|
----
Седим в любимата кръчма на Бъч - "Бохеми". Бъч не е разглезен от финансов просперитет, може да се каже, че дори напротив. Живее във вилата на един от собствениците на въпросната бирария, който е фен на изкуството му. Наскоро фотографът е сполетян от голям удар - откраднали са му най-скъпото - апаратите. Все едно на боксьора да откраднеш ръкавиците, на художника - боите и платната, на ловеца - пушките. Бъч е съкрушен, но се държи. Приятелят му Хаджимишев го утешава и черпи. Бъч разказва за увлечението си, което не му е донесло пари, макар че не страда от липса на признание и награди.
Той е майстор на голото тяло
и го щрака наистина като художник. Подбира само модели, в които съзира вдъхновяваща искрица. Не е лесно. Първо, защото почти няма възможност да им плати. Второ, защото да кандардисаш момичето да се съблече голо не е проста работа. Трето, защото и пътуването, и декорът също изискват средства и немалък труд. Веднъж купил с последните си пари бои, с които боядисал част от морето! Просто искал така да снима модела - в червено и синьо, ама наистина червено и наистина синьо море. Почнал да се занимава с фотография на шега, любителски, като всички нас. Баща му щракал и Бъч също решил да се пробва. Оказало се, че се получава и така му харесало, че няма отърване вече. Самият Бъч е завършил механотехникум, по професия е машинен техник. По бащина линия е от комитски род - прадядо му Иван Антонов
е от четата на Яне Сандански,
вуйчо му пък и бил известен партизански ятак. Може би затова Бъч трудно се сработва с началници и не издържа на служба. Признава, че може да работи само това, което обича. Понеже другата му голяма обич са самолетите, 2 години се е трудил на летище. Бил е оръжейник. Но на военното летище никак не може без началници, така че Бъч не издържал дълго - "опитвали се да го командват".
Забелязвам резонно, че да те командват е най-естественото нещо, ако работиш с военни. Пък и не само с военни. В отговор Бъч гледа мечтателно и малко хитро. По принцип е съгласен с мен. Това важело по принцип, само не и за него.
Така е, странен си е човекът.
Някои може да заподозрат фотографа в спотаени еротични мераци, обръщам аз разговора. Тук Бъч е твърд. Въпреки че снима голи тела,
той бяга от еротиката!
Натъртва, че това е основен принцип в изкуството му. Иска от тялото красота, но не еротика и някак съумява да го постигне. Има си малки професионални тайни, някои от които споделя, а други ревниво пази. Тази, която споделя, е, че голото тяло много добре контрастира с вехта мебелировка - някак Божието творение изпъква на фона на несъвършените човешки конструкции. Специалната награда на КОДАК през 1996 г. на Първия частен салон за експериментална фотография му е дадена точно за такъв модел, снет върху изтърбушени дюшеци, със старо черчеве до коляното...
Бъч е направил изложба в Полша с Тихомир Пелов - Тишо, и Светлана Бахчеванова, но и чужбината не го влече особено. Тук се чувства комфортно - твърди абсолютно убедено, че няма по-красиви жени от българките. Това се дължи на неподправеното им излъчване, смята той. Всяка година ходи на Варвара, участва във фотоконкурсите там, дори когато няма пари, пак не пропуска. Сега през декември подготвя изложба в галерия "Папараци".
Като заговоряме за красотата на българките, подкачам Бъч дали не се изкушава от моделите. Той и в това е категоричен - никога по време на работа
не трябва да гледаш на модела с мерак.
Работата е свято нещо, изисква абстрахиране от всякакви други въпроси. "А преди и след това?", не мирясвам аз. Бъч хитро се смее - когато не се работи, си е Божа работа, съгласява се той. Не се е женил никога, ерген е. Самотата не му тежи, защото има любимо дело, обяснява той ситуацията си. Съкрушава се само по един повод - струва му се, че бохемският живот замира, а Бъч искрено тачи веселбата във всичките й измерения. Охотно си казва - "бохем съм по душа, така съм се родил". Припечелва понякога, като снима за различни издания, снима и сватби - трябва да се живее, нали? Но не мисли да се заема с друго, не смята да си жертва изкуството заради житейските несгоди и по-добра печалба. Работи така - обикновено предварително си избира местата, които му се струват подходящи като екстериор, после урежда пътуването. Понякога се поддава и на моментни хрумвания.
Докато разглеждам албумите и каталозите му, големият мъж малко свенливо допълва: "Аз за фотографията живея. Това ми е манията."