:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,536,842
Активни 97
Страници 378
За един ден 1,302,066
ПАНАИР

Грамада, в която Цеко не е проклет

Градът с име на Вазова поема си спомни, че има история. Ние видяхме, че има и настояще. А за бъдещето - кой може да бъде сигурен в този панаирджийски свят?
Снимки: авторът
И отстъпи от колеца,

наведе се леко,

камък зе, фърли и рече:

"Проклет да е Цеко!"



Иван Вазов, "Грамада"

----

Някой живее до морето, друг живее в столицата, трети търси извор на самочувствие във факта, че градът му е курорт. Четвърти се ласкае, че е избрал пътя на полуотшелничеството, и се е оттеглил в махаличка от 20 къщи.

А знаете ли какво е да живееш в градец с към 1000 жители? Който носи гръмкото име Грамада и който, във внезапен пристъп на гордост и себевглеждане, реши да празнува някаква комплексна годишнина?

Ами нещо достойно е. За усмивка, но и за уважение.

----

Северозападният край на родината прилича върху картата на завита нагоре опашка. Опашката, въпреки че се е навирила точно срещу Европа, се оказа и символ на изоставането в много отношения. Този край през последните трийсетина години роди форма на административен хумор - наричаха го "Северозападнала България." Тук демографските проблеми са катастрофални, а работещите предприятия - такава рядкост, че



стават предмет на митове и метафизично удивление,



нещо като Верблюда на покойния Йордан Радичков. Тук границите и чудесата са близо, а правдата и властта - далеко. Тук радиоприемниците и телевизорите по-лесно хващат сръбско и румънско, отколкото българско. Селата във Видинско например са с по един жител на две къщи. А самият Видин, в очакване на моста към Европа и благоденствието, отчасти се изнесе без мост по гастарбайтерски дестинации - главно към Италия и Испания.

Градецът Грамада е характерно селище за опашката на родината. Вазовата поема не е за него, но безусловно името му е било известно. Намира се на 30 км от Видин. Живее кротко и незабележимо, влиза доста рядко в новините с по някоя битова тупурдия. Няма стара крепост наблизо, няма пещера, няма Дунав, няма планина, няма море. И църква си няма даже, поне действаща. По-точно има една, ама е затворена; в нея местни роми си държат сламата. И град е отскоро - от трийсет години. Откакто е град, намаля с повече от 2000 жители.

Та точно тази Грамада, улисана в тежкото си битие и провинциалната си дрямка, изведнъж реши да каже нещо на страната. И обяви,



че ще чества няколко годишнини наведнъж -



525 години от основаването си, 125 години от указа на княз Батенберг, с който става община, и 30 години от обявяването й за град. За целта от ботевградското село Скравена, откъдето се смята, че са дошли първите заселници на Грамада, докараха 30-тонна скала. Владиката Дометиан я освети и тя зае достолепното си място пред общината - предполага се, за още поне пет века напред.

Докато се суетя на подстъпите към празника, в дома си ме кани Велко Башев. Той е сериозен и работлив гражданин, ловец и собственик на малка работилничка за регенериране на гуми. Съпругата му Иванка е медицинска сестра в местната детска градина, а двете му дъщери следват право. Велко би трябвало да е щастлив пенсионер след цели 45 години трудов стаж. Втората част на това съчетание е налице - Велко е пенсионер, но до съзерцателното щастие на пенсионера не му стигат неколкостотин евро месечно. 45-те години трудов стаж са му осигурили пенсия от 116 лева и 60 стотинки. Та той и сега работи здраво - гуми, градина, ниви, лозе, кошери. Докога? Докато може.

Както си седим под кожата на дива котка - личен ловен трофей, говорим за децата на градеца. Двете му дъщери в един глас викват,



че няма сила, която да ги задържи в Грамада



А съпругата му прави статистика на грамадските първокласници - те са 13, от които 12 - ромчета.

Този разговор, демографския, продължаваме по-късно в общината с кметицата Веса Микова и съпруга й Димитър Миков, бивш дългогодишен директор на МТС. Към тях се присъединяват вече побелели випускници от първия випуск на средното училище в града - "Христо Ботев".

