Нищо необичайно нямат на трапезата си героите на Бранислав Нушич. Те ядат почти същото, което и героите на Вазов, Алеко Константинов или Елин Пелин. Балканската кухня, както и друг път е ставало дума, е единна за разлика от политиката. В трапезата на отделните народи има регионални различия, които й придават допълнителна красота и богатство.

При Нушич обаче, както и при други големи писатели, храната не е просто детайл и колорит, а носеща част от конструкцията на битието. В "Автобиография" той разказва как като хлапак запалил бенгалски огън под масата, докато семейството му вечеряло заедно с околийския началник, и как сипвал оцет в кафето, газ в салатата и сол в тортата, за да гледа след това изненаданите физиономии на своите роднини. Това по детски нихилистично отношение към трапезата в юношеска възраст постепенно бива изместено от един по-почтителен и зрял възглед. В главата "Втора любов" той описва романтична среща с неговата любима на гробището, където двамата провели следния важен разговор: "Тя ми каза, че днес за обяд майка й била пълнила тиквички, а аз се похвалих, че снощи за вечеря сме имали баница със сирене." Нежната любов на практиканта Йоцо със слугинята също се върти основно около шницела и салатата.

Някъде между първата и втората любов в сърцето на всеки юноша според Нушич се ражда порив за поезията. Ето едно забележително по своята житейска зрялост стихотворение на негов приятел:

И сутляш обичам, и кисело мляко

и кисело зеле с пръжки и сланина,

и юфка обичам, и баница с мръвки,

но гювеч с говеждо гълтам за двамина.

В училище храната се оказва и повод за драматични философски размисли, когато учителят по сръбски език дава за домашно темата "Изпечи и кажи". Най-задълбочено тя е развита от попския син Остоя Попович. "Всичко, което влиза в устата, трябва да бъде печено. Така например в устата влиза погача, влиза ракия, влиза печено агне! Затова и всичко, което излиза от устата, трябва да бъде изпечено. А тъй като от устата наред с другите неща излизат и думи, то и те трябва да бъдат печени."

В романа "Общинско дете" писателят щедро си помага с кулинарни детайли, за да въведе читателя в един идиличен селски свят. Попът яде пръжки на Велика неделя, което става повод за общоселска драма, или замезва с "бъбречета, печени на жар върху малка масичка в градината под ореха". Най-издигнат в интелектуално отношение е селският писар. Той е пияница, но този порок му се прощава, защото е пътувал по света и е виждал италианци да ядат "жаби и змии, задушени с лук". При един дълбокомислен разговор между попа и кмета кое е по-вкусно - патешка трътка с кисело зеле или кълка с ориз, писарят се намесва като истински експерт в световната кулинария: "Аз съм ял трътка от щраус. Самата трътка седем оки месо. Една трътка ти стига да нагостиш 14 владици." Запитан от двамата селски нотабили има ли щраусът ядец, писарят важно отговаря, че има и бил толкова голям, та седем немци и седем сърби го дърпали от двете страни, докато го счупят. Защо точно гръдната кост на щрауса вълнува кмета и попа, е въпрос, на който литературната наука предстои да отговори. По-важно в случая е, че опозицията "свое-чуждо" е представена в кулинарен образ, а за истинско познание за света се приема онова, което е постигнато чрез вкусовите сетива.

Сред многобройните кулинарни детайли в прозата на Нушич специално място заема прасето. То обикновено се явява в повествованието като белег на благосъстояние и празничност. Но може да се окаже и повод за горчиво измамени очаквания. Разказът "Кафе със салата" описва приключенията на човек, който два дни се бори с пощенската бюрокрация, за да си получи колет с печено прасе, но накрая се оказва, че вътре има прежда.

В разказа "Министерско прасе" бозайничето се явява като особен знак на държавната власт. На белградския вътрешен министър точно преди Коледа му избягало прасето. (Този мотив често се среща и в други разкази.) Той се обадил за съдействие в градското управление. След няколко часа трима началници на полицейски участъци независимо един от друг му се представили лично, а по един стражар зад всеки от тях носел намереното прасе. Началникът на четвъртия участък не могъл да намери прасе и занесъл пуяк. След това полицейските началници се оттеглили победоносно в очакване на новогодишно повишение. Ето нещо, което може да се нарече "балкански синдром".

