Тиквата е един от най-красивите дарове на есента. Тя е съвсем непретенциозно растение и цяло лято сe спотайва като една пепеляшка в онези краища на градината, където няма да пречи на останалия зарзаватq или расте между царевицата по полето. През септември селските бабички ги изравят изпод шумата и ги подреждат на слънце да доузреят. Тогава тиквите приличат на принцеси. Техните купчини през октомври и ноември по градските пазари недвусмислено напомнят, че зимата е близо, а в студените зимни вечери печената тиква внася усещане за топлина и домашен уют.

Известни са три вида тикви. Обикновената готварска тиквичка е характерна за късната пролет и лятото. Нейната родина е някъде в Централна Азия. Другите два вида - голямата бяла тиква, позната още като "кестенка", и мускатната жълта тиква, издължена като цигулка, произхождат от Централна и Южна Америка. Те са сред първите културни растения, отглеждани от индианците. При археологически разкопки в Перу са откривани следи от културна тиква на близо 5000 години. В Европа е пренесена през XVI век и сравнително бързо е разпространена из целия континент. Първият европеец, който я докоснал, бил самият "Велик адмирал на океанското море и вицекрал" Христофор Колумб. Когато през пролетта на 1493 г. се върнал от първата си експедиция до Новия свят, той подарил на кралица Изабела плодове и семена, донесени от новооткритите земи, сред които имало и тиквени семки. Какво точно е направила кралицата с това богатство, историята не казва.

У нас към тиквата винаги е имало едно снизходително и несериозно отношение. Думата е нарицателно за глупак. По селата с тикви хранят свинете. "Бори се като свиня с тиква", казват за несръчен и неопитен човек. Но в тиквата има нещо тайнствено и дори мистично. Високомерното отношение към нея понякога се наказва сурово. Точно това се случва с архиваря Душко Добродушков от разказа "Печена тиква" на Елин Пелин. Веднъж, като занесъл за подпис в дома на началника си някакви книжа, домакините му поднесли печена тиква. За да прикрие селския си произход, който вероятно е личал в ред други неща, Душко лекомислено и прибързано обяснява, че не обича тикви, че стомахът му не ги приема. От този миг образът на печената тиква започва да го преследва насън и наяве, за да го докара до тежко душевно разстройство. "Всъщност, ако има нещо, което най-много да обичам на света, то е печена тиква, признава си героят. Ям ги като прасе. Но да не им е пустото име такова! Тиква! Звучи някак просташко, дявол да го вземе."

Преди седмица в деня на католическия празник Вси светии шегаджии от радио "Дарик"опитаха да подарят на финансовия министър Велчев тиквен фенер. Той отклони подаръка с аргумента, че не се придържа към католическата празнична традиция. Това, разбира се, е хубаво, все пак е български министър, но в жеста му имаше и друг подтекст: "Не на мене тия номера, бъркате ме с някой друг министър, аз нямам нищо общо с тиквите." Дали този и някои други министри имат нещо общо с тиквите, все още не е докрай ясно и предстои да се разбере. Тези красиви есенни дарове на природата, както вече казахме, таят в себе си коварство. Ако не беше така, добрата фея нямаше да превърне каляската на Пепеляшка в тиква точно в полунощ заради неизпълнен ангажимент - прибиране в срок от танцова забава. Нещо такова може да се случи и с кабинета на Симеон Сакскобургготски. И той като Пепеляшка не успява да си изпълни ангажиментите и скоро каляската, с която беше докаран в българската политика, може да се привиди на хората като тиква. Така красивата царска приказка може да се окаже с грозен и глупав финал.





Супа от тиква с орехи

Продукти: 600 г тиква, 500 мл прясно мляко, 100 г орехови ядки, 50 г прясно краве масло, черен пипер, сол.

Обелената и почистена от семките и кората тиква се нарязва на парчета, залива се с гореща вода и се задушава до омекване. Пасира се и се прибавят смлените орехови ядки и прясното мляко. След 5-6 минути се добавя маслото, подправя се с черен пипер и се посолява.



Пълнена тиква

Продукти: 1 тиква (2,5 кг), 50 г масло, 750 г кайма, 150 г кромид лук, 30 г доматено пюре, 1 с.л. брашно, 200 г сметана, сол.

