е в Нова Зеландия. Разделя се с Мелани и Лоренсо, когато са на 10 и 7 години. Тази година ще навършат 17 и 14 г. Ингрид не се среща с тях, за да не я проследят и да не ги вземат на мушка.
Разпада се и сключеният й втори брак, но интимният й живот си остава доста наситен. И това с удоволствие се предъвква от многобройните й врагове. В Сената организират публичен словесен линч над скандалната колежка - 40 сенатори се записват за изказвания срещу нея. Обвиняват я, че е разпусната заради двата си развода и
любовната си връзка с бивш партизанин,
че е лоша майка, защото е зарязала децата си, че ходи при наркомафиоти по затворите (когато е събирала сведения за обвиненията си), дори че е кльощава с 49-те си кила при ръст 170 см...
На Ингрид обаче й харесва да скандализира. Отговаря с нови обвинения. "В парламента доминират узурпаторите, мнозинството от тях не представляват народа, защото са избрани с купени гласове", твърди Бетанкур. Доразвива тезите си в издадената във Франция книга "С гняв в сърцето".
Кандидатира се за президент и стартира кампанията си, като раздава по улиците виагра - за да подсили потентността на колумбийците в овладяването на престъпността и корупцията.
Сондажите й дават 1% шанс в президентските избори. Тя ги обвинява в манипулация и пак повтаря любимата си песен, че ако загуби, то ще е, защото не е разчитала на мръсни пари като съперниците си.
Когато я отвличат край Сан Висенте на 23 февруари, враговете й казват, че тя сама си е виновна - тръгнала да се перчи без охрана, а дори може и нарочно да си е организирала похищението за реклама - нали е имала любовник партизанин? Пък и с нейния палав нрав,
точно при брадатите мъжаги й било мястото
- има да си се радват...
Според съмишлениците й обаче властите може да са замесени в премахването й от политическата сцена. Защото и сегашният президент Пастрана беше попаднал под стрелите й. Бетанкур го намрази, след като той не изпълни предизборното си обещание за референдум, който да реши дали да не се разпусне корумпираният парламент.
Факт е, че в Колумбия не е много трудно да се уговори атентат или отвличане. Независимо коя е групировката, която ще го извършва, или силата, която го поръчва.
Споменатата вече партизанска армия ФАРК наистина е лява в най-общ план, но никой не може да гарантира какви точно са убежденията и материалните интереси на всичките й 17 000 бойци. ФАРК възниква през 50-те години - в периода, наречен "Виоленсия" ("Насилие"), когато всеки в Колумбия воюва срещу всеки. Старт дава един сблъсък между либерали и консерватори, излял се в дълга война между въоръжени групи на двете партии.
ФАРК възниква като отряди за самоотбрана на селяните,
които никога не знаят кой ще ги нападне. През 60-те и 70-те години ФАРК се разраства, но успоредно с нея се развихрят и други, още по-леви формации - Народна освободителна армия (ЕПЛ), М-19. Зоните на действията им съвпадат с районите, в които се отглежда кокаин - традиционна прехрана за бедното местно население, защото се изкупува изгодно от наркокартелите.
Твърди се, че партизаните също се финансират от наркотрафика и по тази линия са взети на мушка от САЩ още през 80-те години. Американската армия дори директно се включва в акции срещу тях.
От друга страна, ЕС натиска за мирен диалог с партизаните и дава само за последните 1-2 години 100 000 долара за мирния процес. Преговори наистина се водят - с променлив успех и с прекъсвания те текат още от 1985 г. През 1999 г. имаше дори пробив - Пастрана остави ФАРК да контролира територия от 42 000 кв. км.
В началото на тази година обаче
властите внезапно охладняха към диалога
Искането на партизаните да се освободят техни задържани бойци срещна твърд отказ. Последва отвличането на един сенатор заедно със самолета, в който пътуваше, и Пастрана скъса преговорите. Обяви ФАРК за "терористична организация, която не желае мир", и пусна срещу нея армията. После дойде и отвличането на неудобната Бетанкур, много удобна всъщност за ролята на стръв, която ще позволи и Колумбия да влезе в актуалната антитерористична кампания.
Иначе в тази страна уважават жените. Кметът на Богота Антанас Моцкус - философ и математик от литовски произход, в чест на 8-и март забрани на мъжете да излизат по улиците на столицата, за да може "поне един път в годината жените да останат насаме и да не бъдат закачани". Или отвличани?...
|
|