- Циганин у сиромашко село не се сели! - категоричен е Миков по въпроса с демографския бум при ромите в последните години.

Кметицата Микова е раздвоена по ромския въпрос. От една страна - наши хора, повечето сиромаси. От друга, чакат на помощи или програмата "От социални помощи към заетост", но игнорират земята. А Грамада поне земя има в изобилие. 114 125 декара обработваема площ притежава общината, при това повечето земя е изключително плодородна. Намерили дори парцели за ромите, осигурили трактори и предложили на безимотните: "Вземете земя под аренда, ще я работите и ще плащате малки вноски на общината."

Но желаещите



се преброили на пръстите на едната ръка



Иначе ромите често закъсват финансово и напират в магазините за вересия или при кметицата за помощи. Преди в градеца е имало каучуков цех, цех за телефонни апарати, хлебозавод...Сега поминъкът е главно земята. Част от надеждите на Общинския съвет са свързани не с предстоящия Дунав-мост 2, а с евентуално ремонтиране на пътя Връшка чука - Грамада - Срацимир. Сега пътят от сръбската граница за София минава през Видин, което го удължава с 30 километра.

Според Димитър Миков демографски разцвет едва ли ще настъпи в родния му град някога. Питам го как гледа на бъдещето, все пак това му е родното място, целият му живот е минал тук.

Миков, за разлика от съпругата си - кметицата, не демонстрира сдържан оптимизъм или благообразна уклончивост. Според него Грамада ще намалява и ще изчезне като селище, както хиляди други подобни места в по-далечното бъдеще. Но няколко големи ферми с хиляди декари собственост ще процъфтяват един ден тук. Основание за подобно умозаключение му дават статистиките от много развитите страни - САЩ, Холандия, Дания.



3-5-7% от цялото население са достатъчни за свръхпродукция



в земеделски план, смята Миков. Останалите хора ще живеят по големите градове.

Вероятно е прав, но на събралите се наблизо "ученици", празнуващи 45-годишнината от завършването на гимназията, им е малко мъчно. Сега в училището има 137 деца. Почти хиляда са учели тук едно време. От близките села Бояново, Водна, Тошевци, Бранковци, Милчина лъка и Срацимир всяка сутрин по черните пътища прииждали огромни ученически групи. И всеки следобед - пак по същия път - обратно по селата. Десетина километра път, зиме и лете.

- Понякога, като решавахме колективно да се скатаем, си измисляхме номер - разказва д-р Бечев, сега жител на Габрово. - Наговаряхме се да кажем, че потокът между селата е придошъл след дъжда и не можем да го преминем. И се връщахме по къщите. Кой ще бие от родителите 3 километра, за да провери? Но го правехме рядко, защото, като се върнехме, веднага ни намираха работа -



я свинете, я шилетата, я сеното...



Цветан Костов, председател на Общинския съвет, опитва да създаде месопреработвателно предприятие в града, но засега нещата стигат до сложните игри между събирането на безбройните подписи и странната зависимост на тази колекция от дискретното хоноруване тук-там...

Излизаме под притъмнялото небе, вече цяло денонощие изливащо вода над решилия да празнува градец. Кметицата бърза да се похвали с трийсеттонния балван, докаран от Балкана при Скравена. Това е повод за малко история. Първите писмени сведения за Грамада са във "Видински санджак" - сборник с документи за областта. Грамада е заселена след рухването на укрепеното селище Грамаде под турските набези през 1479 г. Грамаде се е намирало в Ботевградския край и част от жителите му по-късно създават с. Скравена, а друга част се отправят по-далече и основават днешна Грамада.

Миков обяснява как е избран камъкът - нарочно е такъв,



че да няма нито една права страна



Като характера на грамадчани - шегува се той с чепатия нрав на съгражданите си, всъщност една бродеща и леко кокетна представа за собствения характер у всички българи, пък и у всички хора по света.

