Триумфализмът от Ница остана далечен спомен. Какво тържествуване беше преди половин година, какви надежди за пробив в процеса на разширяването на ЕС, какви големи проекти! Договорът от Ница възвестяваше новата ера - ерата на Обединена Европа. И ние се радвахме - нали ни обещаха цели 17 места в Европарламента. Визите падаха и всичко изглеждаше постижимо. Още няколко години да стискаме зъби и ще влезем в обетованата Европа.

Надежда Михайлова пълнеше очи със сълзи на радост, Иван Костов сам не вярваше на успехите си. ОДС почти докосваше с ръка втори мандат.

Това бе времето на смелите проекти. Тръгнаха разсъждения за изграждане на Федерална Европа - нещо като свръхдържава с обща конституция и силни наднационални органи. Кандидатките за членство крояха планове за "голям взрив" на разширяването на ЕС, което би вкарало в организацията едновременно поне 10 нови членове. Очакваше се шведското председателство да потвърди пробива във Франция и срещата на високо равнище в Гьотеборг в средата на юни да запише твърди срокове за приемане на нови членове. И сякаш зла прокоба обърка всичко в последния момент.



Еврофантазии и масов скептицизъм



Оказа се, че големите проекти и големите успехи са фантазии на тънката прослойка еврократи и политически лидери, които взаимно се окуражават, че вървят по верен път. Но нейде под краката им бълбука масов евроскептицизъм. Точно той изригна само седмица преди срещата в Гьотеборг, за да потвърди, че Европа все пак е на народите, а не на еврократите.

Референдумът в Ирландия на 7 юни за ратифициране на Договора от Ница показа колко далеч са еврофантазиите от реалните грижи на хората. Допитването до народа в една сравнително малка държава от ЕС разкри поне две неща: първо, че хората се отнасят вяло към европейските проекти (само една трета си направиха труда да гласуват), и второ, че не виждат особено полза за личния си живот. Няма съмнение, че ако подобни референдуми бяха организирани в Германия, Франция и Австрия, отговорът и там щеше да е отрицателен. Германците и австрийците се плашат от наплив на гастарбайтери, за които смятат, че ще подбият пазара им на труда с евтина работна ръка. Французите се тревожат за привилегиите си в земеделската политика. А испанци, португалци, италианци и гърци питат какво ще стане с фондовете за подпомагане на изостаналите им зони, след като в ЕС влязат още по-изостанали държави. Единствената добра новина около процедурата за ратификация на Договора от Ница, без който разширяването е невъзможно, бе, че не се предвиждат референдуми в останалите 14 държави от ЕС. А на ирландците ще бъде предложен повторен референдум, като преди това ще бъдат залети с оптимистична пропаганда, за да се активизират и да коригират отрицателния си вот.



Проди: Можехме и без Ница след Амстердам



На границата между шведското и белгийското председателство настана объркване, каквото отдавна не се бе случвало в Евросъюза. Председателят на Еврокомисията Романо Проди, който в далечна проекция би трябвало да бъде нещо като премиер на Европа, започна да говори безсмислици.

На 21 юни той заяви, че "юридически ратификацията на Договора от Ница не е задължително необходима за разширяването". Все още бил в сила Амстердамският договор от 1998 г., който вече бил благословил увеличаването на членовете на ЕС от 15 на 20. И добавянето не на 5, а на 10 или 12 нови членове било само въпрос на изменение на някои клаузи. С думите си той обиди най-напред ирландците, защото фактически им каза, че техният вот е без значение, а след това отправи предизвикателство към останалите държави, защото излезе, че напразно са се трудили две години над институционалната реформа, узаконена чрез Договора от Ница. Без реформата на институциите Евросъюзът би се парализирал от притока на нови членове.

Изказването на Проди бе толкова конфузно, че още на другия ден трябваше да обяснява колко неправилно е бил разбран. Но лошото впечатление от безпорядъка в европейския дом не бе заличено.

Къде е проблемът?



Голямата бюрокрация на Голяма Европа



Голяма Европа се изгражда по бюрократичен път. Ако запитате който и да е гражданин в която и да е европейска страна - членка или нечленка на ЕС - какво представляват преговорите за присъединяване на нови държави, едва ли ще получите смислен отговор. Прословутите 31 глави, по които се преговаря, всъщност са теми от възприетите в ЕС нормативи и целта е новите държави да се съгласят да ги прилагат и да приравнят законодателството си към тях, за да не разстроят функционирането на вече съществуващия механизъм. Всичко това става на административно равнище и не изисква от властите да извършат някакви съществени промени в живота на своите народи, за да ги подготвят за членството.

Този подход устройва по-изостаналите държави, защото иначе те не биха имали шансове да кандидатстват. Главният преговарящ от името на България Владимир Кисьов, заместник-министър на външните работи, убеждаваше на 16 юни в Гьотеборг българските журналисти, които придружаваха президента Петър Стоянов, че няма зависимост между жизненото равнище в страните кандидатки и преговорите за присъединяване. И беше прав. Но спря дотук. Трябваше да каже, че самото присъединяване обаче не може да не зависи от жизненото равнище. И точно оттук идват напреженията в ЕС. Защото сближаването на бедни с богати има цена и някой трябва да я плати.



Здравословна солидарност



Германия от 10 години налива по 10 милиарда долара годишно в бившата ГДР (колкото е целият външен дълг на България), като се самооблага с 5-процентен "данък солидарност". На 22 юни федералното правителство и провинциалните власти се споразумяха да продължат непопулярния данък и да налеят от 2005 до 2020 година в източните провинции още 306 млрд. марки (150 млрд. долара), като до 2005 г. ще продължи отпускането по 21 млрд. марки годишно. Същински златен дъжд! Защо го правят? Само от състрадание към бедните си роднини?

Защото Обединена Германия може да функционира като единна държава само при уеднаквяване на начина на живот в двете си части. Ако единият й крак остане по-къс, няма да върви уверено напред.

Същото се отнася и до Европейския съюз. Неговата сплотеност и солидарност се обясняват със сходното равнище на живота в различните държави. Вътрешните граници бяха заличени много преди отварянето на шенгенското пространство. И ако има стремеж да се подпомагат изостаналите райони, това се прави не от алтруизъм, а от стремеж към равновесие и за да се гарантира здравето на системата.

Но ето ги новите кандидатки. С доход на глава от населението, възлизащ между 23 и 40 процента от средния в ЕС. Изостанали, изнервени от мъчителния преход, те се надяват да сложат край на мъките си чрез влизането си в клуба на богатите. Привържениците на тяхното присъединяване наблягат, че те ще отворят пазар от нови 100 милиона души. Противниците отвръщат - масата от тия 100 милиона е неплатежоспособна.



Цената на разширяването





На 19 юни в първия си брой след срещата в Гьотеборг германското списание "Щерн" представи следната калкулация: през 2013 година дузината нови членове на ЕС според преценката на европарламентариста Райнер Бьорге от Християндемократическия съюз годишно ще струват на съюза 90 милиарда марки, което би било почти половината от сегашния бюджет. Очевидно има опасност той да фалира.

Често финансовата равносметка на източното разширяване действително е отрицателна, пресмята Волфганг Квисар от мюнхенския институт за Източна Европа. Ежегодно цената на проекта е с около 30 милиарда марки по-висока, отколкото допълнителните приходи, очаквани от разширението на пазарите на общността на изток.

Полша ще разбие бюджета на ЕС, предупреждава евродепутатът от Християнсоциалния съюз Маркос Хербер. Действително ще са необходими гигантски инвестиции, за да се приближат източноевропейците до стандартите на ЕС. Днес всеки полски работник създава едва 39 процента от средната стойност на брутния социален продукт в Евросъюза.



Егоизмът на богатите



Но лондонският Център за Европейска реформа прави друго изчисление, цитирано на 20 юни от агенция Ройтерс: подготовката и приемането на нови членове в периода от 2000 до 2006 г. ще струва на бюджета на ЕС 67 млрд. евро (57 млрд. долара). Тази сума не е толкова внушителна, ако се има предвид, че е само една хилядна от годишния брутен вътрешен продукт на общността. Това е нищожна цена за обединението на Европа и е много по-малка от средствата, които Западът изразходваше за отбраната си през Студената война. Тогава той плащаше за страха си от Изтока много повече, отколкото е склонен сега да даде за приятелството си с него.

Насърчителните гласове за разширяването обаче звучат напоследък по-приглушено. Белгия се поучи от разочарованието в Швеция и не обяви като нея разширяването за приоритет на своето председателство, а само каза, че то ще е между другите теми в дневния й ред.

Като знаем обаче колко далеч е перспективата за приемане на България, няма защо да се терзаем, че 6-те месеца на белгийското председателство няма да ни приближат много до заветната цел. В Гьотеборг тя за първи път бе отделена официално в група на изоставащите заедно с Румъния, което означаваше, че Евросъюзът мести кандидатурата й в най-долното си чекмедже. Оттук нататък по метода на отпадането броят на кандидатките ще се сведе до няколко, за да може процесът на разширяването най-сетне да стартира преди 2004 г., когато ще се избира нов Европарламент.