|
Това се случило преди няколко месеца с 30-годишния Павел Езекиев. Оттогава той е съветник по чуждите инвестиции на вицепремиера и министър на икономиката Николай Василев. Синът на двама телевизионни журналисти е спец по финанси и виртуоз в сливанията, изкупуванията и вземането на инвестиционни решения. Баща му е известният документалист Димитър Езекиев, познат на мнозина от малкия екран. Майка му Детелина Барутчиева също е работила в телевизията. Водила е предаването "Третото око" неслучайно.
"Майка ми е екстрасенс.
Вади кристалната топка и вижда бъдещето. Непрекъснато я търсят. И аз я питам във важни моменти. Тя обаче се страхува да не види нещо лошо", разказва Павел.
Той имал желание да се отдаде на фамилната професия, но не му било писано. Като ученик в Националната гимназия за древни езици и култури мечтаел да се занимава с кинодокументалистика. Кандидатствал журналистика. Приели го. Кадидатствал и английска филология. И там го приели.
Кандидатствал в 4 университета в САЩ, приели го в 3.
В 2 от тях му отпуснали стипендия. Изборът бил направен лесно. "Бях чувал много хубави неща за Бостън и реших да започна в Масачузетския университет. Политологията през 1992 г. беше много модерна", разказва Павел. След година обаче се оказало, че има твърде много студенти по политология от Източна Европа и университетът ограничил бюджета си. Павел се насочил към финансите, а след това му се наложило да смени и университета, тъй като този бил непосилно скъп. Преместил се в Нортърнистърн юнивърсити в Бостън. Там студентите учели 6 месеца, а в останалото време ходели на платени стажове.
Успял да убеди и много свои приятели да кандидатстват в университети в Щатите.
За да се издържа, Павел
бил принуден да работи на няколко места.
Гордее се, че в Бостън разработили няколко професии "на черно", които и до днес са запазена територия за нашенците там. Като доставката на пици по домовете, например. Завоевание, извоювано след схватки с грузинци, италианци, украинци. Чисто българска територия били доставките на матраци по домовете. Чрез тази дейност Павел и приятелите му опознали не само очарователния регион на Нова Англия, който се простира върху 6 щата, но и американската средна класа.
Работил и в "Макдоналдс" - първо като чистач, после като касиер и накрая като помощник на мениджъра нощна смяна. "Тръгвах си в 2,30 през нощта, а от 8 бях на лекции", разказва Павел. Това не му пречело да бъде отличник. Завършил университета с 3,9 от 4 възможни точки и бил сред 3-те процента студенти с най-висок успех.
Първият му стаж по специалността е в застрахователната компания "Джон Хенкок", където се занимавал с осигуровки за старост. След 3 стажа за 2 години се оказал начело на малък екип за разработка на нови продукти. Година преди да завърши университета му предложили работа в "Майкрософт". Започнал като финансов аналитик в отдела за локализация на продуктите за Китай, Япония, Корея и Тайван. Правел бюджетите за локализационните кампании, а след това анализирал финансовите резултати от тях. Централата на "Майкрософт" в Редмънт е близо до Сиатъл. Това е любимото място на Павел в САЩ. "Той е между океана, езерото и планините. А планините са най-голямата ми страст. Обичам да карам ски, да се катеря, да се губя, да се намирам и т.н. Точно в Сиатъл се чувствах най-добре", споделя съветникът.
Ерата "Майкрософт" в живота си оценява
като невероятен опит. Отделът му получавал 2 пъти седмично имейли от Бил Гейтс. "Седейки на върха на една компания, в която работеха 10 000 щатни и 10 000 нещатни служители, той успяваше да оцени крайния продукт от дейността на всеки", възхищава се Павел. И признава, че именно там се е научил на дисциплина, усвоил стремежа да бъде все по-добър.
Постепенно си дал сметка, че да си финансист в най-голямата софтуерна компания в света е все едно да си програмист в най-голямата финансова къща в света. Функцията му била спомагателна. А амбициите му били да е на шофьорското място, искал да има конкретен принос за резултатите на компанията. Заради това през лятото на 1998 г. взел да търси друга работа. Мечтата му била да отиде в Лондон, за да е по-близо до България. Върнал се в Бостън да си вземе дипломата за бакалавър по финанси и френски. На церемонията по завършването гост-говорител бил Михаил Горбачов. Речта му Павел няма да забрави никога.