Дали като памет от късното падане на Грамаде (почти 100 години след столиците) под турско робство, но и Грамада се бунтувала сериозно. Известното видинско въстание от 1850 г. имало за предводител и грамадчанина Петко Маринов (Паша Петко), зачетен по-късно от съселяните си с паметна плоча и чешма. По време на Съединението и войните жителите на Грамада дават почти 100 души убити - сериозна цифра, като се има предвид големината на селището.

- А откъм църква - не е ли срамота град без църква? - питам кметицата.

Жената е пълна с желание да я ремонтира, но факт е, че религиозният патос тук често



се разбива о ироничния манталитет на населението



Голяма радост създал гостуващият кмет на Скравена, който се обърнал към Видинския митрополит с неканоничното:

- Уважаеми господин Владика!

Видинският митрополит осветил камъка. Но каменоделци "ожулили" с 350 лева общината за надписа.

- Ама он (дедо Владика) взе малко да се дърви - абе, ше ви го осветим, ама баре едно кръстче да турите...Що да не турим, турихме - смее се Миков.

Майтапът си е майтап, а към падналите по фронтовете отношението е уважително. Докато позират около камъка, кметицата и съпругът й продължават на исторически теми.

- Никой не е отишъл на фронта доброзорлем, ама всеки е умрел за България, нали? - сериозно ме пита накрая Миков.

Какво да му кажа, прав е. За геройство има доброзорлем мераклии, за смърт - не.

Смятат да изпишат всичките имена на един скромен паметник скоро. Може и само няколко фермери да четат това след време, но земята ще си е все тук, нали.

А земята вече привлича купувачи.



Още върви на смешни цени - 40-60-80-100 лева за декар,



но има собственици с по няколко хиляди декара. Голяма фирма, зад която вероятно стоят чужденци, вече е изкупила над 7000 декара грамадска земя.

По-бедните грамадчани, притиснати кой от старост, кой от нужда, продават.

С един такъв, продал нивите си, за да вземе някой лев - местния поет Ваньо Стойков, си говорим по-късно на панаира.

Ваньо, вече към 50-те, продал земята, както ми обяснява, за да си прибере детето от Родилното. И да плати масрафа после. Взел млада жена наскоро, на 25 г., и има син - Цветомир, на година и половина. За разлика от музите парите го посещават рядко и не се заседяват край него. Самият поет се прехранва със зидаро-мазачество. Автор е на десетина книжки, повечето самиздатски, и е редовен рецитатор по всички градски празници. Работил е като строител в Русия, понякога му се случва институции с нелирическа нагласа, като полиция и прокуратура, да го дърпат с разни скучни призовки за това-онова, но Ваньо ги



игнорира от висотата на духа си



През 79-а обаче не успял да ги изигнорира съвсем и лежал една година във Врачанския затвор.

- За какво, поете? - питам го аз и надигам бирата, докато той се опитва с кюфтета и две вилици да ми изиграе танца с хлебчетата на Чарли Чаплин.

- Мислех да мина границата и ме уловиха - признава. - Ама аз даже не знаех дали искам да я мина и изобщо не я знаех къде е.

Поглежда ме с тъмен и проникновен взор, докато си мисля, че известна неяснота винаги е полезна в изкуството. После вади книжката "Изгребване на плача". Чета "Хищни нощи".



Хищни нощи, въздухът е скълцан,

душата ми - разстроена китара,

но жив съм още, че със зъби

скърцам

и пия седем бири на пазара.



Аз се съдържам в тези седем бири

и се молете да не ви досаждам,

но ако сами си търсите сеира,

викнете по една и ще ви кажа.



Хищни нощи, въздухът е скълцан,

но жив съм още и със зъби

скърцам...



Викам по бира на поета и себе си, за да не скърцат неща и зъби.

Призовкарите не го безпокоят откъм дълбинна същност на душата, макар че все актуализират набезите си - нещо там липсвало, от една работилница, дочувам аз...

Той махва с ръка. Всемирната досада все гледа да улови поета в лепкавите си бюрократични мрежи.

Какво - със затвор ли ще уплашиш поета? Ресто, не струва.

