Недвижимите имоти открай време попадат в групата на сигурните вложения. Но за да носи доходи имотът, е нужен сравнително нормален пазар. Това означава поне да има някакъв баланс между търсенето и предлагането.

У нас търговията с недвижимост не е в разцвет, а положението със земеделската земя съвсем е зациклило. Периодично се появява интерес от страна на купувачите, но той обикновено отшумява бързо. Причините са няколко - хората нямат пари, средствата за развитие на земеделието са ограничени, а чужденците нямат право да купуват земя. Докато поне една от тези причини не бъде елиминирана, българската земя ще струва жълти стотинки.

В някои региони на страната няма проблем да си купите декар нива срещу 1-2 тенекии сирене. В района на Враца, Монтана и Видинско земята се предлага по 50-80 лв./дка. Малко по-високи са нивата в Централна България, където декарът варира около 100-120 лв. Висококачествената добруджанска земя (първа категория, поливни условия) може да се намери за 250 лв./дка. Сравнително прилични са цените в Благоевградско, понеже обработваемите площи са кът. И тъй като отглежданите там култури като тютюн и фъстъци не искат големи масиви, плодородната земя е малко по-скъпа.

Друг сравнително скъп регион е Пловдивско. Там декар се предлагаше по 300-350 лв., но след отлива на прекупвачите преди около година и половина, нивата паднаха до 250-300 лв.

Нормално е, при действаща икономика и възможности за развитие на селското стопанство, цената на земята да достигне равнищата в Средна Европа - 800-1000 лв./дка. Да не говорим, че в Холандия например е немислимо да се купи земеделска земя под 2000-2500 лв./дка, коментира шефът на агенцията за недвижими имоти "Виктория Инвест" Наско Атанасов.

До момента обаче у нас земи купуват само някои от арендаторите, които са понатрупали капитал. Търсенето е основно в Добричкия и Пловдивдския регион и е свързано с доста перипетии, понеже земята е раздробена. Затова, преди да се ремонтира Конституцията, вероятно трябва да се направи нещо и със Закона за комасирането, тъй като се търсят парцели от поне 5-10, та до 100 хектара.

Голяма надежда беше възложена на програма САПАРД и няколко други съпътстващи програми за земеделието, които имат за цел да подпомогнат местните производители да наберат достатъчно мощ. Идеята беше по този начин да се вдигне цената на земята на вътрешния пазар, докато все още има забрана за покупка от чужди лица. Ако обаче има действителен пазар, няма никаква опасност земята да бъде изкупена на безценица. Пазарът сам ще вдигне цените, категорични са специалистите.

Опасенията, че граждани от съседните ни Гърция и Турция ще изкупят земята, не са сериозни, смята шефът на "Явлена" Страхил Иванов. Според него страховете могат да се парират с определени условия - да се забрани например обединяването на блокове от над 1000 дка или пък чужденци да не могат да купуват земя в 100-километровата зона покрай границите.