|
Логично възниква въпросът нормално ли е да се злоупотребява с европейското знаме (ясно е, че никой не иска разрешение за това от Брюксел). И защо в "нормалните" европейски страни политиците не прибягват до такива "аргументи" на нагледната агитация при важни за тях избори?
Всеки може сам да си отговори. Все пак е ясно, че в бедните страни, където гладните кокошки просо сънуват, политиците явно мислят, че си заслужава да се изкарат по-добри евроинтегратори от своите съперници. И че разчитат повече от съперниците си на европейското рамо, на чуждия авторитет.
Синьото знаме на звезди обаче не помогна на ОДС. Нямаше полза и от форума на Европейската народна партия в София, не беше осребрен и бонусът с падането на визите. Язък за усилията на испанския премиер Хосе-Мария Аснар, язък за преливането на рейтинг, изпарил се неизвестно как.
Знамето на ЕС не се оказа добър талисман и за румънското ОДС. Управлявалата до изборите десноцентристка Румънска демократическа конвенция катастрофира непоправимо през ноември миналата година. Румънското ОДС, макар и да бе накиприло всичките си агитационни материали с европейска символика, не успя да вкара нито един депутат в новия парламент. Неговите двама кандидати за президент - премиерът до изборите Мугур Изъреску и либералът Теодор Столожан, получиха общо много по-малко гласове от лидера на ултранационалистите Корнелиу Вадим Тудор. А той е всичко друго освен "европеец" и комай единствен не посегна към европейските символи.
Оттук би трябвало да направим извода, че европейското знаме не печели избори в страни с труден преход. Да, ама бившият комунистически апаратчик Йон Илиеску също се окичи с 12-те звезди и спечели и парламентарните, и президентските избори! Педесеристите, както в Румъния съвсем сериозно се наричат социалистите (от съкращението PDSR или Партията за социална демокрация на Румъния), отдавна са възприели синия цвят като свой, а на него 12-те жълти звезди пасват идеално. И така, с откраднатата легитимация, само за шест месеца социалистите са на път да установят пълен контрол върху цялата държава. Техни са вече ключови институции като телевизията, радиото, Националния съвет за аудио-визия, Конституционния съд, Сметната палата, комисията за досиетата. За да настанят навсякъде свои хора, педесеристите издават укази и променят закони и навсякъде в кабинетите им тържествено се мъдри европейското знаме.
Така че размахването на европейското знаме няма особено значение. То не е виагра за политици. Особено когато вотът на отчаяния електорат е наказателен, когато не гласуваш "за" някого, на когото имаш доверие, а против някого, който ти е опротивял до смърт. И ако този някой си е сложил европейски ореол, толкова по-зле за ореола!
У нас цяла армия от политолози и дежурни коментатори повтаряха до втръсване, че Западът стиска палци на Иван Костов, че само синята бюлетина ще осигури покана в НАТО през 2002 г. и прочие заклинания. Имаше ли смисъл това усилие? В най-добрия случай такава агитация се приема само от този електорат, които и без това си гласува за сините. Оказа се, че "препраните" послания, повтаряни от чужди авторитети по молба от софийската синя централа, определено дразнят средностатистическия българин.
В Румъния на любимците на Запада също хронично не им върви. Ярък пример е бившият премиер и бивш шеф на Демократическата партия Петре Роман, чийто тотален провал на парламентарните и президентските избори беше последван от изгонването му от партията, която той основа (нещо като нашата Евролевица), и от поглъщането й от педесеристите. Вярно е, че Западът се отнася с благодарност към верните му източноевропейски политици и Роман получи измислената, но звучаща престижно длъжност докладчик за Източна Европа във връзка с бъдещото разширяване на НАТО.
Но едва ли за един политик в Източна Европа е недостатък да бъде харесван на Запад. Проблемът на много от тези политици е, че те не успяват да се харесат в родината си. Българската червена аристокрация, която е абонирана за приемите на западните посолства, също има този недостатък - тя е недолюбвана от червения електорат.
Защо много посолства и мозъчни тръстове имаха погрешна представа за случващото се в България и бяха толкова изненадани от резултатите от изборите? Защото контактуват с точно такъв тип политици, чиято информираност за истинските настроения в страната е на плачевно равнище.
Като цяло политическата класа в нашите две по-изостанали източноевропейски страни досега беше сбъркана. Нашите народни избраници не обичат да ходят в командировка в страната, ако в същото време могат да отидат в чужбина. Нашите депутати не се опитват да се харесат на хората, които са ги издигнали, като им решават проблемите, както е на Запад. Те обаче правят всичко, за да се харесат на своя лидер, защото преизбирането им зависи от него.
Всезнайкото-депутат, който във всяко изречение споменава за "аки комюнотер" и Гюнтер Ферхойген, който знае наизуст имената на главите от преговорите, които ще открием при белгийското председателство, но не си е мръднал пръста, за да реши един конкретен проблем на своите избиратели, не е нужен на България. Всяко излишно споменаване на Брюксел пред чичо на село, който се чуди защо земята пустее, а изкупвачите се гаврят с труда му, е греховно.
При тези условия в България трябваше да се роди вулканичен народен трибун като Лех Валенса, който да издуха на изборите синята и червена мъгла. Вместо това от Мадрид дойде мълчалив цар, който обеща нов морал. Той засега избягва да се легитимира с брюкселски протекции. Макар че веднъж спомена, че идеята му да се включи в българския политически живот дошла при един обяд с членове на Европарламента...
|
|