Във Врачанския затвор Ваньо дори понаправил парици навремето. Събота и неделя се борел с турците, на вързано, и ги надвивал. Показва впечатляващ бицепс. Тренирал е джудо, самбо, борба и гимнастика.

- Защо? - питам аз, изхождайки от сладникавата представа, че поетът повече тренира въображението си.

- Като момче видях, че съм слаб, дребен - довери ми поетът. - И прецених, че ще ми вземат лесно гаджето, ако съм такъв! Та направих перки.

После се разговаряме за общество, нрави и богатство. Ваньо



има концепция за общественото осиромашаване,



която ми описва образно:

- Казанът беше голям при социализма, имаше по някоя троха и за нас. Така, с лъжичката, открая, можеше да се понакусаш! Ама сега черпакът дращи по дъното, нема! Нема за нас!

И той не мисли бъдещето си в Грамада. Ще се пилее нанякъде - я по София, а по чужбина.

На София й харесва размаха, макар че е голяма хищница. Веднъж подпийнал и налетял на мургава проститутка пред ЦУМ. Тя пазарила услугата за 5 лева, после вдигнала мизата на 20, а накрая тайно му измъкнала всичките 50. Ваньо обаче не се смята излъган, написал по случая творба:

- Обра ме, ама си викам - ти ми взе парите, ама аз пък си направих поемата!

Един вид, кесаревото-кесарю, куртизанкиното-куртизанкину, а той я препарирал и забол завинаги в изкуството.

Мъстта на артиста, мисля аз, докато Ваньо привършва на по-минорна нота:

- Къде да го изхвърлиш тоя живот,



не е капачка от бира, не е боклук



На крака ни е дошъл тука, в Грамада ми е дошъл на крака, ще го живееш, къде ще ходиш...

Близо до нас ковачът Борис Маринов от Видин продава подкови и капани, собствено производство. Горд е с налбантския си занаят, от деда си го пази. Ама не върви алъш-веришът, беден народът. Хвали се, че е правил ей толкова голеееема манара (брадва, бел.а.), за един театър в София, а сега го канели за официален налбантин пред туристи в "Баба Вида", на заплата. Показва ми голяма клюса (капан, бел.а.) - за вълк или куче. Показва ми и по-малка:

- Тая става за плъх, за мачка...

- Че защо ми е да ловя с клюса мачка? - недоумявам аз.

- Па може да ти се доще...Знам ли - разсъждава Маринов.

Клиентът е човек непредсказуем, вярно.

Таман мисля да го питам нещо засукано, например има ли клюса за човеци, и ми хрумва, че животът е нашата клюса.

Понеже тази клюса ти идва на крака, се привързваш към нея с времето. И си я заобичваш, независимо дали се казва Видин, или Белград, или Поморие, или Грамада.

Оня, проклетият Цеко, отдавна е само в литуратурата, а Грамада си стои, и годишнини чества.
 
Бившите съученици Цветан Бечев (вляво), сега доктор в Габрово, и Цветан Костов - председател на местния общински съвет, са се отдали на почти половинвековна носталгия в грамадско ресторантче.
 
Семейството на Велко Башев (вдясно) е сред тези, които създават общественото мнение в Грамада.
 
Завършилите преди 45 години грамадската гимназия си спомнят с умиление онези многолюдни времена. В огромното училище сега учат само 137 деца.
 
Никой панаир не е истински без захарен памук.
 
Поетът Ваньо Стойков си е продал декарите, но оптимизма си не губи. Живот е това, на крака ни е дошъл, да не е капачка от бира, да го изхвърлиш?
 
Не може да се каже, че грамадският пейзаж е уникален. Но и тукашните хора има с какво да се гордеят - най-малкото - дали са 97 жертви във войните.
 
Майстор Борис: "Имам клюси за всичко - за кучета, мачки, зверове. Само алъш-вериш нема."
2
4498
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
2
 Видими 
25 Септември 2004 09:53
Браво, Бойко! Срахотно нещо си написал!
Ами, това е Резервата!
26 Септември 2004 21:20
Gramada e rodnia grad na ba6ta mi. Prekrasna statia. Ulovili ste mnogo istinski momenti. Blagodraia vi.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД