Петорно увеличение на публичните средства за наука в следващите осем години предвижда актуализираната Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2017-2030. Вчера документът, подготвен от екипа на бившия служебен просветен министър проф. Николай Денков и придвижен от настоящия Красимир Вълчев, бе одобрен от МС. Наличието на подобна стратегия е сред условията за реалното изпълнение на оперативните програми "Наука и образование" и "Иновации и конкурентососбност", в противен случай има риск парите по тях да бъдат спрени.

Ако т.г. държавните средства за тази сфера са 0.19% от БВП, то за догодина са заложени 0.38%, през 2012 г. - 0.60%, като до 2025 г. делът им следва да стигне 1% от БВП, предвижда новата научна стратегия. Идеята е нарастването на публичните средства да окаже ускоряващ ефект върху частното финансиране - плановете са то да се увеличи до 1.5% през 2020 г. и 2% от БВП през 2025 г.

Стратегията отчита устойчиво изоставане на страната ни в научно развитие - през 2016 г. България е класирана на 59-о място след страни като Виетнам, Алжир и Нигерия според броя на международно видимите научни резултати, докато през 1990 г. сме били на 35-а позиция. Затова са планирани три етапа на развитие. До 2022 г. бг науката трябва да се модернизира, до 2026 г. - да се доближи до средното европейско равнище, а до 2030 г. научните ни изследвания следва да достигнат световно ниво. За целта са предвидени конкретни дейности - към МОН например трябва да се открие Изпълнителна агенция за наука, която ще управлява и контролира изследванията в научните организации и висшите училища. С нейна помощ вузовете трябва да създадат критерии за атестиране на своите учени. Онези, които получат повече от една незадоволителна оценка, няма да може да заемат академична длъжност. Предвидени са механизми, според което заплатите на учените ще зависят в голяма степен от техните научни резултати.