Кандидатствал за много банки в Ню Йорк и Лондон в разгара на финансовата криза в Русия. За всеки случай си намерил работа в САЩ - в консултантска компания, която работела за "Майкрософт", извадил си дори работна виза. Почти виждал бъдещето си - купува лодка, прави я на къща, живее на пристанището между планината и морето.
Все пак
взел един куфар и тръгнал за Лондон
- Меката за всеки финансист. Там имал доста приятели. Много от тях са испанци. "Харесвахме едни и същи неща в Америка, едни и същи ни дразнеха", обяснява душевната близост между двете народности Езекиев.
2 седмици след пристигането му в Лондон канят Павел на интервю в "Дойче Морган Гренфел". 8 души го интервюирали по половин час и го направили разноглед. "Чувствах се като на хирургическа маса, на която отварят един по един органите ми и гледат със скенер дали няма нещо гнило някъде", спомня си този ключов момент в живота си Езекиев. Излязъл от интервюто убеден, че няма шанс да си намери работа в тази индустрия. Отишъл да пие бира, замислил се как ще се върне в Щатите, ще си живее на лодката... Блажените мисли били прекратени съвсем скоро - в 8 ч. му се обадили по телефона и му предложили работата.
При дипломирането си в книгата на университета написал благодарност към родителите си и мотото си:
"Няма значение колко е трудно нещо,
а колко много го искаш."
"Очевидно успях да убедя хората, които ме интервюираха, че искам много и знам как да го постигна", разсъждава Езекиев днес. Започва като аналитик по корпоративни финанси в отдела за изкупувания и сливания в "Дойче Морган Гренфел", днес Дойче банк. За времето, прекарано там, може да се похвали с работа по проекти за милиарди в отбранителната, авиационната, химическата и др. индустрии. Когато напускал, от 25 души, с които започнал работа, били останали само той и шефът му Долтън Дуайър. Него Павел определя за свой ментор, на когото дължи 90% от познанията и опита си. Последният път обаче не послушал съвета му да не се връща в България.Павел нямал особени колебания дали да изостави добрата работа и гигантската в сравнение с днешната заплата. "В един миг осъзнах, че плодът на труда ми е за акционерите на Дойче банк. Те са много мили хора, но аз нямам емоционален ангажимент към тях, какъвто имам към родителите, приятелите и страната", разпалено обяснява Езекиев. Питам го защо не се е върнал с вълната лондонски юпита, които превзеха властта преди година. Той признава, че тогава не е бил готов за такъв скок.
С Николай Василев се запознал на купон в Бостън.
Василев тогава учел в университета "Брандайс". Когато Павел отишъл в Лондон, случайно се сблъскали на улицата. След това 10-15 българи, които работели в Ситито, започнали да обядват заедно в различните столове на банките, писали заедно документите на "Българския Великден". Когато Василев споделил, че се връща в България, за да влезе в политиката, Павел го обявил за ненормален.
След време скептикът внимателно анализирал какво правят приятелите му в София и си дал сметка, че те хвърлят адски много енергия за всекидневните дела и не им остава време за други важни неща. Като например за това, да обградят с достатъчно персонално внимание компаниите, които биха могли да инвестират в България. Решил, че има с какво да помогне в тази насока. Павел няма амбиции да е в светлината на прожекторите. Смята, че трябва да използва контактите, натрупани зад граница. "Прозвънявам телефонното си тефтерче и препоръчвам за изненада на мнозина да дойдат да инвестират у нас", обяснява новата си работа Езекиев.
Той си е дал срок 1 година, поставил си е и конкретни цели. "Ако не успея, значи или аз не правя нещо, както трябва, или пък има фундаментални неща, които ми пречат", категоричен е той. Личната му амбиция е след като излезе от политиката, да работи в частния сектор и да помага на онези, които търсят финансиране, и на онези, които го предлагат, да се срещнат.
За последните 2 месеца е имал един свободен уикенд. Иска да прекарва повече време с родителите си, с племенниците си Деница и Рада, с приятели, с които да не говори за работа. Щастлив е, че най-сетне живее там, където не е необходимо да харчи огромни средства и много време, за да отиде да кара ски. Само чака да падне снегът и да се отдаде на страстта си. Обича да плува, да играе тенис. Иска да има свободно време, за да върши всичко това. Засега обаче е скептичен, че подобна мечта е изпълнима.
|