---

Помните ли как хаджи Койо хаджи Стойоолу, тежък Чудомиров чорбаджия, напъжда живописеца, дошъл да го рисува? Ако не, да припомним - натирва го като куче. Искал му бил 2000 лева за нищо и никакъв портрет, пък баща му, бояджията, само за 300 гроша навремето вапцал цялата хаджи Койова къща, че и каруцата в притурка. Всъщност една от степените на цивилизационна рафинираност в съвременните общества е отношението към изкуството. Колекционирането на картини там заема особено място. Можем да възвеличим тази страст, можем и да се присмеем на нейните крайности. Но едно е сигурно - тя вирее само в богати и развити общества.

----

На тема "колекционерство" размишляваме с изкуствоведа Весела Христова-Радоева, директор на СГХГ, посред картините на Златю Бояджиев.

Тя не смята за колекционери тези, които просто купуват картини, колкото и скъпи да са. Според нея не е абсолютно задължително колекционерът да е богат, но задължително трябва да е или познавач, или да ползва специалист. И освен това



трябва да съществува обич между него и картината,



иначе не става.

Платната на Златю Бояджиев са сред най-търсените от нашите колекционери. Когато заговаряме за него, директорката се оживява и споделя малко известен факт. Според нея Златю Бояджиев внушава такъв респект, че дори в един от най-сериозните музеи, Пушкинския музей в Москва, в каталога са нарушили принципа на изписване на данните в подобни документи. В музейните каталози е прието да присъства само информация, а не оценка. Обаче за четирите картини на Златю там след конкретните сведения и параметри има едно многозначително обобщение: "Крупнейший живописец Болгарии."

"Това "крупнейший" е голямо признание" - смята Радоева. Една от най-големите колекции от платна на Златю Бояджиев в България принадлежи на Боян Радев. Бившият наш борец е много емоционален и дарен с вкус човек, и с времето е развил висок естетически усет, според шефката на СГХГ.

Боян Радев имал и друга заслуга -



той запалил Гриша Ганчев преди 7-8 години по колекционерството



"Боян притежаваше над 100 платна на Златю Бояджиев. Продаде на Гриша Ганчев няколко от най-ценните, и го спечели за каузата", разказа Радоева.

Шефът на "Литекс" вече също има великолепна колекция.

Самата Христова-Радоева не се смята за колекционер, тя признава, че нито емоционално, нито финансово може да си позволи богата колекция. Стига й това, че е превърнала в професия увлеченията си и животът й минава между прекрасни образци...

Добре, а каква е цената на най-добрите български платна днес, питам изкуствоведката. Тя безусловно познава този деликатен танц между красотата и банковите сметки...

Според Весела Христова-Радоева всичко у нас е относително. Но дълбокото й убеждение е, че картина на голям български майстор не трябва да струва по-малко



от нова западна кола или гарсониера



Макар че у нас картините не са стигнали шестцифрени суми все още, което се дължи и на общата бедност. Пазарът на картини е свит и стеснен. Въпреки това за платна на големи художници като Владимир Димитров-Майстора, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Бенчо Обрешков, Никола Танев, Димитър Казаков-Нерон винаги има интерес. Както богати еднолични колекционери, така и някои банки и фирми смятат за уместно да купуват все повече и повече старите майстори...Освен изгодно капиталовложение притежаването на колекция, от една страна, усилва доверието на клиента, а от друга - става въпрос за стил и престиж, за снобизъм в добрия смисъл на думата. В това състезание, присъщо на стратифицираните общества, често само предплатената ложа в операта или театъра или само колекцията картини служи за рафинирано, но категорично изпъкване пред богатия комшия, чийто парвенюшки манталитет не му позволява нещо повече от много пълни паници за обяд, злато по врата, три джипа и



розов замък в стил "Махараджа на гетото"



Мисля си, че парвенюто, като се поослуша, има шанс. Може да си наеме и ложа, може да си купи и колекция, може и да замени веднъж-дваж Азис с Вивалди, за пред хора. Ако е по-умен, може да си наеме и специалист, който да му изгради колекцията, за да не е тя прекалено хаотична...

И току-виж престанал да е парвеню, а се превърнал в благодетелния г-н Меценатов... Е, ако не той, поне децата му. Мечти.

Иначе Весела Христова-Радоева прави разлика между изкуство и мода и е далеч от мисълта да идеализира статуквото днес. Според нея в страната ни са се развъдили и "модни художници", които печелят добре, но които тя не би допуснала дори до изпит в Академията, където преподава - толкова са бездарни.