Тиквата се обелва и се срязва на две равни половини. Семената се почистват и се посолява. Лукът се нарязва на ситно и се запържва с каймата, половината от доматеното пюре и сол. Двете половини на тиквата се пълнят с плънката, добавя се отгоре малко масло, долива се вода в тавата и се пекат в умерена фурна, като от време на време се поливат с отделения сок. Преди сервиране сокът от печенето се сгъстява с леко запържено брашно, останалото доматено пюре и сметаната.



Картофени крокети с тиква

Продукти: 750 г картофи, 750 г тиква, 3 яйца, 80 г масло, 40 г галета, 50 мл олио, 1 ч.л. сода бикарбонат, сол.

Картофите се сваряват в подсолена вода, оставят се да изстинат и се пасират. Маслото се разбива с жълтъците и се добавя към картофите заедно с разбитите на сняг белтъци, брашното, содата и настърганата тиква. Сместа се посолява и се омесва добре. Оформят се крокети, овалват се в галета и се пържат в силно сгорещена мазнина от двете страни до златисто.



Кюфтенца от тиква

Продукти: 1 кг тиква, 200 мл прясно мляко, 100 г галета или брашно, 2 яйца, 50 г масло, сол, 50 г смлени орехи, 1 връзка копър.

Тиквата се почиства от кората и семената и се настъргва на едро ренде. Залива се с млякото и се задушава, докато омекне. След като изстине, се добавя галетата, разбитите жълтъци и солта. Сместа се разбърква добре и се добавят разбитите на сняг белтъци. Тиквените топчета се пържат в нагорещена мазнина от всички страни. Сервират се със сметана или кисело мляко, в което предварително са разбъркани смлените орехи и ситно нарязаният копър.



Тиквени кнедли

Продукти: 800 г тиква, 160 г брашно, 2 яйца, 80 г масло, 20 г галета, 80 г кашкавал, черен пипер, сол.

Тиквата се почиства, измива се на течаща вода, сварява се и още докато е гореща, се смачква на пюре с дървена лъжица. Прибавят се яйцата, по-голямата част от брашното, черният пипер и солта. Сместа се меси, докато започне да се отделя от ръцете. От нея се правят кнедли (пръчици, дълги 4-5 см), овалват се в брашно, пускат се във вряща вода и се варят в затворен съд. Щом изплуват на повърхността, значи кнедлите са сварени. Изваждат се с решетеста лъжица и се отцеждат. Заливат се със сгорещено масло, размесено с галета. Сервират се горещи, като гарнитура към пържено или печено месо. Може да се поднесат и като самостоятелно ястие, поръсени с настърган кашкавал.



Варена тиква с мед и орехи

Продукти: 1 кг тиква, 250 г орехови ядки, 90 г мед, 100 г захар, 40 г пудра захар.

Почистената, обелена и измита тиква се нарязва на парчета и се сварява. В чаша гореща вода се разтварят захарта и медът. Орехите се счукват с пудрата захар. Тиквата се полива със сиропа и отгоре се поръсва с орехите. Сервира се топла.



Печена тиква с мляко и орехи

Продукти: 1 кг тиква, 250 мл мляко, 50 г масло, 100 г захар, канела.

Обелената и почистена тиква се нарязва на парчета и леко се сварява. След това се изважда от водата, отцежда се и се нарежда в тавичка. Залива се с млякото, в което са разбити захар, масло и канела на вкус. В млякото може да се разбие и едно яйце. Запича се на умерена фурна и преди сервиране се поръсва със смлени орехи или бадеми.



Тиквеник

Продукти: 200 г брашно, 100 мл олио, 100 мл вода, 500 г тиква, 100 г орехи, 150 г захар, лъжичка канела.

От брашното и водата се прави тесто, от което се точат 5 кори. Тиквата се сварява, обелва се от кората, наръсва се със захар, счукани орехи и канела и след като изстине, се реди върху корите без най-горната. Може да се направи и с плънка от сурова настъргана тиква, смесена със захар, канела и орехи. Опича се и се поръсва с пудра захар.





Страницата подготви: Ясен Бориславов