В друг разказ ("Трета Коледа") прасето е опора на семейната хармония. Като всеки порядъчен глава на сръбско семейство г-н Пера се допитва до жена си дали да купи за новогодишните празници прасенце от 4-5 кг и да си го изядат на един път, или да вземе някое по-голямо, че да има за три дни. Жена му реагира с безразличие, а героят с ужас си спомня как предишната Коледа прасето избягало и двамата с неговата половинка изпаднали до унижението да ядат печени юрдечки. След това Пера купува прасе и тържествено го отнася на фурната да се изпече. Когато се прибира у дома, намира бележка, в която жена му обяснява, че го напуска. Малко по-късно в кръчмата пред тавата с изпеченото животно той споделя с приятели: "Това е трета Коледа, откак съм женен. Първата Коледа, след сватбата, бяхме всички заедно вкъщи: аз, жена ми и прасето. Миналата година бяхме само аз и жена ми - прасето избяга. А тая трета година сме само аз и прасето - понеже жена ми избяга. Та, казвам, няма аз сам да седя вкъщи и да празнувам Коледа - и донесох печеното да го изядем заедно." Внушението е ясно. Здраво е само онова семейство, в което на Коледа мъж, жена и прасе са едно.

Това особено отношение към прасето в живота на сърбите е обосновано исторически. Свинското е важна част от жадуващата за политическа свобода балканска трапеза след средата на XIX век. То е част от националната идентичност на християнските народи. Но в Сърбия за специалното отношение към прасето има и още една причина. В началото на века тя води митнически войни с Австро-Унгария, която затворила пазарите си за сръбско месо. Сърбите тогава победили, като намерили нови пазари. Така шумадийската свиня надвила Хабсбургите и се оказала в известен смисъл национален герой.



Неготински гулаш

Продукти: 1 кг свинско месо, 1 кг кисело зеле, глава лук, 60 г масло, 20 г червен пипер, 200 г каймак (или заквасена сметана), сол, черен пипер.

Ситно нарязаният лук леко се запържва в маслото, след което се прибавя нарязаното на ситно зеле. В друг съд се задушава нарязаното на ситни късчета свинско месо. В тенджера се нареждат ред зеле и ред месо. Долива се малко топла вода, поръсва се с червен пипер, сол и черен пипер и се оставя да къкри на тих огън. Преди сервиране се залива с каймак.



Свинско филе с мозък и гъби

Продукти: 1 кг свинско бонфиле, 200 г мозък, 100 г гъби, 100 г лук, 25 г доматено пюре, 50 г чесън, 50 г магданоз, 50 г сметана, 50 мл бяло вино, 1 лимон, 50 г масло, олио, сол.

Предварително маринованото филе се нарязва на тънки ивици, посолява се и се задушава в сгорещеното олио. След като омекне, се прибавят ситно нарязаният лук, доматеното пюре и виното. След като ястието заври, се сваля от огъня. Мозъкът се сварява в подсолена вода, изважда се и се нарязва на тънки филийки. Гъбите се нарязват на тънки филийки и се задушават в сгорещеното масло. Към тях се прибавят мозъкът, сметаната, лимоновият сок и се разбъркват. Всичко се смесва със задушеното месо и се запича на умерена фурна. Преди сервиране се поръсва със счукания чесън и ситно нарязания магданоз.



Свинско филе с шунка и кисели краставички

Продукти: 1 кг свинско бонфиле, 100 г шунка, 100 г кисели краставички, 100 г лук, 100 г кашкавал, магданоз, 50 мл бяло вино, 50 г масло, сол.

Филето се оформя на равномерни парчета. Всяко се срязва от едната страна, за да стане като джоб, посолява се, начуква се и се поръсва с вино. Шунката и киселите краставички се нарязват на малки кубчета, а лукът и магданозът - на ситно. Прибавят се настърганият кашкавал и маслото и всичко се размесва. Плънката се разпределя във филетата, които се завиват и краищата им се начукват, за да прилепнат. Пекат се на скара.



Страницата подготви: Ясен Бориславов