Имало и талантливи четки, които поради липса на реклама или шанс



тънат в нищета и неизвестност



Но добрият колекционер е този, който с колекцията си налага ценности. Големите, силни колекции са изградени чрез добре развит личен вкус на собственика. Такива са сбирките на известни творци или културтрегери - Светлин Русев, Богомил Райнов, Начо Културата (Атанас Кръстев) или на хора с природен усет като Боян Радев. Другият принцип на създаване е корпоративният - и "Литекс", и "Евробанк", и други фирми притежават и попълват свои колекции от картини, но въпреки всичко вкусът на боса е определящ за качеството на сбирката, смята Христова-Радоева.

Често една картина повишава цената си благодарение на пътя си през различни колекции, а се случва и фалшификатът да достигне цената на оригинала, когато е особено сполучлив или има създадена митология покрай него.



-----каре тук-------



Фалшификатите



Култът към автентичното, доведен до своя абсурд, и снобизмът, превърнат в доходоносен бизнес, карат да процъфти и една нова индустрия - на фалшификата. Той невинаги е свързан с престъпление. Често собственици на шедьовър поръчват копие, което виси на стената им вместо оригинала. Това те правят или като предпазна мярка срещу крадци, или защото са продали истинската картина поради финансови затруднения.

Има и прочути фалшификатори, сами превърнали се в звезди. Те съумяват да мамят в продължение на дълги години галерии, клиенти и специалисти. Такъв е Елмир де Хори, от когото през 60-те и 70-те години на миналия век проплакал не един дебел портфейл... Смята се, че авантюристът е от унгарски произход, но той ловко размил дори данните за собствената си личност. Елмир де Хори бил "специалист" по Матис и Пикасо - работел на конгениално ниво. Днес вече се фалшифицират и неговите "фалшификации", които струват скъпо като оригиналите. Или пък Конрад Кужо, прочул се с фалшивите "Дневници на Хитлер". Кужо е създател и на абсолютни копия на Рембранд, Моне, Салвадор Дали... Той отвори специално студио за тези си занимания в Щутгарт, но вече поставяше под картините както подписа на съответния майстор, така и своя собствен. Вероятно правеше това, защото вече беше излежал солиден срок в затвора, обвинен от "Щерн" и "Сънди таймс" през 1983 г. След 90-а година имитациите на Кужо се превърнаха в абсолютен пазарен успех и се търсят не по-малко от класиките. Има колекционери, които целенасочено се ориентират в събирането на подобни "истински" фалшификати и създават впечатляващи колекции с богат и двусмислен "бекграунд".

Такъв в България е Любен Дилов-син.



Картини и страх



Според някои оценки само пазарът на крадено изкуство днес надхвърля 1 милиард долара годишен оборот. След наркотиците и оръжието това е третият по обем нелегален бизнес. Затова не е чудно, че колекционерите развиват някои фобии, а системите за охрана непрекъснато се усъвършенствуват.

Днешните колекционери ползват хранилища с многостепенна защита, антиултравиолетови екрани, дори защитни ровове.

Според специалисти всяка година се харчат около 200 милиона долара за нови устройства, пазещи колекциите. И тази сума расте с около 30% годишно.

Стивън Лейн, президент на Layne Consultants

International, от Колорадо, смята, че миникамерите, лазерните детектори и стоманените врати с електронно заключване са вече съставна част от богатите колекции. Новости според него са например вътрешен ров около картините, който може да се премине само по контролирана с електроника пътечка.

Като се имат предвид тези неща, разбираемо е защо колекциите и сделките с картини са обвити в мрака на дискретността.

Така е и в България.

И все пак истинските колекционери са щедри хора, завършваме разговора си с Весела Христова-Радоева. Примери има не само отвън - например Третяков, завещал на Русия огромната си и безценна лична колекция. Пример е и Светлин Русев, чрез чието дарение за Плевен там днес можем да видим произведения на Дали и Ренато Гутузо, на Пикасо и Шагал, на Миле и Домие, на Златю Бояджиев, Никола Петров, Цанко Лавренов.

-----

* Бившата баня на Плевен, сега превърната в галерия със световна значимост благодарение на колекцията на Светлин Русев, явно привличала и мутраджийски апетити. "По едно време, през 94-а, започнаха да ме заплашват по телефона - разказва художникът. - Явно някой е искал да прави заведение в сградата."

Светлин Русев се обадил на кмета и казал:

- Оправете си хората - те са местни. Иначе идвам с един камион, товаря си картините и ставам най-богатия човек в България. А вие ставате за вечен резил.